Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Чие е това вино

Ирина Софранова
25 Май 2015, 11:30
Share Tweet Pin it Share

Презадоволеното глобално винено общество постоянно търси нови предизвикателства, нови дестинации, тероари и вкусове. И напоследък именно Балканите сякаш успяха да привлекат вниманието на специалистите с качество, добри цени и богатство от интересни местни сортове. За това, разбира се, помагат и усилията на ентусиасти от балканските страни, вложени в популяризирането на местното вино.

На българска почва най-значимото събитие е вече утвърдилият се ежегоден Балкански винен фестивал. На тазгодишното издание (28.05-31.05) балканският винен туризъм за първи път ще намери място и в теоретичната част на форума. На него ще бъде посветена специална лекция на енолога и журналист Ирина Софранова, която в момента е насочила усилията си към създаването на марката "Балкански винен регион" и презентира локални сортове пред селектирана европейска публика.

Специално за bacchus.bg Ирина представя потенциала на най-стария винен регион в света, а материалът й е и началото на серия от статии, в които тя ще представи всяка една винена дестинация от региона.


Балканите като винена дестинация

Къде започва и къде свършва Балканският полуостров всъщност? Географски е сравнително ясно. Политически картинката придобива други очертания. Във винения контекст става съвсем сложно. Къде свършва българска Тракия и започва турска? Вината на Македония в Гърция или тези на Република Македония имат по-голям потенциал? Има ли смисъл да се фокусираме върху отделните региони, или трябва да обхванем Балканите като една винена дестинация с различни тероари? Отговорите на тези въпроси не винаги са толкова ясни.

На Балканите се зараждат все повече интересни винени инициативи, които  все още не се радват на публичността, която заслужават. Предизвикателството пред тях - за да не умират още в зародиш, е да се подходи систематично, координирано и с дългосрочен план на действие. Все пак нека се опитаме да дефинираме региона и да видим какво се случва на винената карта на полуострова.

Дори енциклопедия "Британика" има трудности в определянето на границите на Балканите. Унгария например не е балканска, въпреки че географски погледнато е повече на полуострова от Словения. Но и двете държави с неудоволствие се идентифицират като част от Балканите и по-скоро се позиционират в Централна Европа както по отношение на качество, така и по отношение на развитието на винения си туризъм. И с право. Близостта до и влиянието на винени нации като Италия и Австрия си казва думата.

  • На полуостров Pelješac, Хърватия.

    На полуостров Pelješac, Хърватия.

    снимка: Ирина Софранова



От винарска перспектива държавите в балканския ареал с още недоразвит потенциал са България, Хърватия, Румъния, Сърбия, Гърция, Турция (въпреки законовите рестрикции за консумация на алкохолни напитки на територията на страната) и Република Македония, които несъмнено имат добра основа за разработване на успешен винен туризъм.
Черна гора с едва ли не единствената си огромна винарна "Плантаже", Албания с преобладаващо производство в домашен стил, Косово и Босна и Херцеговина все още не са идентифицирани като винени дестинации на картата на масовия турист и вероятно ще бъдат част от следващата вълна.

Какво става обаче, когато трябва да се обяснят границите и качествата на "винените Балкани" на незаинтересования, разглезен от собствените си качествени вина или от атрактивността на далеч по-напреднали световни винени дестинации западноевропеец?
На него му става все по-интересно да посети Балканите, но не знае откъде да започне и какво да очаква. Още по-малко познава локалните сортове. Но нерядко се впуска в предизвикателството главно заради лични контакти, любопитство и не на последно място, благодарение на авантюристичния си дух. 

Аргументите за едно винено посещение на Балканите са често достъпността по отношение на цена и географската близост. Та хваща се той за ръката на някой убедителен източноевропеец и тръгва. Даже се жертва да пътува и през Сърбия. И цъка с език, виждайки кафявите указателни табелки "Вински пут".

  • Изглед от изба Попич на о. Корчула, Хърватия

    Изглед от изба Попич на о. Корчула, Хърватия

    снимка: Ирина Софранова



Един винен турист на 80 години

Историята на Михаел Ерб, един австрийски турист на почти 80 години, е достойна за уважение. Участник в една от групите от проекта за български винен туризъм DivineRoutes, Михаел казва: "Решението ми да тръгна към България беше спонтанно, предизвикано от една интересна сляпа дегустация на балкански вина във Виена, организирана от самообявилата се за посланик на балканско вино в Австрия Ирина Софранова, енолог и журналист."
Михаел подчертава, че долината на река Струма, където той и още дузина австрийски туристи дегустират прекрасни локални вина и емоции, е едно от най-интересните винени трасета по неговия дълъг път. "Със сигурност искам да открия още от Балканите и вече обмислям следващия си маршрут."

Така че интерес има. Липсва обаче централна и нагледна организирана (плат-)форма за винен туризъм. Всеки любопитен винолюбител сам търси начини, по които да задоволи дегустационния си интерес. "Ако не познавах някои от локалните винени ентусиасти и ако не бях опитал вината преди това, едва ли щеше да ми хрумне налудничавата идея за винен маршрут на Балканите", добавя той.

