Дейвид Бабич, генералният мениджър на новозеландската изба Babich, е трето поколение винар. Преди повече от век неговият дядо – Йосип Бабич, тогава едва 14-годишен, напуска бреговете на Далмация в днешна Хърватия заедно с по-големите си братя, за да потърсят по-добър живот в другия край на земното кълбо – Нова Зеландия. Там той основава семейната винарна, по-късно поета от синовете и внуците му, която постига повече отколкото Йосип вероятно е мечтал – отличия, награди и световно признание.
Дейвид Бабич бе в София по покана на вносителя на марката Babich в България - Bibendum и представи част от портфолиото на избата - както страхотни совиньон блани и пино ноар, така и по-слабо познатите в България червени вина Winemakers Merlot 2011 и купажите Irongate 2011 и The Patriarch 2010, посветен на създателя на избата Йосип Бабич.

Предизвикателство ли е да управляваш изба, която е колкото добре позната на света, толкова и натоварена и с отговорности поради този факт?

Да, наистина. Като генерален директор работата ми е да управлявам целия бизнес, а това означава да имаш пръст във всички дейности. Аз съм също и дипломиран енолог, така че участвам и в практическата дейност по производството на вино – в решенията например за стила на вината или пък такива, които засягат отглеждането на лозята.

Ангажиран съм особено активно в създаването на нови продукти. Отскоро например отглеждаме грюнер велтлинер – един сорт, който е типичен за Австрия. При нас гроздето е различно от австрийското, защото климатът ни е различен. Така че имаме много, много работа по това да разберем кой е най-добрият начин да се отглежда този сорт в нашите условия и как да правим вино от него – дали да използваме и малко дъб и какъв точно, или да заложим на естествените характеристики на виното и то да бъде в стил "нов свят".

Разбира се, взимам куп решения за търговията и пазарите. Пътувам много в конкретни периоди. Посещавайки даден пазар можеш много добре да видиш какви са тенденциите на него, какви са предизвикателствата, новостите и така можеш да отговориш по-добре на тях. Като цяло работата е отговорна, напрегната, предизвикателна, но това ми харесва.

Нова Зеландия даде на света изцяло нова ера за совиньон блана и ново вдъхновение за пино ноар. Какво още сте скрили в ръкава и да очакваме ли нова винена революция?

Ние експериментираме с много сортове – най-новите например са австрийският грюнер велтлинер и испанското албариньо. И не всички са лоши (смее се). Истината обаче е, че не виждам истинска причина да изоставяме совиньона и да влагаме всички сили в налагането на нещо друго.

Совиньонът е нашата визитка. Хората го познават, обичат го и го търсят. Хубавото е, че сме успели да постигнем едновременно две неща. Първо, да му дадем идентичност. Всички знаят, че новозеландски совиньон блан означава ароматно, свежо, винаги сухо вино, което не е лежало в дъб и от иноксовите съдове е отишло директно в бутилката.

От друга страна, всеки производител може да му продаде собствена индивидуалност - според тероара на лозето, според това кога е решил да бере гроздето – ако е по-рано, виното ще бъде тревисто, минерално, свежо, ако е по-късно, то ще бъде по-пищно, с тропически плодове. Така всъщност ние не се чувстваме ограничени в совиньона.

Същевременно наистина постигнахме много с пино ноара. Пино гри се представя много добре – тук то е по-пълно на аромати и вкус, по – пищно. На практика пино гри е трети сорт в Нова Зеландия, но репутацията му е доста далече от тази на совиньона. Сирата се представя доста добре, но отглежданието й е трудно. Правим и добро шардоне, но световният пазар е пренасителен за това и го лансираме почти само на вътрешния.

Интересно какви са резултатите с грюнер велтлинер?

Резултатите като цяло са много сортово коректни. Но все още свикваме със самата лоза на сорта, която ражда наистина едри чепки грозде. Тази година например се наложи да отстраним над 50% от плодовете - имахме 20 тона за хектар, а ни трябваха 10. Иначе стилистично си е грюнер, с добра киселинност – не отлична, но добра, с добре изразен фенолен тон.

Тази година ще ферментираме част от виното – 15-20%, в дъб и ще го бленднем с това от инокса. Иноксът запазва ароматите, но не изгражда стил и характеристики във вкуса. Така че според мен оксидацията, която дъба позволява, ще се отрази много добре на грюнера. И идеята е да го продаваме основно в ресторанти.

