Един от най-приятните моменти за любителя на виното e, когато открие някое много интересно и хубаво вино случайно. Бях чувал за Clos de L’ Obac - първото вино на Costers del Siurana, но когато наистина съвсем случайно си поръчах реколта 2000 от него в един ресторант в Северна Каталуния, бях изключително впечатлен от съдържанието на бутилката. Любопитството ме подтикна да посетя избата, още повече, че така или иначе след два дни щях да съм в Приорат.

Регионът има  дългогодишна винарска традиция и както в много случаи, всичко е започнало в манастир. Разказва се история за овчар, който гледал стада в долината на река Сиурана. Той имал видение, в което ангели се издигали към небето като по стълба. Овчарят разказал за видението си на пътуващи монаси от картезианския орден. През 1611 г. на това място монасите основали манастир и, разбира се, започнали да произвеждат вино. Нарекли манастира "Орден на Божията Стълба". Днес тук има само останки, но манастирските изби още се ползват.

Избата Costers del Siurana се намира в селцето Граталопс в сърцето на една от най-важните за Испания винени деноминации. Освен Риоха само Приорат има най-високата категория в испанската система за наименование за произход (DOCa). До Граталопс се стига за час и половина от Барселона (от центъра - два), като последните 42 км до селото преминават през изключително живописен планински път, изпълнен с много завои и невероятни гледки. Административно Граталопс е в провиция Тарагона - една от четирите на Каталуния.

Costers del Siurana (Сиурана е едноименната река, която минава недалеч от Граталопс) е собственост на Карлес Пастрана и Мариона Жарке, които купуват имота през 1984 г. Първата реколта на Clos de L'Obac е през 1989 г. и съдържа по 35% гарнача (гренаш) и каберне совиньон и по 10% мерло, сира и кариньена (каринян). Последната извадена на пазара - 2003-та, която опитах, когато ги посетих, е със същите сортове в почти същите пропорции. Сила, структура, комплексност - с тези три думи може да се характеризира водещото за  избата Clos de l’Obac. Типичен приорат от модерното течение в областта, който може да отлежава над две десетилетия. Преди да стане винар, Карлес Пастрана бил журналист във вестник в Тарагона, но решава да зареже професията и да се впусне във винарството, което е негова страст още от младежките му години.

Семейството разполага с около 100 хектара лозя. Най-много усилия Карлес и Жарке полагат за подбирането на най-подходящия сорт за всяко изложение и микроклимат. Те са едни от първите в Приорат, които засаждат каберне совиньон, мерло и сира, като същевременно отдават значимото и на местните сортове. Особено се гордеят с възстановеното от тях петдесетгодишно лозе с кариньена, което са заварили в доста окаян вид. Miserere, другото топ червено вино на избата, е с първа реколта през 1990 г. То се прави от 27% гарнача и каберне совиньон, 26% темпранийо, 10% мерло и 10% кариньена. Виното отлежава в дъбови бъчви (50% нови, 50% двугодишни). Семейство Пастрана определя това вино като едно от най-добрите съотношения елегантност - възможност за отлежаване на вино от Приорат, което може да се намери на световния пазар. Изключително интересно е и бялото вино на избата - Kirie.

Рядко се правят бели вина с идеята, че ще отлежават дълго и ще подобряват през това време качествата си. Kirie е такова вино. Направено е от сортовете бяла гарнача, местният картуша, макабео и александрийски мускат, а мощното тяло на отлежалото 6 месеца в нови френски бъчви вино не успява да скрие изтънчения му финес и елегантност. От 1991 г. в избата Costers del Siurana се произвежда и едно десертно червено вино - Dolc de L'Obac с добре узряло грозде от лозето Clos de L'Obac, чиито състав е 80% гарнача, 10% сира и 10% каберне совиньон. Може да се класифицира като beerenauslese. Ферментира в нов френски дъб като джибрите се изваждат през голям отвор отгоре към края на ферментацията и мацерацията, което е уникален метод.

Приорат е изключително интересна област и заради това, че ценителите и специалистите правят доста паралели с Бургундия - като се започне от елегантните вина, които имат отличен потенциал за отлежаване, мине се през многобройните лозя с различен тероар и се стигне до наименованието clos, употребявано и на двете места.

Е, разликата в цените е голяма, но и там може да се направи паралел - вината от Приорат са от най-скъпите за Испания, каквито са бургундските за Франция. Лозята в Приорат са на височина от 100 м до 700 м над морското равнище (средна височина около  450 м). Повечето от тях са терасовидни, оформени на склонове с наклон от 15 до 30 градуса и са трудни за обработка. Климатът в региона е уникален - през лятото температурите достигат 35 градуса, но все пак мястото е твърде близко до морето, за да се характеризира с континентален климат. Заради планината през зимата температурите падат до минус 6 градуса, а средната годишна температура е 15 градуса. Приорат е подложен както на студени, така и на топли и влажни ветрове, идващи от Средиземно море. Средното количество на валежите е 600 mm, а слънцето грее 2 600 часа в годината. Почвите са с вулканичен произход и най-горният слой е съставен от кварцит и шисти, имат сивкав цвят, понякога почти черен.

В миналото вината на Приорат са имали славата на черни, много силни, опиянителни и тръпчиви. Били са използвани за евтин заместител на ермитаж. Въпреки това сред тях е имало няколко добри вина, които са били търсени от ценителите. По технологията, използвана тогава за производство на тези вина, една местна кооперация и днес прави от това вино. Чудото  се случва през седемдесетте години на двадесети век, когато в Граталопс и другите села на Приорат идват млади винари, сред които е и Карлес Пастрана. Те бързо оценяват големия потенциал на района по време, в което той изглежда изоставен - лозята загиват, а местността се обезлюдява. Новото поколение винари постига своя първи успех през 1975 г. След този момент те предприемат серия от стъпки, за да се възползват от възможностите на местността. Първо приемат, че ще работят с ниски добиви от старите (до седемдесетгодишни) лозя. Въпреки неблагоприятния климат лозите не се поливат, защото  в стремежа си да достигнат вода те пускат корени до два, а дори и до десет метра. Новодошлите винари берат гроздето по-рано, докато киселинността му е все още достатъчно висока, за да осигурят добър баланс на виното. Те са наясно, че само с традиционните сортове гарнача и кариньена няма да могат да направят вина, с които да се изстрелят в орбитата на великите и започват да отглеждат и сира, мерло и каберне совиньон. Така добавят нови елементи към комплексното съдържание на вината от Приорат. И наистина са в орбита.