Блумсдей, 16 юни, е денят, в който в Дъблин всяка година се състои сигурно най-известната закуска в света. Тази, с която се празнува романът "Одисей", или по-точно едно изречение в него: "Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешни органи на зверове и птици."

Рано сутринта в центъра на града се подреждат маси, винаги с едно и също меню: наденички, бъбреци, и сандвичи с горгонзола. Наденичките са Denny's sausage - споменатите в книгата на Джеймс Джойс. (Дали благодарение на "Одисей" или не, но техните производители и до днес са в бизнеса и са основният спонсор на събитието.) На Блумсдей един уважаващ себе си ирландец или посещава закуската, или скита из десетките споменати в романа пъбове, или се включва в продължаващите през целия ден четения. Или и трите.

Един такъв уважаващ себе си ирландец е Джефри Кийтинг, посланик на Ирландия в България. Единствената разлика е, че вместо в Дъблин, вече четири поредни години той организира Блумсдей в София, след като Блумсдей, подобно на Свети Патрик, вече се празнува от Монреал до Шанхай. (За Шанхай е съвсем сигурно, защото и там празненствата са организирани от Джефри Кийтинг – с четене на двата превода на книгата последователно в три ирландски пъба.)

Джефри Кийтинг e в България от 2005 г. Пристига тук след мандати в Рим, Бостън, Лондон и Шанхай. "Имам голям късмет – всичките са места със страхотна кухня!

В Китай му се случва и най-екстремното кулинарно преживяване: сервират му рядък вид костенурка, която обаче никак не му харесва на вкус. Другото, което го впечатлява, е, че за почти всички ястия китайците казват, че са афродизиаци (включително за костенурката). Третото, което като човек, завършил класическа филология в Тринити колидж, се пита и до днес, е защо хората говорят за "китайска кухня", а не за "китайски кухни". Спомня си и приемите с по 13-14 отделни ястия.

"И все пак най-хубавата е най-семплата храна. Тя е по селата, не по приемите. Това се отнася до всички страни, в които съм бил. Така България за мен ще остане планина и небе. Храната – също, Родопите. Пататник. Смилянски боб. Домати, знам, че това е клише, но е самата истина."

В ежедневието си Джефри Кийтинг предпочита и семплите места с вкусна храна. В деня, в който се виждаме, е обядвал в "Кривото" ("Чудесна спаначена супа и салата със със заливка от джинджифил!"), а предишния - в "Лео'с пица" ("Тази пицария напълно заслужи наградите ви!")

Храната е неизчерпаема тема за разговор. Филми, свързани с храна – не се сеща за нито един слаб - "Шоколад", "Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник". Един от любимите му е Eat, Drink, Man, Woman.

За посланик Кийтинг сред най-силните спомени и преживявания в живота на човек са тези, свързани с храната. Както първия му детски спомен, от детската градина. Носели си обяда в кутии от къщи. Един ден нещо кутиите се объркали и в ръцете му се оказала вместо неговата, кутията на някакво момиче. Не си спомня какво е имало в нея, но никога повече в живота му не му е било така вкусно.

Не така радостен, но също силен, е споменът му за "петъчните" риби: по католическа традиция всеки петък на обяд се яде риба. И като че също по традиция – винаги зле сготвена. ("Сигурно затова много хора от моето поколение в Ирландия не ядат риба!")

Храната е свързана и с някои от най-хубавите му преживявания с литературата. Ето един пример – и Джефри Кийтинг цитира по памет: "Набоде мръвката с вилицата и я налапа, после взе да дъвче апетитно еластичното месо със съсредоточеното изражение на познавач дегустатор. Изпържено точно колкото трябва. Наряза си хляб на кубчета, потопи ги в соса и ги излапа."

Храната за него е също така и нещо, през което може да бъде разказана една национална история. Историческото хранително клише за ирландската кухня е картофът - "простият" картоф, променил съдбата на цялата държава. И той припомня "картофения глад" заради болест по реколтата, довел до емиграцията на над един милион ирландци в средата на XIX в. и хвърлил за дълго страната в икономическа депресия, религиозен консерватизъм и островна изолация.

"До 60-те години храната в Ирландия беше, да кажа направо - ужасна. Причините са не само в бедността, а и от това, че исторически сме били част от една лоша кулинарна традиция, каквато е английската... В това отношение вие сте късметлии с вашата!"

От 60-те насам обаче нещата се променят драстично и от емигрантска Ирландия става имигрантска. Отварянето й към света минава и през успешния брандинг на държавата, а той включва неизменните ирландски емблеми като уиски, бира, пъб, овчарски пай.

"Днес имаме ресторанти от цял свят, а и близостта до Франция си казва думата! Пием много повече вино и в голяма степен типичният за нас навик пиенето и храненето да са две напълно отделни дейности, е поизчезнал. Това е хубавата страна на глобализацията. Наистина, марки като "Бушмилс", която е на 400 години, "Гинес" – над 200, ни правят популярни по света. Жалко, че хората не знаят за ирландското масло и сирене. При нас тревата винаги е зелена. И така кравите и овцете ни ядат цяла година само свежа трева, затова са щастливи и затова дават толкова вкусно мляко!"

Colcannon

Това традиционно ирландско ястие някога се е ядяло през цялата година, подобно на бобената яхния в България. В по-нови времена то е преминало към категорията "зимни ястия". Прави се от килограм картофи, сварени и натрошени, 250 г сварено, изцедено и накълцано зеле (ирландците използват Brassica oleracea, известно у нас като главесто зеле), по желание – бланширан и изцеден праз, накълцан пресен лук, мляко, масло, сол и черен пипер. Като последователност най-напред картофите се смесват със зелето и в тях с бъркане се добавят затоплените мляко и масло, а накрая останалите съставки. В крайна сметка ястието се превръща в пюре с късчета зеленчуци в него. Поднася се топло, с бучка масло и поръсено с накълцан магданоз.

Телешко, задушено в "Гинес"

Тази рецепта също се е превърнала в ирландска класика, съчетавайки два от най-характерните вкуса в страната – този на добро телешко месо с превъзходната тъмна бира. Прави се от нарязано на кубчета килограм телешко месо, две нарязани глави лук, два нарязани на едри парчета моркова, две скилидки чесън, 250 г телешки бульон, една бира "Гинес", сол и черен пипер.

В голям тиган се загрява добре олио и в него телешкото се изпържва до златисто. След това се премества в тенджера и към него се добавят лукът, морковите и чесънът. Доливат се бульонът и бирата и се оставят да се варят на тих огън към един и половина до два часа. После ястието се подправя и се оставя за още няколко минути да ври.

Телешкото в "Гинес" е от онези ястия, които са още по-вкусни на следващия ден. Обикновено се пие с "Гинес", но върви чудесно и с бутилка мавруд.