Регистрация

БАКХУС

Списание

Пикник край манастира

текст Марина Караконова, консултант Юлия Минева Милчева, фотография Драгомир Ушев
28 Април 2009, 10:59

Най-голямата грешка, която човек може да направи през почивните дни на май, е да се насочи към дежурните места. Проблемът на класики като Роженския и Бачковския манастир е, че твърде много хора търсят усамотение в техните околности. В резултат на това пределите им се заселват с гъста и изнервяща се тълпа.

Малко известните места, на свой ред, също имат проблем – те а. често са трудно достъпни, б. няма информация какво ви очаква там, и в. често разочарованията се оказват по-значими от малките открития, които успявате да направите.

"Бакхус" проучи три разнородни маршрута през този сложен майски лабиринт – по-малко известни манастири, около които можете а. да откриете поляни за пикник, б. тук-там – любопитен ресторант, своя собствена история, и най-вече – в. да се потопите в жизнерадостното следобедно спокойствие на пролетната природа.

За да ви спестим разочарованията, веднага ще ви препоръчаме да забравите всякакви романтични представи за манастирската кухня и манастирската храна. Монахините или монасите, които с песни месят хляб, за да ви посрещнат в обителта, не съществуват. В много от манастирите кипи строителство, или поне ремонтна дейност, а игумените се упражняват или в създаването на по-рестриктивен режим за посетителите, или точно обратното – да ги привлекат с каквото могат - от щрауси до чудодейно потекла вода.

Все пак ако последвате нашите маршрути, въоръжени с предварителна информация и добре напълнена кошница за пикник, можете да прекарате забележителен ден на удоволствия и открития.

Първи маршрут

Скара "Сталин", пъстърва "Балканка" и щрауси

Тръгвате от София по Ломско шосе през малки, но въздълбочки дупки, минавате Петрохан и село Гинци, като край пътя може да си купите чудесно овче мляко и сирене, след което, внимавайки да не подминете не особено биещата на очи табела, се отправяте към Клисурския манастир / 0886 560612/. Построен е през 1240 г. От пръв поглед ще ви стане ясно, че тук са хвърлени много средства и усилия за поддръжка – и за състоянието на сградите, и за двора, в който всеки момент се очаква да се появи и детски кът, и а отделното помещение за монахините, които изографисват икони.

Ако сте си взели храна за пикник, не е много добре да я вадите в пределите на манастира – тук ще ви препоръчат за обяд "Магерницата", която припознават като своя, и която се намира непосредствено преди портите. Само че вие смело я подминете - "Магерницата" няма нищо общо с първообраза на понятието. Това е поредното лошо съчетание между псевдобитово и Балкантурист.

Малко по-нататък по единствения път обаче ще видите скара "Сталин". Името е достатъчно да ви закове на място, а специалитетът е пъстървата, която плува в два басейна пред масите. Можете да си посочите и коя точно бихте искали да се озове на скарата. Другото предимство на заведението е, че менюто му е лаконично, има само няколко салати - обичайните, но чудесно приготвени. Още нещо - тук е мястото да си извадите лаптопа... Кога друг път ще имате възможност да се свържете със света през интернет "Сталин"?

Продължете пътешествието и се отправете към община "Георги Дамяново". Тя е по пътя Монтана - Чипровци. Ще влезете в нея по тържествена отсечка с шпалир от флаговете на България и Европейския съюз. Пътят по-натататък ще ви отведе в Лопушанския манастир. В църквата се намира един от най-красивите иконостаси от самоковската школа, в живописния и обширен двор – няколко църковни камбани, а наоколо – зелените пространства на поляните край река Дългоделска Огоста.

