В България има над 250 винарски изби, пръснати из цялата страна, и повечето в рекламните си материали и сайтовете си заявяват интерес към винения туризъм, поради което изглежда лесно да се направи винен маршрут. Истината обаче е малко по-сложна.

Когато двама френски експерти - Клод Сасмон и Паскал Тито, през миналата година по поръчка на Агенцията по туризма съставиха осем винени маршрута през България, те избраха да включат и не дотам винени забележителности като Рилския манастир, Стария Пловдив, Плевенската панорама, Арбанаси и връх Шипка. Изглежда, са се ръководили от разбирането, че историята, културата и особено археологията са нещо като резервни гуми за винения туризъм.

Бързо се уверявам колко смислен е техният подход, когато предприемам обиколка на Подбалканския регион. Избирам я заради няколко интересни нови изби, стари винарски традиции, свързани главно с карловския мискет, и значими исторически и културни паметници, които биха разнообразили едно винено пътуване, ако се окаже, че виното не предлага достатъчно атрактивно преживяване.

От София тръгвам в девет сутринта по стария път за Бургас. Шосето е ремонтирано и се пътува спокойно. Пейзажът след Гълъбец е живописен, разнообразен и много красив. Това може да изглежда като незначителна подробност, но е важно. Ако водите хора, докато пътувате, може да им разказвате за българското вино, а пред очите им ще се редят красиви гледки. Това помага на виното, вписва го в средата, а природата у нас прави образа му привлекателен.

"Шато Копса" е първата спирка от винения маршрут. Намира се до село Московец, малко преди Сопот. Импозантният замък, издигнат сред масив от лозя, впечатлява с нетипичния за България архитектурен силует. Прилича на малка средновековна крепост с четири кули-бойници сякаш пренесена тук от Франция или от някоя приказка. За разлика от други места тук архитектурният избор сякаш е оправдан - Копса (или Копсис) е името на средновековна крепост в този район, която е охранявала подбалканския път, свързващ Черноморието със Сердика. Тук през XIV век е бил главният град на деспот Войсил. Зад масивната дървена врата на първия етаж има елегантен ресторант с петдесетина места. Големите кръгли маси, отворената камина в средата на помещението, дебелите опушени греди на тавана, копринените завеси пред високи френски прозорци, изящен дъбов бюфет, голям кристален полилей – всичко в грижливо обмисления интериор създава усещане за лукс и умерен аристократизъм. Кухнята е в салона на ресторанта и готвачът работи пред погледа на клиентите. Менюто не е разточително, но е съставено така, че да задоволява различни вкусове – има гъши дроб, пъстърва с бадеми, камембер с боровинки, охлюви по бургундски, телешко с манатарки. Може да се разчита също на ципура и лаврак на плоча или на шаран на тиган. По предварителна заявка може да се осигури и дивеч. Цените на салатите и предястията са между 5 и 15 лева, а на основните ястия – между 15 и 30 лв.

Шатото е създадено преди три години и съчетава очарованието на винарна с ловна хижа и луксозен хотел. Ловната страст на създателите (несъмнено споделяна и от много гости) на това място е подсказана с препарираните глигански глави, еленови рога и други трофеи, окачени по стените на коридорите. На втория етаж има пет просторни стаи, всяка обзаведена в собствен стил. Над тях има конферентна зала с... джакузи и масажна маса (Човек не знае какво може да му се прище по време на някой brainstorming или протяжна дегустация) и две обширни тераси с изглед към Стара планина и Средна гора. В подземието е избата, където отлежават вината в български, френски и американски барици. Тук също се дегустира, както личи от голямата дървена маса и столовете в средата на помещението. В двора има голям навес с барбекю, а в съседство има още десет по-семпли двойни стаи. Така "Шато Копса" може спокойно да подслони трийсетина гости, които да прекарат един дълъг уикенд, подчинен на познатата от приказките формула "три дни яли, пили и се веселили".

Винарната предлага седем бели и червени вина – пет сортови от каберне совиньон, мерло, мискет, мускат и шардоне с марката Zeyla и две купажни, Chateau Copsa cuvé blanc (шардоне, мискет и мускат) и Chateau Copsa cuvé rouge (каберне и мерло). Реколтите са 2007, 2008 и 2009. Произведени са от собствените лозя, около 450 дка със споменатите сортове.

Карловски мискет "Зейла" привлече интереса на ценителите още преди две години, когато се появи на пазара. Реколта 2009 е с бледосламест цвят и лек зелен оттенък. Носът е свеж с нюанси на бели пролетни цветя, сочна ябълка и здравец. Вкусът е балансиран, плодов с типичната за сорта пикантна тръпчивост в завършека. Явно една от амбициите на винарната е да провери потенциала на позабравения стар български сорт червен мискет.

