Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Новини

Храна за душата

Бакхус
20 Март 2017, 12:32
Share Tweet Pin it Share

Когато говорим за храна и музика, джазът е първото нещо, което идва на ум. Ето защо, искаме да ви представим Вили Стоянов. Истински виртуоз и човек, когото не може да спрете да слушате, не само докато свири, а и когато говори. Историите му са точно толкова интересни, колкото и музикалните проекти, които създава.

Как ви откри музиката и в какви проекти участвате активно в момента?
На баскетболното игрище, наредил доста 2-ки по математика.
Тогава майка ми, отчаяна от посоката, която съм поел, ме заведе при покойния вече професор Ангел Заберски. Заберски и дядо ми Йосиф Цанков са били много близки на времето и той приема присърце "казуса Вили". Така се озовах при проф. Момчилов и започнах да свиря на тромбон.
И така вече повече 25 години.
Последните десетина от тях работя основно в посока развитие дейността на Брас Асоциация, която създадохме с моя приятел Мишо Йосифов. Идеята е да припомним на забравилите и да научим младите на красотата и многообразието на медните духови инструменти. Като това става чрез серия от образователни програми, множество музикални проекти, в които успяхме да забъркаме, както учениците си, така и много други колеги, та и накрая си направихме наш фестивал.
Напоследък развивам и един мой проект - Old School Trombone, защото много искам да покажа как се е свирило навремето, в зората на джаза.

Когато говорим с вас, не можем да се спрем на един стил музика. Идеите и форматите, в които участвате са толкова много. Може ли да ни разкажете къде е ядрото?
Ами... да. Малко така се получи, но това е в резултат от дейността на Асоциацията. Искахме да покажем, че браса има място във всички музикални стилове. И не само има място, ами и в много случай си е направо двигателят.
Ядрото... не знам. Може и да звучи изтъркано, и сигурно голяма част от джазмените у нас няма да се съгласят с мен, но за мен най-важното е било, не толкова супер сложното музициране, колкото да провокирам емоция у хората. Тя това прави музиката - докосва. Ако ли не, по-добре да не се занимаваме с това.

Какво е общото между добрия джаз и добрата храна?
Едното е храна за душата, а другото за телата. Винаги са били свързани. В най-добрите джаз барове по света, винаги е имало и ще има кухня, като пример - Blue Note.
Един от много любимите ми брасаджии, Кърмит Руфинс (Rebirth Brass Band) има заведение в Ню Орлиънс, където не само свири, но и много често влиза в кухнята да готви.

Иначе през 20-те заведенията за хранене са били местата, на които се е случвало всичко. Там се яде, пие, свири, пее, а към 4 сутринта, започват и другите забавления, от там тръгват и jam sessions.

Какво могат да очакват да чуят хората, които ще присъстват на церемонията Ресторант на годината Бакхус 2016, Acqua Panna & San Pellegrino?
Хубава музика. Old school... такава каквато се е слушала навремето по танцовите забави, по улиците на Ню Орлиънс, в зората на джаза и ресторантите.

*Може да чуете на живо Вили Стоянов (тромбон) заедно с Васил Спасов (пиано), Димитър Шанов (контрабас) и Атанас Попов (барабани), на 30 март на сцената на "Ресторант на годината Бакхус 2016, Acqua Panna & San Pellegrino"


Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  джаз, храна

Реклама »