Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

La Dotta La Grassa La Rossa

Магдалина Генова
05 Май 2017, 14:34
Share Tweet Pin it Share

Болоня – учената, дебелата, червената – с хилядолетна история от праисторически времена, с най-стария университет в западното полукълбо, с кулите си, с пармезана и рагу ал болонезе, с червените си покриви и червените си кметове - днес този чаровен град е кулинарната столица на Италия. Въпреки че и други – Модена, Абруцо, Торино, Милано, си оспорват кралската титла, Болоня е град, който всеки любител на кулинарните изживявания трябва да посети поне веднъж, а защо не и много пъти.
За огромна радост на българския пътешественик-гурман вече има директен и нескъп полет от София до Болоня няколко пъти в седмицата, което прави дестинацията идеална за дълъг и вкусен уикенд. От летището до историческия център на града се стига за 20 минути с директен автобус, а през Airbnb могат да се намерят чудесни местенца в стари, но красиви и поддържани сгради до сърцето на Болоня - Пиаца Маджоре. От огромния площад тръгват всички улички към историческите и кулинарните съкровища на столицата на Емилия-Романя.

Световно кулинарно наследство
Като става въпрос за културно наследство, няма как да не се зачудим дали архитектурата и дизайнът или тортелините са най-ценното, което Болоня е дала на света. Не случайно градът е известен като La Grassa – дебелата. Дори да опитаме да изброим най-известните местни храни и ястия, вероятно ще изпуснем нещо – лазаня, тортелини, мортадела, спагети болонезе (наричани pasta al ragє), талятели (легендата разказва, че са измислени за Лукреция Борджия) са иконите на болонската и италианската кухня. А от региона произлизат и балсамикото и амаретите от Модена, прошутото от Парма, копата от Пиаченца, пастата от Ферара и вина като барбера, бонарда, ламбруско и санджовезе. И ако всичко това не е достатъчно – твърдият шоколад също е изобретен в Болоня.

Пазарите
Пазарите за храна са част от древните традиции на Болоня, но и до днес са все така живи и посещавани. Старият търговски квартал Quadrilatero съществува от римско време и се намира точно до Пиаца Маджоре. Преживели най-големия си разцвет през средните векове, и до днес магазинчетата предлагат огромно разнообразие от сирена, меса, птици, паста, зеленчуци, плодове, вина и риба. Там може да се изпие и чаша вино на крак с прошуто след пазаруването.
Всяка събота на площад "Пазолини" Slow Food прави фермерски пазар – Mercato della Terra, където директно от производителите могат да се закупят плодове, колбаси, вино, бира, зеленчуци, мед, яйца. През седмицата всеки ден работи закритият пазар Mercato delle Erbe с огромен избор от пресни продукти и готвена храна.
Болоня всяка година през ноември e домакин на шоколадов фестивал с десетки главозамайващи щандове на Пиаца Маджоре, както и на регионалното винено изложение "Енологика". Богатството на вина в Емилия-Романя е впечатляващо: от пивките бели пинолето и требиано, през местната изява на санджовезе и класическите мерло и каберне совиньон до типичните за региона пенливи вина, сред които особено интересни са червеното ламбруско и пенливата барбера.


Отбивките
Сутрините в Болоня могат да бъдат посрещнати с чаша капучино или ристрето със сладкиши с шоколад или шамфъстък. Градът е осеян с кафенета и сладкарници, които предлагат голям избор от пасти, петифури, равиоле и какво ли не.
Уличната храна е относително понятие в Болоня, но в многобройните кафенета и деликатесни магазини се сервират антипаста, хапки, фокача, панини и вкусни сандвичи с прошуто и мортадела. Макар и градът да не е толкова известен с пицата си, има няколко места с изключителна пица на парче – Altero на Виа Индепенденца и Pizzeria Due Torri при двете кули, където тестото е замесено с екстра върджин зехтин, а продуктите са изключително внимателно подбрани. И на двете места винаги има опашки от местни хора.
Друга гордост на Болоня са джелатериите и кремериите с огромен избор от пресен сладолед с безброй вкусове, дори с бароло, зад които винаги се усеща вкусът на истински, домашни и пресни яйца. Не са за пропускане сладоледите и сорбетата на La Sorbetteria Castiglione, Cremeria Funivia, Cremeria Santo Stefano и Gelatauro.

Време за аперитиво
За по-непретенциозен обяд, градът предлага безбройни тратории, остерии и малки ресторантчета, но някои от тях са заслужили по-особено място в кулинарния пантеон. Osteria dell'Orsa е скрита в древна сграда в странична уличка и се слави с изключителна паста, различна всеки ден. Листът с напитките включва отлични вина и много италиански крафт бири, а човек може да се нахрани обилно и вкусно за десетина евро.
Късният следобед и началото на вечерта са време за "аперитиво" - l'ora dell'aperitivo. В този почти ритуал се включват повечето барчета, остерии, прошутерии и дори сладкарници в града, като сервират просеко, аперол шприц и коктейли заедно със селекция от хапки и антипаста – колбаси, сирена, брускети, кростини и стриди.
Аперитивът спокойно може плавно да премине във вечеря с дъска с антипаста. Едно от бижутата на града е La Prosciutteria Bologna, където редом с богато отрупаните с качествени продукти и антипаста дъски, можете да поръчате и вертикална дегустация на прошуто, отлежали сирена, прочутата сланина от Колоната с мед и да изберете от впечатляваща селекция с повече от 50 вина на чаша. Ако трябва да се посети едно място в Болоня, то това е тази прошутерия.