Мерло "Зейла" 2008 е с жив червен цвят и приятен плодов нос с нюанси на ягода, малина и пикантни подправки. Вкусът е хармоничен и топъл. Кабернето от същата реколта е със сочен нос с нюанси на зряла черна череша, касис и ванилени нотки. Вкусът е плътен, с дълъг завършек.

Избата предлага няколко пакета за организирани дегустации. Между бъчвите може да се опитат три вина (мискет, мускат и мерло) с български сирена и кашкавали (12 лв.). Ако в пакета се добавят Cuvé blanc и каберне "Зейла", цената става 20 лв. Ако включва и бутиковото Cuvé rouge, съзрявяло в американски и френски бъчви плюс плато с италиански и френски сирена, цената е 32 лв. Предлага се и гурме дегустация с пет вина плюс отлежала гроздова ракия Rosalza, като към всяко вино се поднася специално ястие – пъстърва, охлюви с масло и билки, патешко или заешка руладина (75 лв., с предварителна заявка). Дегустациите могат да бъдат съпроводени и с беседа от двамата симпатични млади технолози на избата – Мадлен и Ангел.

"Идват чужденци, но повечето ни гости са българи. Някои се отбиват от шосето, за да разгледат шатото. Мислят го за музей", казва управителят Петко Петков. Обяснява ми също, че могат да организират ловни излети или риболов в близките водоеми. Предлагат също разходка с файтон (30 лв. на час), езда, полети с делтапланер или скокове с бънджи от мостовете до Клисура. Съвсем близо е Сопот, откъдето тръгва лифтът за хижа "Добрила". Всичко това гарантира приятното прекарване в "Шато Копса", за което със сигурност и виното допринася.

Следващата ми отбивка е винарна "Розова долина" в село Баня, на девет километра от Карлово по пътя за Пловдив. Сградата не представлява интерес, строена е през 60-те години и прилича на промишлено предприятие, но избата разполага с царската къща в селото, когато царят не я обитава. Освен това ползва и царския герб за някои от своите вина. В къщата се организират дегустации, но за целта е необходима предварителна уговорка със софийския офис (тел. 988 20 18). Цената за разглеждане е 5 лв., а с дегустация на няколко вина варира между 18 и 25 лв. "Искаме да правим виното на чорбаджи Марко от "Под игото", ентусиазирано казва изпълнителният директор Петър Герджиков, докато разговаряме в неговата канцелария. Според него то е било карловски мискет. После ми обяснява как само тяхната изба имала право да произвежда това вино. Останалите го правели незаконно. Знам, че не е прав, но го изслушвам. Карловски мискет е наименование за произход, а не търговска марка, и всички изби в региона, ако отговарят на определени изисквания за качество, могат да го правят. Не ми се влиза в подобен спор. Искам да разгледам царската къща и да видя какъв винен туризъм се прави там. Оказва се, че нямам късмет. "В момента там няма никой", свива рамене Герджиков.

Продължавам към Старосел, третата изба от моя маршрут. Отбивката е при село Михилци и пътят минава през Хисаря, Старо Железаре и Паничери. В центъра на Старо Железаре спирам за малко да разгледам Дома на традициите - етнографски комплекс в реставрирана възрожденска къща с обширен зелен двор. Посреща ме много учтивата уредничка Минка Плювкова. Показва ми експозицията от старинни съдове, носии и други битови предмети. Обяснява, че по заявка жени от местната фолклорна група към читалището демонстрират пред туристи различни фолклорни ритуали – предене с хурка, точене на баница и пита, плетене на рогозки и други занаяти.

В туристическия комплекс с винарска изба "Старосел" пристигам в ранния следобед и успявам да се присламча към организирана туристическа група от българи. Млада и енергична екскурзоводка ни развежда по целия път на гроздето от коритата за приемане и сортировъчните маси до бъчвите за отлежаване. Избата заедно с хотелската част е построена през 2007 г. Капацитетът е около 1000 тона. Има около 700 дка собствени лозя около Пазарджик и Старосел. Най-атрактивната част е енотеката, вкопана под земята и изградена по модела на уникалния тракийски култов храм с колонада в близост до комплекса. Изградена е като ротонда с купол и дванадесет колони. Между тях има каменни маси за дегустации. Понякога тук се правят и малки спектакли по подобие на мистериите от гръко-тракийската древност. Полумузейната атмосфера допълват няколко реплики на оригинални тракийски паметници, а приглушеното като в нощен бар осветление добавя мистичен ореол на това място. В тъмните ниши около ротондата отлежават вината в български и френски барици. Винарната произвежда бели и червени вина от мускат, шардоне, мавруд, каберне совиньон, сира и мерло с марка "Старосел". Топ виното на избата е купаж от мерло, каберне и сира с оригиналното име "Тероар".