В този манастир имате възможност да пренощувате, а също и да използвате помещенията за готвене. Ако проявите любопитство, ще получите от виното, което монасите сами си произвеждат, а зелените пространства наоколо са създадени да се реете безгрижно сред тях или грижовно да си организирате пикник. ( За резервации - 0885 189 931)

Ако този вариант не ви устройва, едно приятно място за отсядане са Старите бистрилишки къщи. (за резервация 0887 428 108, инж. Владимир Петров). Ще се озовете в подножието на Берковския балкан, ще се радвате на тишина и уединение, най-вече ако не сте през уикенда, и ще се чувствате добре, независимо дали сте рибар, гъбар, билкар или просто планинар. Тук има условия да си готвите сами, по договорка може да бъде уредено да ви готвят.
Възможност за разходка е манастир "Седемте престола" /В църквата му има седем параклиса, олтара и престола и според специалистите това е единствен случай сред българските християнски сгради/. Ако продължите по пътянагоре, ще стигнете чифлик "Ненкови" (0886 318 288). Там може да опитате пъстърва "балканка" - цялата е покрита с точки, наричат я кралицата на пъстървите. Мястото предлага и ред развлечения - езда с кон, разходки с файтон, разходки с джипове, стрелба с арбалети, зоологическа градина с щрауси и пауни...Намирайки се в този район, би било грехота да не се отбиете през Черепишкия манастир. Един от най-известните, той е накарал Алеко Константинов да сравни България с Швейцария, Иван Вазов - да се двъхнови за "Една българка", а Феликс Каниц – да нарисува картина, която днес е в една от станциите на парижкото метро.

Манастирът е на десния бряг на Искър, на около два километра от Лютиброд. От няколко месеца в него протича трескава ремонтна дейност, която започва още от входната порта, така че, ако не сте го посещавали от известно време, ще намерите промени. Със сигурност от скалите в манастирския комплекс чудотворно ще е избила светена вода, ще има и импровизиран зоокът с щрауси. Иначе по-малко известен факт е, че в манастира има ценна библиотека и архив. Преди година един американец избухнал в плач при вида на една от пазените тук стари карти на Палестина. Оказало се, че картата е печатана в печатницата на дядо му, спомни си случката архимандрид Йосиф.

Това е манастирът, около който сигурно витаят най-много истории - за скритите съкровища на Иван Шишман, за сабята на Ботев, или за 12-те негови заклани четници, чиито кости почиват в обителта.

Все пак тук голямото архитектурно съкоровище е комплексът с бившата семинария в съседство с манастира. Към семинарията е действала църквата "Св. Климент Охридски", която в момента е иозоставена. Архитект на сградата на семинарията е Фридрих Грюнангер, роден през 1856 г. в Шесбург /Австроунгария тагава, днес - Сигишуара в Румъния/. Той проектира и Софийската духовна семинария, централната синагога в София и двореца на княз Александър Батенберг в Русе. Негов е и идейният проект за софийската минерална баня. Комплексът край Черепишкия манастир прилича по-скоро на изоставен дворец с някога разкошен, днес запустял парк. Тук е мястото да се насладите на декадентската картина от виенски барок и историцизъм, и да се почудите защо спестяванията на Черепишкия манастир отиват за строене на щраусови ферми, вместо за реставрация на това архитектурно съкровище.

На тръгване от манастира ви очаква местното ханче - задължителна спирка за всички, които ги гони носталгия по соц-а: в ханчето има трогателни акварелни портрети на Иван Шишман, и на компания монаси, седнали на вино "Манастирско шушукане", червени плюшени завеси с ресни, изкуствени цветя, пазещи прах от началото на 1980-те и комплект от оцетник и олейник от началото на 90-те, и разбира се - скара и шопска.

Втори маршрут

В името на гледката

По пътя за Брезник и Божурище се открива един чудесен драйв по път, пронизващ поляни със слънчогледи. Понеже табели няма, ако забележите, че се движите из селища, които носят имената Гърло, Ребро, Парамун, Мракетници, значи сте се объркали. Целта ви е село Бегуновци. Ако все пак вече сте се объркали, отбийте се до Трън, и оттам по лъкатушещ чакълест път идете да видите прочутото Еменско ждрело, известно и като Еменски каньон, при река Негованка, за да усетите тръпката да сте заобикоен от 80-90-метровите отвесни скали.

След село Бегуновци отново ви очаква един равен, живописен път, разкриващ великолепни пасторални идилични гледки. Целта ви е да стигнете с. Непразненци.

Гигинският манастир в него е познат и като Църногорски, а най-вече и като "Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян".

