С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Няма нищо по-добро от отрицателна рецензия

Бакхус
26 Ноември 2014, 17:04
Share Tweet Pin it Share

Както всяка отрицателна рецензия негативното ревю за ресторант се радва на значително по-голяма популярност от положителната оценка.

Британският кулинарен критик Джей Рейнър има няколко теории по въпроса защо толкова харесваме съсипващата критика: понеже ние, хората, сме кофти; понеже по този начин си отмъщаваме за всяко неприятно изживяване, което сме имали в ресторант; понеже така се чувстваме по-добре. "Има я и идеята за катарзис - пали се Рейнър. - Прочел си нещо лошо и си се почувствал по-добре, пречистил си се. Ако пък ястието е било непоносимо - очистването е съвсем буквално."

Има и други причини за популярността на негативните коментари: "Когато започнеш да пишеш за добрите ресторанти, речникът ти се изчерпва. Стилът ти започва да наподобява пиар материал. Обратното, когато пишеш за лош ресторант, си нещо като сеирджия, зяпащ автомобилна катастрофа. И инструментариумът на езика се отваря пред теб, изведнъж се оказва, че разполагаш с много повече сечива. " Според Рейнър прочутата фраза на Толстой за щастливите и нещастните семейства напълно може да се отнесе към ресторантите. Всички добри ресторанти са такива по един-единствен начин: те имат маси, имат столове, предлагат хубава храна, поднасяна от хора които не са психопати. Виж ужасните ресторанти и начините, по които успяват да прецакат нещата, ме оставят без думи - за момент де, докато не седна да пиша за тях."

После Рейнър изброява нещата, които са му се сторили непоносими: музиката в заведение от веригата Буда бар, с толкова усилени басове, че "можеш да отидеш да си прегледаш простата директно на бара" или салатата Ред Тай, която е "толкова тайландска, колкото е демократичен режимът на Робърт Мугабе".

Рейнър сравнява културата на публикуване на цветисти рецензии в британските и американските медии и изтъква, че на Острова пишещите разполагат с далеч по-голяма свобода. Също така дава духовит пример с американските издания: "Ако напиша, че цените в еди кой си ресторант са за мъже с големи портфейли и малки пениси ще получа обаждане от отдела, проверяващ фактите, които ще ме попитат дали имам доказателство, потвърждаващо това, а също "как дефинираме малък?"

Share Tweet Pin it Share
3 Коментара
  • Profile preview
    Нефертити
    22, 55, 24 Декември 2014, 22:55

    Рационално :)

    Предразсъдъците са за ограничените.

    !
  • Profile preview
    Avgustina
    20, 25, 06 Декември 2014, 20:25

    ха-ха-ха. Обаче въпросът е кой в България си позволява да пише по този начин?

    Ах, мой мили Августин...

    !
  • Profile preview
    izabell
    19, 58, 29 Ноември 2014, 19:58

    Може, но не бива да се прекалява:-)

    !

Реклама »