Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Сърце от шоколад

Михаил Ванчев
05 Февруари 2017, 11:30
Share Tweet Pin it Share

На пластиките на Величко Тодоров се наслаждаваш два пъти. Веднъж - когато ги гледаш. И после - когато ги изядеш.
Пластиките на студента от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство инженер-технолог Величко Тодоров наистина са за ядене. Защото са от качествен ръчен шоколад.
Ако следваме логиката на неговите образования, шоколадът първо е за ядене. Както първото му висше образование е технология на захарта и захарните изделия. А когато гросмайсторът на шоколадовото изкуство извае пластика за очите? Хм, тогава всеки решава сам за себе си кое е първичното - устата или очите. И в двата случая обаче насладата си заслужава да бъде оценена както от естетите, така и от лакомниците.


  • снимка: Михаил Ванчев



От Белгия до Пловдив

Семейната шоколадова работилница "Ирида шоколад" e събрала две поколения Тодорови - татко Величко, мама Пепа Тодорова и дъщерята Диана Тодорова. Работилницата е в село Царацово до Пловдив.

За да стигне до там, цялото семейство трябвало да мине през... Белгия. И оттогава за "Ирида шоколад" няма друг шоколад освен белгийския. "Е, в Европа са познати и другите шоколадови школи - швейцарската, френската, немската, австрийската, холандската. Но белгийците са най-добри с ганашите, които правят. Това е пълнежът, той е същността. Ганашът е шоколад, омекотен с млечна сметана. Ние ползваме животинска сметана с 35,4% масленост. И добавяме още ванилия, екстракт от чай, кафе - всякакви други натурални съставки за аромат и вкус." - обяснява предимствата на своите белгийски шоколади и бонбони, Пепа Тодорова.


  • снимка: Михаил Ванчев



Миксология с шоколад

Диана Тодорова е учила шоколатиерство не само от родителите си. Но и в белгийските школи на Стеф Артс и Стефан Леру. От своето обучение в Белгия тя носи нещо специално: схема на вкусовете.
Белгийските шоколатиери са изследвали вкусовите комбинации на шоколад с различни подправки, билки и други съставки. Дали сега не е дошло времето на провокативния шоколад? Например шоколад с тютюн или шоколад с оцет, или шоколад с пикантни подправки.

"Да, със сигурност провокативният шоколад предизвиква интерес и именно сега е времето на тези комбинации. Разбира се, всяка нова комбинация от вкусове идва с експерименти, но все пак има разумни граници на съчетанието им, а не хаотично събиране на два или повече вкуса" - казва младата шоколатиерка.

Тя вече опитва да намери "границите" на вкуса на българските поклонници на шоколада. Един от нейните първи опити е с бонбони, в които шоколадът се съчетава с бадем и кимион. И наблюдава реакциите. "Определено им харесваше. Беше и ново и познато. Едва когато кажех каква е всъщност специалната подправка я разпознаваха" - спомня си с усмивка.


Българският вкус

Според шоколатиерите от "Изида шоколад", българският клиент е консервативeн почитател на млечния шоколад. Има значение и възрастта на човека, който опитва шоколадите. По-възрастните клиенти изпитват желание да купуват по-тъмен шоколад. Децата - обратно, те харесват бял и млечен шоколад. Въпрос на вкус, но и въпрос на вкусов опит.

Колкото по-тъмен е шоколадът, толкова по-богати са неговите вкусове. Млечните шоколади пък дават радостта от съчетанието на захарното и млечното удоволствие за сетивата.

Разстоянието между ръчните бонбони и индустриалните не е в това дали ще бъдат направени на ръка или с машина. По-скоро това е разстоянието между средния стандарт и малките "дози" лукс, които не всеки може или не всеки иска да си позволи.
Луксът на занаятчийските бонбони идва най-напред с продуктите, от които са направени - пресни, натурални и нетрайни. Затова са по-вкусни, по-ценни, по-скъпи.
За шоколадовите пластики на Величко Тодоров изобщо не говорим - как си представяте индустриално шоколадово изкуство?

Страстите на шоколатиера
"Мъчно ми е когато гледам как някой купува бонбоните ни и започва да ги гълта бързо. Трябва да му се радвам - той е клиент. Но нещо в мен се бунтува."

"Радвам се истински на ценителите - премижват, когато бонбонът се разтопи в устата. Може би за някои хора е даденост да усещат вкуса на шоколада. Но повечето сме с малки вкусови познания и е въпрос на време и на дегустации, за да ги развием. Започва се със сравнение - вземам 2 или максимум 3 парченца еднакъв тип шоколад и опитвам, като между опитите пия вода.

Най-хубавите пластики, които правим, са по поръчка и не могат да се видят в магазините ни. Забелязвам, че много хора реагират на шоколадови пластики с по-познати форми, отколкото на онези, които са по-близо до произведения на изкуството. В много случаи поръчковите пластики са по-добри от тези, които поддържаме в магазина. Защото шоколадът старее и няма да си намери клиентите.

Притежаваме познания, имаме база и оборудване за индустриално производство, но не искаме да ставаме фабрика за шоколад. Да, този дял от работата ни определено се разраства. Но нашата идея е с ръцете си и да направим всяко шоколадово блокче и всеки бонбон. Това е, което оставя спомени!" - споделя Пепа Тодорова.

  • снимка: Михаил Ванчев


Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  шоколад

Реклама »