До скоро турските вина предизвикваха предимно смръщени носове и повдигнати вежди с не особено високото си качество, съчетано с невъзможно високи цени. Ситуацията обаче бързо се променя. Шестият по мащаб производител на десертно грозде в света и вероятна прародина на vitisvinifera си даде сметка, че модерните лозарство и енология му позволяват да прави и добри, и дори класни вина. "Винкара", "Урла", "Селенди", "Винолус", "Ликия" – през последните години по-малки винарни започнаха да се появяват една след друга, променяйки и облика на турското вино, и посоката, в която работят по-отдавна основаните компании като "Памуккале", "Севилен","Каваклъдере", "Долуджа" или "Кайра". Появи се и идеята за винен туризъм и турската държава амбициозно се зае да популяризира целия сектор.

Вината на Турция изведнъж се появиха и заеха позиции в Лондон чрез серия събития от януари насам. Но встрани от ПР-а, усилията на избите от последните няколко години бяха потвърдени със 150 медала от три престижни конкурса през последния месец: 52 от InternationalWineChallenge, 31 от InternationalWinesand & SpiritCompetition (IWSC) и 67 от световните винени награди за 2011 г. на списание Decanter. Наистина засега предимно бронзови и двайсет и пет сребърни, но резултатът се открои като стъпка напред за турските вина. Колко голяма е тя личи, като се проследи нарастването на броя отличия през годините. Например през 2009 г. на ConcoursMondialduBruxelles Турция е взела три сребърни медала. През 2010 – шест сребърни и пет златни. Тази година – единайсет сребърни и седем златни. (За сравнение - България тази година има осем сребърни, седем златни и един grandemedailled'or.)

Британският авторитетен винен критик Джансис Робинсън, която говори за този напредък през февруари в Лондон, обобщи ситуацията като развитие в правилната посока и отбеляза, че турските производители на вино изглеждат "свирепо амбициозни" в намеренията си да постигнат добро качество. В типичния си леко саркастичен стил тя посочи всичко това като доказателство, че "турците могат да направят с лозята си повече от това да завиват сармички с листата им".

Всъщност нейните наблюдения се оттласкват от една реалност, която е позната на мнозина, пробвали турски вина преди пет, дори две или три години. Турция, която никога в модерната си история не е била сериозен консуматор на вино, до скоро безучастно наблюдаваше как винени, а и невинени, държави започнаха да правят чудеса с помощта на бързо развиващите се технологии през последните години. Зловещ данък от 63%, смекчен едва в края на миналата година, дълго време поддържаше космически цените на турските вина, ограничавайки и достъпа на посетители от други държави до тях. А онези, които се престрашаваха да платят ужасяващи сметки, получаваха вина доста под дори неамбициозните според европейски стандарти.

В момента и избите, и турската държава изглеждат решени да оставят този етап зад гърба си.

От началото на тази година данъкът е фиксиран на 1,86 турски лири за бутилка от 0,75 л (около 1,60 лв.) и въпреки че пак никак не е нисък, сигурно ще има позитивен ефект върху производството – още повече, че неговата плоскост поощрява по-качествените вина, оскъпявайки ги по-малко от тези с по-ниско качество и стойност.

Самите изби, на свой ред, вече почти до една могат да се похвалят с поне две-три много добри вина. Някои – и с доста повече от това. Нови лозя, повече експерименти с трийсетината местни винени сорта и въвеждане на повече международни. Все по-добро овладяване на модерните технологии, строене на нови, елегантни изби с дегустационни зали и хотели или ресторанти към тях – турските изби стават все по-привлекателна цел за ценителите на вина.

Три винарни в района на Измир – "Севилен", "Селенди" и "Урла", илюстрират тази тенденция. Поне засега обиколката им се отплаща с богато с чувството за направено откритие.



Цялата статия може да прочетете в новия 137 брой на списанието, който е на пазара от 17 юни