Комплексът, издържан в архитектурната стилистика на възрожденски манастир, е разположен на площ около четири декара и затваря голям вътрешен двор. В средата има могила от пръст. Това всъщност е куполът на енотеката. Така архитектите безконфликтно са съчетали две напълно различни културни епохи – античната е под земята, а възрожденската е над нея. Собственикът Ангел Ангелов освен ценител на виното и любител на археологията явно е и природолюбител. В двора бодро крачат стадо патета, има кокошки, зайци, костенурки, пауни, токачки. Хотелската част предлага стаи за 50 души и просторен ресторант с над 100 места.

За винените туристи има различни възможности. Разходка из избата струва 3 лв., а с дегустация на три наливни вина цената е 7 лв. Дегустация на три бутилирани с хапки и минерална вода струва 15 лв. Ако вината са пет, цената е 19 лв. Предлага се и т.нар. ВИП дегустация на седем вина със специални хапки към всяко вино (30 лв.). Част от винената програма са и козметичните спа процедури с винена кал. Освен това комплексът предлага много други развлечения – стрелба с лък, конна езда (50 лв. на час), басейн с минерална вода, миниголф, разходка с каручка до някой от тракийските храмове (25 лв.). За любителите на археологията се организират джип сафарита по няколко маршрута до труднодостъпни тракийски паметници в околността. Най-голямата атракция са двата тракийски култови комплекса, открити през 2000 г. от д-р Георги Китов. На Четиньова могила, на около километър от избата, е храмът на Ситалк (IV век пр. Хр.), а по средата на пътя е храмът с колонада в дорийски стил в могилата "Хоризонт" (V-IV век пр. Хр.). От северната страна на Четиньова могила зад тракийския мавзолей е открита антична винарна с уникална петметрова вана за вино. Без тези археологически открития винарна "Старосел" би изглеждала различно, а може би нямаше и да съществува.

На следващата сутрин внимателно разглеждам тракийските храмове и тръгвам към винарска изба "Румелия" в Панагюрище, последната спирка от винения маршрут. Лесно я откривам в началото на града, като се влиза откъм Стрелча. Модерната сграда е построена през 2006 г. Оттогава е и първата реколта. Капацитетът е около 500 тона. Оборудвана е със съдове от инокс и 1000 барика от американски и френски дъб. Винарната има 540 дка собствени лоза в с. Смилец, на 20 км от Панагюрище. Произвежда бели и червени вина с марката "Мерул" – това е името на местността, където е открито Панагюрското златно съкровище.

Цвета Костова, мениджър във винарната, ми показва целия технологичен цикъл от рампата за приемане на гроздето до подземната част, където стареят вината. Това е обичайният маршрут на винените гости. Пътят ни завършва в приятна дегустационна зала с трийсетина места.

Винарната предлага няколко пакета за винени туристи. Дегустация на три вина със сирене, кашкавал и колбас (15 лв.) или със солети, гризини и брускети (10 лв.). С пет вина при същите условия цената е съответно 25 или 20 лв. Има и три студиа за гости, всяко с капацитет 2 или 3 души.

"Повечето ни посещения са от индивидуални туристи или семейни групи. Четат в интернет, обаждат се и идват", обяснява Цвета, докато аз опитвам шардоне "Мерул" 2008. Цветът е бледожълт с гланц. Носът е средно интензивен с нюанси на цитрус, ябълка и круша. Вкусът е плодово свеж и сочен, с пикантна нотка на финала. "Все още този туристически пазар не е развит и на никой от туроператорите не му се занимава да го развива, особено сега, в кризата", продължава Цвета, докато аз се наслаждавам на елегантното каберне совиньон "Мерул 2007 с нюанси на зряла череша, слива и пипер в аромата и деликатен вкус с мек и гладък финал. "Всички действат самостоятелно, а това е грешка", тъжно обобщава Цвета, докато аз се радвам на чудесно развитото "Мерул selection резерва" 2006 (каберне, мерло и мавруд) с аромат на кожа, шоколад, печена слива и кадифено мек вкус. Тя сякаш е надникнала в мислите ми след трите изби, които посетих. У нас повечето производители имат амбиции да печелят от винен туризъм, но всеки си има и свой възглед за тази специфичен бранш, практикува го, като си помага с каквото може – археология, лов и риболов, спа процедури, царски или литературни митове.