Да кажем, че Цветан Ангелов, управляващ директор на винарска изба "Карабунар", е закърмен с вино, можем само метафорично. Баща му е един от най-големите български винени специалисти, директор на винзавода в Сунгурларе. "От малък съм израснал по винарните, татко работеше в различни големи изби из страната и около мен винаги е имало лозя и вино."
Категорично обаче в детството му не е имало сцени като класическата вечер под асмата на чорбаджи Марко в "Под игото", когато патриархът налива вино в купичките на дечурлигата и ги подканя: "Пийте бре, маскари, да не сте жъдни кога порастнете!" Родителите на Цветан са строги и внимателни с дозите, въпреки, а може би и тъкмо защото виното около тях винаги е било в изобилие. Това, от което Цветан не се е налагало да се въздържа обаче, е храната. Той обича да готви и да пробва нови неща в кухнята. На два пъти през живота си се е почувствал така, сякаш самият Жак Папен го потупва одобрително по рамото: първият е като тийнейджър, когато измислил шоколадов сладкиш, който станал "за чудо и приказ". Вторият е преди около две години, когато обрал овациите с изобретена от него рецепта за сьомгова пъстърва с ароматни подправки и сос, гарнирана с леко карамелизирани зеленчуци.

Решаваме обаче да го вкараме в сцена от "Генезис" и той да изживее най-големия кулинарен кошмар, който може да си представи. "Намирам се в някакво огромно помещение с мозайка на пода. Столовете и масите са метални и скърцат по нея… във въздуха се носи наситен аромат на всички ястия, сготвени за предходната седмица. Свири някакъв свободен, дисонантен, хаотичен джаз. Поглеждам към чинията пред себе си и виждам единственото нещо, което ненавиждам още от дете – макарони със захар и сирене! Но това е само предястието, идва ред на основния кошмар – спомен от "школата за мъжество" – казармата. В метална чиния има нещо с червен цвят и мазна и рядка консистенция с плуващо парче сланина.

Питието? Вино, разредено с жълта лимонада! Винаги съм си обръщал главата на другата страна, когато видя някой да го прави, защото ми прилошава."

Извеждаме Цветан от кошмара с въпрос сблъсквал ли се е в живота с други комбинации, които са възмущавали естета у него. Макар че обича да експериментира, поръчаното веднъж от негова позната кафе със зелена салата му е дошло леко в повече. Но нищо не може да се сравни с изпитанието, когато е бил в Китай: "Там съм имал най-големи затруднения с храненето. Наложи ми се за една седмица да опитам такива неописуеми като вкус и съдържание храни и напитки, че мисля, че е много добре, че останаха тайна за мен. Поне за мое щастие не мърдаха в чинията."

Пълния текст на статията може да прочетете в новия 138 брой на "Бакхус", който е на пазара от 15 юли.