Старият виц, че светът ще загине, когато китайците осъзнаят, че досега са яли само гарнитурата към основното (ориз) е на път да се сбъдне. С темповете, с които нараства потреблението на месо, през 2050 светът ще трябва да произвежда два пъти повече месо, отколкото днес.

Същевременно за едно и също количество калории телешкото в сравнение с картофите, пшеницата и ориза изисква 160 пъти повече земя и произвежда 11 пъти повече газове.

Изследвания, проведени от университетите на Кеймбридж и Абърдийн, установяват, че намаляването на месния прием би било сериозно средство да се намали пилеенето на храна, да се намалят вредните емисии в атмосферата и да се достигне една по-сигурна глобална хранителна индустрия.

Още през 2008 доктор Раджендра Пахаури, Председател на междуправителствения съвет по климатичните промени към ООН, призова хората в западните държави да въведат в режима си поне един ден седмично без месо.

Всяка година средният британец изяжда по 85 кг. месо, равняващи се на 33 пилета, едно цяло прасе, три-четвърти овца и една пета крава. През 2002 датчаните са консумирали 145.9 кг. месо, а американците - 124.8. Според изчисления на Food and Agriculture Organisation, движен от нарастващия глад за месо на държави като Китай и Индия светът ще има нужда от два пъти повече месо, отколкото консумира днес.

Има ли вариант хем да задоволим нарастващия апетит за месо, хем да опазим каквото е останало от околната среда?

Професор Марк Пост от Университета в Маастрихт представи миналата година своя хай-тек хамбургер, направен от протеинови влакна, отгледани от телешки стволови клетки. Във финансирането на проекта участва и съоснователят на Гугъл Сергей Брин с 330 000 долара.

Дали лабораторното кюфте е отговорът на повика за устойчиво развитие? Технологично създаденото месо изисква 45% по-малко енергия, 99% по-малко земя, производството му дава 96% по-ниски газови емисии.

Технократите изтъкват също така, че технологичното производство на месо "ин витро" дава възможност за по-висок контрол върху диетата (съдържанието на мазнини). Този довод обаче среща съпротивата на групи като слоу фуд например, които казват, че така се разширява пропастта между производството на храната и потребителите, давайки ни много по-малък контрол.

Възниква и въпросът дали ако се намери начин лабораторното месо да се произвежда евтино, това няма да застраши малките производители по света?