Но има време, може да променим нещо по пътя. Отнема около пет години за да намери човек оптималната идея за това какво може да направи с един нов сорт - толкова ни отне с вийонието например.

Как виждате българския пазар? Той е очевидно малък, но пък новозеландските вина и особено Babich са много добре представени.

България за нас е аномалия. Вие произвеждате вино, но но пазарът ви е и силно ориентиран към вноса – след десетилетия на комунизъм сте любопитни да откривате всичко. Това любопитство не е типично за други държави винопроизводителки като Италия и Франция - изключително предизвикателство е да продаваме там.

Преди 10-12 години решихме да си партнираме с Bibendum малко като експеримент и съвсем не предполагахме, че тя ще бъде толкова успешна компания, нито пък че ние ще постигнем 66% пазарен дял от всички новозеландски вина тук. Така че мога да кажа, че този пазар е страхотен.

Освен това мисля, че името ни, което е славянско, някак познато, от региона, помага за това. Например в Русия продажбите ни също вървят добре с по-малко усилия в сравнение с други пазари и аз съм склонен да вярвам, че точно името има роля за това.

Преди тридесет години светът полудя по новозеланския совиньон блан и тази треска все още не е отминала. Как се постига подобен успех – какво бихте посъветвали българските си колеги?

Лесният отговор е с много работа. Трудният е, че трябват и природни дадености, и усет към момента, а и късмет. Предизвикателството за всяка страна е да намери своя "звяр". Нова Зеландия имаше късмета да го открие в лицето на совиньон блана. Гледам условията в България и си мисля, че тук могат да се произвеждат вина, които да се конкурират успешно в цял свят.

Аз като наследник на хърватски род например съм разучавал и тамошните вина и съм мислил и за хърватските производители. В Хърватия съм опитвал изключителни вина, за които преспокойно бих платил например 50 долара. И все пак трябва да кажа, че това не е достатъчно. Защото пазарът сега е изключително труден. Това, които българските и хърватските производители искат да постигнат, Италия го е направила вече преди 30 години, САЩ са го направили преди 30 години, Австралия го е направила. И сега те притежават пазара. Дори Нова Зеландия има трудности да бъде силен фактор на този пазар, макар да имаме феномена на нашия совиньон блан.

Така че няма да е лесно, но вярвам, че с усърдна работа България и други производители от Балканите могат да постигнат много.

Някои експерти съветват България да заложи на уникалните си местни сортове като мавруд, мелник и др. Добър подход ли е това?

Не съм убеден, от пазарна гледна точка тази стратегия може да е рискова. Защото тогава потребителят ще се сблъска с две неща, които не разбира: първо, българско вино и второ, вино от сорт, който никога не е чувал.
Мисля, че България първо трябва да опита да се наложи с името си, да докаже, че може да прави каберне совиньон, мерло, сира и Бордо-блендове не по-лошо от Франция и всички останали винени сили – което си е така. И когато вече е станала позната на света, да извади коза с местните сортове.

Органичното производство е популярно в последните години, голяма част от вашите лозя също са био. Какви ползи носи това?

Не мисля, че има кой знае какво значение за крайния резултат – за виното в бутилката. Но отглеждаме лозята органично, защото това ни интригува от земеделска гледна точка - да наблюдаваш как растенията се справят без помощта на човек, за да преодоляват болести и други опасности. Те заякват и стават много по-трайни.

Нашите лозя вече пет реколти са органични. И дори когато времето е предизвикателно или има повече зарази от нормално, каквато беше реколта 2012 например, пак всичко е наред.

Иначе от пазарна гледна точка, когато например участваме на международни изложения с органични вина, аз лично не говоря за органично производство, говоря за тероара на масива, от който идва виното – например имаме органичен совиньон блан в парцел, който е в корито на бивша река - с много камъни и малко почва и той е съвсем различен от типичния совиньон в Нова Зеландия – много по-минерален с много повече цитрус.

Виното е продукт, който идва от земята, всичко е там. И трябва да си свързан със земята, ако искаш да свършиш добра работа. Аз съм щастлив, че нашата изба е семейна, ние притежаваме лозята и това е огромно предимство.