Нарастващият интерес към Балканите

Джон Хъделсън, професор по глобални винени науки в централния Вашингтонски унивеситет в САЩ, вижда зараждането на новата тенденция за Балканите като винена дестинация още преди години и отразява феномена в публикацията си "Източни обещания: потенциалното бъдеще за винен туризъм на Балканите".
"Регионът е един от най-бързо развиващите се и виненият туризъм се движи паралелно с тази динамика, въпреки че процесът не е равномерен във всички държави", споделя Джон. "Завърнах се след посещение на Албания и Словения през април. Контрастът очевидно е голям. В Албания виненият туризъм почти не съществува и няма развита локална винена индустрия. Повечето предлагано вино е италианско, въпреки че в страната има много интересни локални сортове. Точно обратното се наблюдава в Словения, където Марибор се превръща в атрактивна винена дестинация за европейци, тръгнали към Будапеща или Братислава", пише Хъделсън.

Тъжен обаче е фактът, че колкото повече ние, балканците, се интернационализираме, толкова повече губим локалността и идентичността си. Джон подчертава, че "балканските държави за съжаление гледат много повече наоколо, отколкото към себе си".
Това е и едно от предизвикателствата за в бъдеще: да се обърнем навътре и назад и да изложим с гордост нашата традиция и автентичност на показ. Но преди това трябва да свършим доста работа.

  • Изба Попич, Хърватия

    Изба Попич, Хърватия

    снимка: Ирина Софранова



Какво се случва в региона


На Балканите вече ври, кипи и ферментира. Но виното е още твърде младо. Все пак не липсват локални и регионални инициативи с винен фокус, които искат да презентират региона в най-добрата му светлина.
Балканският винен фестивал, който за четвърта поредна година ще се състои в София, е само една от тях. Друг интересен проект, е 
базираната в Белград Балканската туристическа винена академияЗа нея основателят й Милош Калапиш споделя: "На Балканите има много винени маршрути и ние сме в процес на обединяване на всички тях. Първата стъпка е категоризиране на винарните, което ще помогне на туристическите агенции да се концентрират върху най-добрите представители. Също така работим и върху обучението на собствениците, за да се представят добре пред посетителите. Основното обаче е да подготвим една цялостна балканска оферта, така че да правим промоция на целия регион."

  • Лозята на изба Грама, Румъния

    Лозята на изба Грама, Румъния

    снимка: Ирина Софранова



Кой е балканският винен турист

Виненият турист в региона е или местен ентусиаст, или любопитен западноевропеец. Джон Хъделсън наблюдава тенденция към засилване на интереса от страна на Централна Европа и Великобритания. "Но с растящата репутация на Плавац Мали, Вранац, Пошип и други балкански сортове се наблюдава и любопитство от страна на американците и любознателните азиатци. Вижте например какво направи австрийският грюнер велтлинер сред американските винени туристи."
Но все пак да не забравяме, че зад последния успех стои цяла една държава, а не само запалени винолюбители.

Зина Соренсен, една шведка, която успешно защитава магистърската си степен в Университета в Лунд през 2013 г. с обширен анализ на потенциала на българския винен туризъм, а сега създава и собствена агенция за винени турове в България, наблюдава в изследването си, че повечето типични винени туристи в региона са групи, водени от туроператорски агенции, местни жители, туристи от близки хотели, винолюбители и продавачи на вино, както и случайни минувачи. 
По отношение на чуждестранните групи Зина идентифицира "огромен потенциал за разработване на винени маршрути и предлагането им на групи със специален интерес към този вид алтернативен туризъм".

От какво имаме нужда

Предизвикателства пред този сектор има много и на локално, и на регионално ниво. Юлиян Григореску, румънски винен блогър, поставя основния акцент върху липсващата леглова база и куцащата инфраструктура в страната му. Неналичието на дегустационни зали в повечето винарни е още едно от препятствията пред развитието на винения туризъм. 

Джон Хъделсън е убеден, че "всяка държава трябва първо да инвестира в развитието на собствената си винена индустрия и едва след това в сектора на винения туризъм, като цели подобряване и разработване на винени маршрути, инфраструктура и стратегически маркетинг." Балканите се нуждаят от промоция като едно цяло. Само тогава имат шанс да се позиционират стабилно на винената сцена. "Концепцията за балканско вино трябва да бъде "вино без граници". 

Балканските винарни трябва и да оптимизират комуникацията и сътрудничеството помежду си. Създаването на централен орган за винен туризъм в региона е болезнена необходимост. Едва когато има подходяща основа, общи цели и ясно дефинирана маркетингова стратегия, тогава може да се обърнем и към винения турист и да го задоволим. Иначе всичко пак, типично за Балканите, ще се прави "на парче".

Разработването на общи винени маршрути, като например Сърбия - Румъния, България - Гърция, Турция - България, са важна следваща стъпка. Презаситеният от познати маршрути световен винен турист търси нови дестинации и Балканите могат да бъдат следващият хит. Потенциал не липсва, а възраждането на позабравения роден край на виното е въпрос на съвестна организация, отговорност и време.

Как да се ориентираме в Балканския винен свят

Както стана ясно виненият туризъм на Балканите все още няма свое лице, а лесна и синтезирана информация почти липсва. Все пак няколко регионални сайта могат да помогнат: 
Wines of Macedonia 
Wines of Turkey 
Wines of Northern Greece 
Wines of Romania и още малко за Румъния
Има и ентусиасти като Душан Йелич от Белград, който е събрал интересна информация в платформата  Wines of Balkans. Това е и една от първите инициативи и опити да се създаде и наложи марката Балканско вино. 

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Балкани, вино, туризъм

Реклама »