Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Имало едно време в София

Марина Караконова
11 Април 2017, 17:19
Share Tweet Pin it Share


"По дирите на изчезналите софийски кръчми"
Павлина Делчева-Вежинова, изд. "Кибеа"

Такава книга отдавна трябваше да се появи и все пак късно е по-добре от никога.
Най-общо казано, тя е ценна, защото възстановява паметта за една изчезнала градска среда, а в една безпаметна България подобни текстове имат особено висока стойност. За нас още по-ценното е, че спомените на автора минават през софийските кръчми, ресторанти, барове и клубове.
Автор на книгата е Павлина Делчева-Вежинова сценарист, редактор и продуцент на много рубрики в БНТ, също и дъщеря на писателя Павел Вежинов. В предговора тя разказва как започнала да пише за софийските кръчми и спомените си за тях в блога си "на шега - ей така, за приятели и без претенции за изчерпателност". Но много скоро интересът към блога стига критичната маса интерес, която по естествен начин го превръща в книга.
Периодът, за който са разказите й, е 70-те и 80-те години, но има и много спомени на други хора от още по-далечни времена, включително и от преди 9 септември. И спомените на Павлина Делчева-Вежинова далеч надхвърлят само това как са изглеждали местата.
Тя пресъздава атмосферата на времето и докато четем, и софийските улици, и кръчмите (повечето от тях вече несъществуващи), оживяват с автентичния пулс, цветове и миризми на една иначе тъмна епоха.
Обиколката започва от "Раковски" и виждаме на мястото на "Кристал" сладкарница с боза, торти, банички. Често е посещавана от "вечната двойка" - слугиня и войник, които излизат от нея, хванати само за кутретата си. Отбиваме се в "Унгарския", поръчваме си една "добра жена" и зяпаме какво става навън през големите прозорци. Ето я бирария "Чайка" в градинката на "Иван Вазов" и "Раковски", вечерта е към края си и певицата изпява "Вземи огин, изгори ме, направи ме пепел". А това е просъществувалият седем-осем години "Бамбука", през който минава цялата интелигенция и бохема - Константин Павлов, Генко Генов, Павел Вежинов, Александър Геров, Радой Ралин, Георги Марков, Досю Досев и кой ли още не. Разбира се, те са неизменно придружавани от сътрудници на ДС, които още на следващия ден ще започнат доносчетата си с "вчера в "Бамбука чух", че". Вече сме на "Граф Игнатиев" и околните улици, разказани през "Козница", "Златното пиле", "Журналистите", "Писателите", "Хавана", "Преспа", "Лясковска среща", "Троян", "Стадион", "Под липите". Минаваме през "Лозенец" и се спускаме по бул. "Цар Освободител" и пред нас е комплексът "България", който далеч не е това "парвенюшко и псевдомодерно място, каквото е днес". Ето масата, на която седи проф. Михаил Арнаудов, а ето как една нощ отварят оберлихта на тавана, през който се показват звездите. Кафенето на "Гранд-хотел "София" пак бъка от ченгета, а това е "Дълбок зимник", който всъщност вече го няма. Прекосяваме Докторската градина и през "Цариградско шосе" стигаме до "Феята", "Ропотамо", чак до Панорамата на парк-хотела. На "Витошка" влизаме в първото модно кафене "Бразилия" с фототапет на Копа Кабана и Рио де Жанейро. Отбиваме се през "Магура" и чейнджаджиите и "Кравай" и ъндърграунда от 80-те.
Взимаме такси до "Щастливеца", "Простор", "Тихият кът" или към "Чепишев", "Шумако", и "Лимончето".
С много подробности научаваме какво е ставало в баровете и особено в клубовете - Руския, Чешкия, на писателите и на журналистите. Защо клубната култура не се запазва ли? "Защото ни липсваше солидарност като отговор на натиска на машината, смазваща достойнството и интелектуалната мисъл Всъщност, каквато интелигенцията - такива и клубовете й." И тези изречения напълно отразяват истината и написани в сегашно време.
За да не останете с впечатление, че София е кипяла от живот и ресторантите й са били един до друг: оказва се, че през 1973 г. столицата с население вече от над един милион е разполагала с 1409 заведения - от ресторантите, през закусвалните и шкембеджийниците до студентските столове.
А ако някой не среща своята кръчма или място, книгата няма претенция за изчерпателност. Това не е пътеводител на софийските кръчми, а на тези на автора и нейните приятели.
И, да, важно е да уточним, че в книгата има ирония, а не носталгия. Или ако е налице, тя е носталгията, която всеки човек изпитва към по-младите си години.
Подобни четива се пишат и четат, за да можем да кажем, по думите на автора: "Да! Помним!"
Статията е част от новия брой на списание "Бакхус". Може да го откриете в Inmedio, Relay, CASAVINO, Кауфланд, Билла, Пикадили, Фантастико, OMV или го поръчайте на abonament@economedia.bg или на + 359 2 4615 349

Share Tweet Pin it Share
2 Коментара
  • Profile preview
    Читател
    17, 39, 12 Април 2017, 17:39

    Хареса ми представянето на книгата и нейното описание. Може би ще я прочета един ден, ще видим. Все пак, много по-интересно ми е на живо да разучавам днешния живот на интелигенцията, плебса и елита, образно казано. Смятам, че днешните заведения, в голям процент, по нищо не отстъпват на своите предшественици и там, където е имало традиции в едно или друго отношение, те са запазени. Поне така ми се иска да е, а дали е в действителност - нямам представа. Ще видим. :-) Поздрави на авторката да състави, напише и издаде подобно любопитно четиво!

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията.

    ! Оценка
        +1
  • Profile preview
    delchevap
    22, 07, 11 Април 2017, 22:07

    Благодаря на г-ца Караконова за оценката, която дава за книгата ми.

    delchevap

    ! Оценка
        +2

Реклама »