С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

На по чаша

Тоскански винопис

Михаил Ванчев снимки: Михаил Ванчев, Албена Шкодрова
23 Юни 2014, 22:42
Share Tweet Pin it Share

Добре де, няма такава дума винопис. Но пък как иначе да нарека пътешествието сред тосканците и тосканските вина? Сега вече знам, че само хора като тях могат да повярват в един толкова сърдит сорт като санджовезе и да направят от него вино, за което половината свят говори със суперлативи. Е, другата половина сигурно харесва нещо друго, но и тя знае, опитвала е и има мнение за тосканските вина. Колкото до мен - беше ми хубаво и ако мога, пак ще се върна. Имам още какво да опитам. Набелязал съм си го.

БЛАГОРОДСТВОТО ЗАДЪЛЖАВА

"Добре дошли, аз съм сеньора Фанети", представя се бързореката собственичка на винарското имение "Фанети" в Монтепулчано - четвърто поколение винар и твърде угрижена, че дъщеря й учи други науки, които нямат общо с виното. Със скоростта, с която говори, тази информация достига до нас доста бързо, след като за пръв път сме си стиснали ръцете. "По-скоро ще умра, отколкото да допусна външен енолог да прави вината ми", заканва се тя. Виното от Монтепулчано обаче е толкова силно навлязло в кръвта на хората тук, че поне за мен няма съмнение - и дъщерята на сеньора Фанети ще бъде винар. Е, ще се поналудува във Флоренция, но след това нещо винено от Фанети ще заговори в нея и ще се върне при корените си.

Сеньора Фанети обяснява така аритметиката на известното вино Нобиле ди Монтепулчано. Първо - не всяко вино от Монтепулчано е Нобиле, вдига пръст тя. За да е наистина благородно (каквото означава nobile на италиански), трябва да отлежи две години в дъбови бъчви, после да престои още една или повече години в бутилка. Ако отлежи повече - тогава е резерва, ако е по-малко, тогава е просто rosso. А има и млади вина - novello от Монтепулчано.

Наследствените лозя на сеньора Фанети са засадени със сорта санджовезе, който доминира в Тоскана, а и в цяла Италия. Но избата има редове и с други местни сортове, а дори и сред тези със санджовезе се появява сортово разнообразие. Подобно на предците си, сеньора Фанети се съобразява видовете да зреят по едно и също време. За да направи Нобиле ди Монтепулчано, тя трябва да постави в големите си дървени бъчви поне 70 на сто от сорта санджовезе – такъв е установеният стандарт. В нейния случай съдържанието на санджовезе е винаги повече, а в част от вината й той е в чист вид.

Като при много винари в Тоскана бариците на сеньора Фанети са съоръжени с "тапата на Ленордо" - хитроумното приспособление, което осигурява бъчвата винаги да е пълна, а контактът с въздуха - минимален.

Дегустираме Rosso di Montepulciano, реколта 2008 г. Доста хора предпочитат точно червеното от Монтепулчано, защото е по-плодово, по-меко и по-ароматно. Носът не е така комплексен, но пък е ясно разпознаваем. Престоят в дъбова бъчва е позагладил мощните танини, характерни за сорта санджовезе, и ги е превърнал в аромати на черен шоколад и ванилия.

Vino Nobile di Montepulciano riserva, реколта 1999, на "Фанети" е в чудесна степен на зрялост. Отлежало е необходимите две години в дървена бъчва и още толкова - в бутилки. Според фамилния опит, натрупан от семейство Фанети, вината от санджовезе могат понякога да достигнат 20-годишна възраст и да бъдат добри за пиене, но след десетата година навлизат в апогея си. И наистина изглежда така. Съчетанието между благородните аромати на презряла череша, презряла вишна с костилка, шафран, както и на кожа и тютюн прави виното наистина забележително.

БЯЛО И БИОЛОГИЧНО - РАБОТЕЩИ ИДЕИ

За да правиш бяло вино в Тоскана, трябва или да си много щур, или пък наистина да правиш много хубаво бяло вино. Флавия дел Сета и съпругът й Франческо Галгани отговарят и на двете условия. Не можеш да ги сбъркаш - те са от хората, заредени със странната и хубава енергия на ентусиазма, и първата им мисъл обикновено е "защо да не може". Тя - дипломиран изкуствовед, той - дипломиран архитект, сменят жизнената посока и се връщат в родното имение на Флавия край Джиминяно. И започват да правят едно невероятно и биологично чисто Вернача ди Сан Джиминяно. Тяхната винарска изба носи името Cappella SantАndrea, а собствените им лозя са осем хектара. Годишното производство на вино е 45 000 бутилки. Най-впечатляващи обаче са онази малка част стари 46-годишни лозя, от които се прави забележително бяло вино, винифицирано в глинени делви.