Намира се в планината Черна гора, на около 60 км на запад от София. Опожарен е чак през 1739 г., когато огънят поглъща и библиотеката му. През средновековието тук се е намирал голям пазар. През 1930-те манастирът подслонява бедни деца от София и Перник. Всичко това е опустошено след 1944 г., когато комунистите го превръщат в концлагер, а след това - и в пионерски лагер. Напълно запуснат, с рухващи паянтови сгради, без ток и вода, го намира архимандрит Евгений, който идва тук през 1998 г. от Света гора с намерението да го възроди.
От центъра на с. Гигинци нагоре тръгвате по четири-километров чакълен път. Когато и да пристигнете, игуменът Евгений ще седне с вас, и ще може да обсъдите какво трябва да бъде един манастир - херметически затворено пространство или подобие на Дисниленд. Тук се предлагат и биволско мляко и сирене, които се правят в манастирската ферма.
Бялото биволско сирене от Гигинския манастир е извънредно вкусно, малко по-твърдо от саламурена моцарела и слабо солено, с фина кисела нишка. Бихте могли да го мариновате с градински билки и мед.

Трети маршрут

Вино, идилия и уединение

Зарадимножеството църкви, параклиси и манастири около него, Асеновград е като Малкия Йерусалим в някои среди. Ако не им принадлежите, може би се сещате само за Бачковския манастир. Но голямата находка - по отношение на уединение и липса на пълчища туристи, е Мулдавският женски манастир "Св. Петка". До него се стига през село Куклен, през стръмен чакълест път, който, особено в мокро време, е препоръчително да бъде минат с джип. Манастирът е чудесно запазен, през масивните дървени порти хладен плочник ви отвежда към великолепна градина, в която царства тишина, от каквато сетивата ни са напълно отвикнали. Около него има чудесни овощни градини и поляни, в които, особено ако не са почивни дни, може да се радвате на истинско уединение.
По пътя обратно минавате през Араповския манастир "Св. Неделя". За разлика от "Св. Петка", този манастир се намира насред полето, и достъпът до него е много по-лесен. Стенописите са с удивително запазени ярки цветове, веднага ще разпознаете и десетте епизода от живота на св. св. Кирил и Методий. В манастира, поне на този етап, както ни обясниха, заради ремонт не се предлага преспиване.

От тук на 8 км западно от Асеновград е село Куклен, в дела Чернатица на Западни Родопи. На още 2 км на югозапад по удобен път се стига до Кукленския манастир "Св. св. Козма и Дамян". Сгушен в западните Родопи, в манастира наистина има нещо кукленско, живописно и приветливо. Още по-хубавото е и че по принцип има условия за преспиване, както и поне няколко маршрута, които тръгват от него към планината. Не може без лоша новина – все още тече ремонт и манастирът не е в пълна готовност да приема гости.

На връщане към София от Кукленския манастир може да се отбиете до винарски спа хотел "Тодоров" в село Брестовица (на около 20 км западно от Куклен по пътя през Браниполе и Коматево). Там, в изба "Тодоров" можете да си организирате дегустация на вина и да удължите пътуването си с произволен брой дни – към хотела има ресторант и спа-център с великолепна гледка към околността, който използва масажни масла и тинктури само на гроздова основа.

Алтернативно, можете да минете през Асеновград и да пробвате емблематичния деликатес на града - станимашките сармички. Славата им се носи още от 18 век, когато гъркините от девическите метоси в града приготвяли прочутите "кириос сарми". Ключови за тях са прясната мента, или кюзум и, разбира се - лозовите листа, от памид. Сега станимашки сармички в различни кулинарни вариации сервират в почти всички гостилници в града и наоколо, но особено вкусно ги приготвят в механа "Консулато"; а в "Старите времена", независимо от сезона, ги завиват също и в кисело зеле. И двата ресторанта са във възрожденски къщи, превърнати в малки хотели.

В "Старите времена", а и на други места, предлагат и прословутата станимашка малага - бисера в короната на маврудовите вина, наследник на гъстото домашно вино, което да към средата на миналия век правели в старите изби на Амбелино.

1 Коментар
  • Anonymous
    автор
    14, 52, 28 Април 2009, 14:52

    Еменското ждрело се намира на поне 300 км от град Трън. Добро объркване ще да е това.

    !