Ресторантите
След аперитивото следва вечеря – обичайно след 8, дори 9 вечерта. В Болоня има 28 ресторанта, включени в гида на "Мишлен", бройка, твърде респектираща дори за един по-голям и космополитен град. Показателно е, че повечето от тези звезди красят малки места с дълга история, локална кухня, устойчиви практики и достъпни цени, в които се отбиват не само кулинарните туристи, но и местните хора. Десетки други ресторанти предлагат същата класа, вкус и качество, без още да са влезли в библията на гурмана.
За един дълъг уикенд не е възможно да се посетят всички, но списъкът със сигурност трябва да включи Aroma de Roma и Trattoria di Via Serra, за които е необходима предварителна резервация.
Aroma de Roma e част от избора на "Мишлен". Тук ще ви посрещне собственикът – възрастен, ерудиран господин, и ще ви разкаже менюто за деня: на френски или английски. Обстановката е непретенциозна, а от тавана виси оригинален екип на футболиста Франческо Тоти – голямата страст на собственика. Но кухнята е впечатляваща – салати със сос от аншоа, антипаста ала Тоти, римска панцанела, бавно печени телешки бузи със сос от шоколад и още по-бавно готвени телешки опашки. Виното на къщата е отличен избор, избрано специално от малки производители, за да пасва на предлаганата храна.
В закътаната и дори малко скрита Trattoria di Via Serra менюто за деня е изписано на голяма дъска, но ако имате нужда от помощ в избора, собственикът - друг възрастен господин с брада и тиранти, ще откликне. Тук не са за изпускане телешките момици, пастата, бавно готвеното телешко и десертите, между които доста старомодната, но изключително вкусна zuppa inglese.
Trattoria la Montanara е друго ресторантче, където може да се опита изключително добре приготвена местна кухня – полента с рагу, мус от прошуто и най-вече tortellini in brodo – прословутият местен специалитет от тортелини в наситен пилешки бульон. Всичко това, обилно полято с ламбруско.
За любителите на интересния дизайн и по-модерната интерпретация на италианската кухня е E' cucina Leopardi на тосканския шеф Чезаре Морети, който вместо меню е въвел гениалната концепция за избор между месо, риба и вегетарианско. Предложенията са различни всеки ден, като антипастата включва няколко вида прясно изпечен и изключително вкусен хляб, моцарела с пресен зехтин, паста и основно ястие според първоначалния избор. Мястото е винаги пълно, особено на обед, когато за 10 или 15 евро човек получава съответното меню, което освен избраното основно включва и предястие, вода, чаша вино, кафе и десерт. E' cucina Leopardi очарова с приятния си интериор, с чинии, велосипеди и изрядната организация.
Какъвто и да е избраният маршрут през Болоня с всичките му дворци, тратории, портици и потайности, това е град, в който си заслужава да се връщаш и винаги ще оставаш зашеметен от богатството от вкусове.


Историческа разходка
Във времето, свободно от дегустации, Болоня ще разкрие трупаната си с векове богата и често бурна история – дворци, музеи, библиотеки, университетски сгради, канали и портици. Всяка сграда в стария град има покрита колонада с красиви арки, под които може да се обикаля с часове, дори ако времето се окаже дъждовно. Тези колонади са цели 40 километра и заедно с двете кули, които доминират силуета на града, придават характерния архитектурен облик. Средновековните кули Гаризенда и Азинели, оцелели от общо 180 защитни фамилни съоръжения, са по-впечатляващи дори от кулата в Пиза – едната е наклонена, а другата е висока 97 метра и от нея може да се види целият регион като на длан. Интересен факт е, че архитектът Минору Ямасаки използва болонските кули за вдъхновение при проектирането на двете кули в Ню Йорк.
Други архитектурни забележителности, които няма как да бъдат пропуснати, са базиликите "Сан Петронио", "Сан Доменико" и "Санто Стефано", дворецът "Палацо Подеста", централната библиотека в "Палацо Корадини", архитектурният комплекс на университета, около който кипи интензивен и младежки живот, и разбира се – Архигимназиумът. В него е запазен Анатомичният театър – красива амфитеатрална зала, в която студентите са извършвали аутопсии през средните векове.
Богатата история на региона е съхранена в археологическия музей, средновековния музей и музея на индустриалното наследство, като плавно може да се проследи еволюцията на Емилия-Романя от етруските до дизайна на първото мазерати. В Националната пинакотека има огромна колекция от картини, между които на Тициан, Джото и Рафаело, а за любителите на куриози в "Палацо Поги" са изложени всякакви препарирани чудатости, восъчни анатомични модели, оптични уреди и акушерски помагала, служили за обучение на студентите през последните няколко века. И това е само малка част от всичко, което Болоня може да покаже.

Статията е част от новия брой на списание "Бакхус"

Share Tweet Pin it Share
3 Коментара
  • Profile preview
    Lady Zeppelin
    22, 21, 08 Май 2017, 22:21

    На мен статията ми напомни за един друг роман на Гришам - "Да играеш за пица".

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.

    ! Оценка
        +2
  • Profile preview
    Арон
    22, 20, 08 Май 2017, 22:20

    Болоня наистина е чудесен град. Там човек няма нужда от чадър, лично се убедих наскоро. Всички улици в центъра са с "покрив". Имах чувството, че вървя върху произведения на изкуството и всеки момент ще го повредя, чесно:)
    http://prikachi.com/images.php?images/182/9116182h.jpg

    ! Оценка
        +4
  • Profile preview
    Bramasole
    22, 05, 08 Май 2017, 22:05

    Много приятна за четене статия! "Разходката" из Болоня - също! Напомни ми за "Брокерът" на Гришам; четенето му беше съпроводено с изпиването на много кафета и спомени за Болоня. Утре пак ще прочета статията, твърде късно е вече за кафе. :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул

    ! Оценка
        +5

Реклама »