Вернача е първото вино, класифицирано като DOC в Италия. От 1993 г. е и DOCG, казва Флавия дел Сета. Осемте хектара лозя на двамата млади винари са засадени върху песъчливи, глинести и доста каменливи земи. Оттук идват и запомнящите се минерален аромат и вкус на нашето вино Вернача, обяснява Франческо.
Във винарската изба Cappella SantАndrea се правят два типа Вернача - единият е базов и ферментира в съдове от неръждаема стомана. По-качественото Вернача се прави от подбрани парцели, които са на по-голяма надморска височина, отлежава четири месеца в барици и 12 - в бутилки.

Гордостта на младите винари обаче е Вернача ди Сан Джиминяно, винифицирана в 300-литрови глинени делви. Технологията на производството на това бяло вино е доста различна от традиционната: гроздето се полага в глинените съдове и никога не се мачка. Изчаква се неговата натурална ферментация, без да се добавят дрожди. Така ферментиралото вино остава около две седмици с джибрите, после те се отделят, а течността се налива в барик и след това - отново в глинени делви. В това най-специално място на Флавия и Франческо има четири делви по 300 литра и 21 барика. Предимството на отлежаването в глинените съдове е това, че те подчертават минералните нотки, филтрират навън водата от виното и то леко се сгъстява. "Недостатък" - годишно се създават не повече от 900 бутилки под марката Prima Luche. Флавия и Франческо са защитили сертификат за биовино Prima Luche през 2013. "В продължение на три години преди това бяхме под контрол, за да покрием стандарта", казват те. На мнение са, че пазарът ще оцени усилията им и е възможно да увеличат още относителния дял на биовината в производството си.
Разбира се, тосканско винено имение без сортовете санджовезе и колорино не може. Така е и в Cappella SantАndrea. Освен тях Флавия и Франческо отглеждат още местния червен сорт чиледжоло, а също и мерло. Ферментацията на червените вина от Cappella SantАndrea става в големи циментови съдове на възраст повече от 50 години. "Отвътре на всеки три години ги пребоядисвам с ново специално покритие от гумирана боя", пъшка Франческо. Той върши тази уморителна ръчна работа, защото е достатъчно гъвкав, за да влезе през малкия отвор на циментовия съд.

Опитваме Donna Flavia 2011 IGT (лимитирана серия от 2000 бутилки) - червено вино от чиледжоло - 85%, санджовезе - 10%, и колироно 5%. Те са от най-старото лозе в имението и са засадени заедно, берат се заедно и така се и винифицират. Обикновено беритбата започва в средата на септември, ферментацията е спонтанна и след десетина дни виното се налива в циментови бъчви, като на всеки три-четири дни се прави батонаж.

На нос, а и на небце Donna Flavia 2011 IGT е с богати плодови аромати и вкусове, като преобладават презрялата малина, презрялата вишна. Подчертани са минералните нотки, характерни за региона. Дълъг плодов послевкус.

Prima Luche 2011 (900 бутилки), гордостта на винарското имение Cappella SantАndrea, е 100-процентово Вернача ди Сан Джеминяно с 13,5 обемни процента алкохол. Невероятен цвят на старо злато, аромати и вкус на сушени плодове, характерни минерални нотки за региона. Стартира малко равно, може би защото лакомо не дочакваме да се затопли, но много бързо се разгръща и оставя дълъг послевкус на минералност и сухота на небцето.

ОБЕДИНЕНИ, ЗНАЧИ СИЛНИ

Тяхното сдружение не е държавно. Консорциумът на производителите на вино в Монталчино е създаден през 1967 г. по волята на участниците в него. Eдна от целите му е да пази доброто име на известното вино, да следи за съблюдаването на установените в него стандарти и да дава независима обща оценка на реколтите. И така Consorzio del vino Brunello di Montalccino, който обединява производители на Брунело ди Монталчино (DOCG), Росо ди Монталчино (DOC), Москадело ди Монталчино (DOC), Сант’Антимо (DOC), обединява днес над 200 малки и средни изби. Около 2500 от близо 3500 хектара засадени в региона с лозя. По-големите винари очевидно предпочитат сами да защитават интересите си.

В енотеката на Монталчино, която се намира в крепостта (Enotеca la fortezza di Montalcino), могат да се опитат вина от почти всички членове на консорциума. И не само от тях - тук са и големите италиански вина от Антинори и Фрескобалди. Цени - от 20 до 1200 евро за бутилка. Бизнесът очевидно спори, защото групите от по пет човека за дегустация бързо-бързо се запълват. И започва прекрасната разходка из винените ценности на Монталчино.

