Една от институциите на Виена, съществуваща като символ на града от столетия насам, наскоро беше официално
призната за част от нематериалното културно наследство на света. Или с други думи, виенските кафенета или Wiener Kaffeehäuser се присъединиха към списъка на ЮНЕСКО, предаде АФП, цитиран от ХоРеМаг.

Традицията на виенските кафенета води началото си от края на 17-ти век. Кафенетата се отличават със специфична атмосфера. Характерни за тях са мраморните маси, на които се сервира кафето, както и специалните вестникарски маси и интериор, които предполагат по-скоро към усамотение, отколкото към социални контакти.

Първото кафене е открито през 1685 г. от арменеца Йоханес Деодато, който отговарял за приготвянето на кафето в императорския двор. През 1720 г. кафенето "Крамер" в центъра на Виена за първи път оставя вестници за посетителите си. През 1788 г. Мартин Диганд открива първото концертно кафене в столицата на Австро-Унгария и полага началото на нова ера – от този момент чести гости на виенските кафенета стават Моцарт, Бетовен и Йозеф Щраус.

В ранната история на виенските кафенета входът е бил разрешен само за мъже. Световната си слава те получават в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато стават любимо място за срещи на литератори, художници и артисти. Тогава във Виена вече има повече от 600 кафенета. Гостите все още са най-често мъже, но вече и дамите имат право да влязат, ако придружават някой от гостите.

Първите кафенета, които се появяват в България в началото на 20-ти век, също са моделирани на виенските си първообрази.

В момента във Виена има 1083 лицензирани кафенета и 900 лицензирани "кaфе-ресторанти", както и 181 кафенета или Konditorei, в които се произвеждат и продават сладкарски изделия.