Brunello di Montalcino също се прави от санджовезе, но може би с цел да се внесе някакво разнообразие, тук сортът е прекръстен на "кафявия", brunello. И тук има наложени от традицията и от местния консорциум изисквания. За да може едно вино да носи това име, то трябва да е отлежало две години в барик и поне четири месеца в бутилка. За да се превърне в Riserva, отлежаването в бутилката трябва да е поне шест месеца.

ГОЛЕМИ, ПО-ГОЛЕМИ, АНТИНОРИ

Ако светът е научил повече за тосканските вина, със сигурност големите винени фамилии на Италия имат голяма заслуга за това. Антинори - семейство с няколко века документирана традиция, днес е световен производител и износител на вино и е в авангарда на италианския винен туризъм. Във Fonte de’ Medici - прекрасно място сред лозята, в което има отлични къщи за винените туристи, посрещат с бутилка вино от избите на Антинори. От височините на Fonte dе’ Medici се виждат лозя, маслинени градини и гори. Много лозя, много маслинени градини и много гори - всички собственост на фамилията Антинори. Само винените сортове в лозята са 30! Списъкът започва с канайоло и малвазия и завършва с неро д'aвола.

Сред тях - почистени, подстригани, красиво обрасли с бръшлян 70-годишни лози, напоявани при нужда с вода на капки, които не дават много грозде. Но пък какво грозде дават!

Антинори са наели (според някои от местните – закупили) манастира в селцето Badia a Passignano. И в тъмните и хладни подземия са натрупали дъбови бъчви, достатъчни да напоят с вино град като Ню Йорк. Според развеждащия групите винени туристи САЩ са основен търговски партньор в износа на вино. Предимно Кианти, но какво му е лошото на Кианти от Антинори?

Докато гледам бариците на прочутата италианска фамилия, се сещам за Галилео Галилей. Когато го заплашили с клада, дошъл в манастира на Badia a Passignano и четири години преподавал математика. После се върнал във Флоренция. Интересно накъде биха тръгнали познанията по астрономия на човечеството, ако тогава той беше открил днешните винени "залежи" в манастирските подземия? От друга страна, сигурно е наивно да вярвам, че монасите на манастира не са имали своите резерви, може пък именно те да са му дали кураж да произнесе своето прочуто "И все пак..."

Share Tweet Pin it Share
5 Коментара
  • Profile preview
    bellend
    02, 35, 28 Март 2016, 02:35

    Не знам, откъде да започна с критиките. Но:

    1) Авторът отделя най-много внимание на кианти и Антинори, както и на Сан Джиминяно, докато Brunello di Montalcino (най-качественото ит. червено)е представено пестеливо. Какво точно е дегустирано в Монталчино - ако въобще е имало дегустация? Коя реколта? Антинори и Фрескобалди съвсем, ама съвсем не са големите имена в Монталчино. Ни дума за Biondi Santi, Poggio di Sotto, Casanova di Neri и пр. Авторът счита, че най-качественото и скъпо ниво ризерва (Монталчино и Монтепулчано) е резултат от повече години на отлежаване. Неверно: само при изключителни реколти се заделя вино [...]

    Read the full comment за допълнително отлежаване и ризерва като краен резултат. За Монталчино това са 2006, 2007 и 2010 от по-скорошните реколти. 2006 и 2007 могат да се пият и в момента, макар танините да са още осезателни. За Монтепулчано: 2006, 2007 и 2012 (последното е твърде "младо" все още)

    2) Какво точно е дегустирано в областта Кианти? Коя реколта? Антинори са "масов" производител и съвсем не най-доброто, което може да се пие в Кианти.

    3) Vino Nobile di Montepulciano: дегустирана е ризерва реколта 1999, която е на много добро ниво. Може и да греша, но записките май са просто преведени от брошура на производителя. Rosso di Montepulciano (както и Rosso di Montalcino) е най-ниското ниво, да му се отделя масто за дегустация и записки не си струва. Ризерва и Vino Nobile (както и Brunello и ризервите от Монталчино) си заслужават времето за дегустация

    !
  • Profile preview
    Торбалан
    15, 31, 13 Декември 2014, 15:31

    Планът ми за лятото догодина в точно Тоскана!
    Благодаря за навременната статия :)

    Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn't pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same. Ronald Reagan

    ! Оценка
        +2
  • Profile preview
    Нефертити
    23, 57, 06 Юли 2014, 23:57

    Наздраве!

    Предразсъдъците са за ограничените.

    ! Оценка
        +3
  • Profile preview
    izabell
    15, 06, 04 Юли 2014, 15:06

    Оригинално.

    ! Оценка
    -1
  • Profile preview
    bramasole
    22, 23, 03 Юли 2014, 22:23

    Много приятна за четене и същевременно "ограмотяваща" статия. Благодаря! В последните дни ми се случва да чета доста за Тоскана - толкова е приятно!

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

    ! Оценка
        +4

Реклама »