Акцент

КАМПАНИЯ: България произвежда отлични национални храни. Аха. Къде?

Бакхус 24 септември 2008, 17:35

А италиански супермаркет да пробутва японски оризови нудли за спагети? Защото България го прави - българска фирма е внесла боб от Китай и Таджикистан, и го продава като ЛУДОГОРСКИ и ДОБРУДЖАНСКИ в една от най-скъпите търговски вериги на София.

Това е добра илюстрация на най-големия проблем на българската национална кулинария: що се отнася до онези, от които зависи, култът към "българското" и "автентичното" е само популистки елемент на рекламните кампании и политическите лозунги. Нито производителите и търговците се ръководят от уважение към храната, която изработват и продават, нито на властите им хрумва да им помагат.

В края на миналата година Българската асоциация за бизнес и туристическа информация обяви 33 номинации за национален символ, събрани чрез допитване. Сред тях девет бяха на храна:
баница
боб чорба
бяло саламурено сирене
кисело мляко
кюфте, кебапче
луканка
лютеница
питка с шарена сол
шопска салата
Ако човек се замисли, тези изделия като че са обединени от трудността човек да ги открие с добро качество.
Посочвайки "баница", запитаните едва ли са имали предвид мазните закуски с дебели, недопечени кори и трохи извара, продавани в 99% от българските баничарници. Много по-вероятно е номинацията да е вдъхновена от нежния спомен за една вече изчезнала заедно с баба домашна баница, каквато вече почти никой не може да направи. Освен, понякога, мама.
Бялото саламурено сирене и българското кисело мляко също са продукти, на които модерната индустрия в голяма степен видя сметката. България успя да защити наименованието за произход "българско саламурено сирене". Но да намериш на пазара узряло краве сирене, направено както трябва и от добро мляко, е задача с най-висока степен на трудност. Освен това неприятен детайл е, че в момента е по-лесно да се намери добро бяло сирене в Гърция и Турция, отколкото у нас. Освен че тези страни имат собствени традиции (турската е особено близо до българската), гръцки производители изкупуват и продукцията на десетки от по-качествените български мандри, и я продават като своя.
За киселото мляко ситуацията никак не е различна, независимо от навлизането на големи световни компании, претендиращи за качество. В момента на няколко нива из българското общество обикалят на вълни слухове от типа: "Пробвай еди-кое си кисело мляко, то най-много се доближава до истинското!". Но що се отнася до автентичното, освен ако не си подкиселяваме домашно прясно мляко у дома, единственият спомен за истинския вкус е, че той беше кисел - характеристика, която липсва у 90% от млеката по магазините.
Ако случайно се чудите доколко това, което си купувате под лъскавите станиоли е истинско, помислете колко време издържа последната ви кофичка в хладилника? Два месеца? Три? И пак ставаше за ядене? Е, натуралното кисело мляко се разваля. За около седмица. Само че производителите предпочитат да използват вместо Lactobacillus Bulgaricus, който има кисела ферментация, Streptococcus thermophilus, което осигурява трайността.
Тук незабавно се стига до посочване на виновни, и двамата изправени до стената са Европейският съюз и пазарният натиск.
Истина е, че българският бацил действа най-добре в условия, които не отговарят докрай на хигиенните изисквания на Европейския съюз. Само че първо, киселото мляко се развали много преди за България тези изисквания да са валидни. И второ, и други страни имат подобни проблеми, пък намират решение. Френските и британските непастьоризирани сирена са такъв пример, и ако не се появяват вече в супермаркетите, то поне местните власти правят изключителни усилия и компенсират чрез развиването на кулинарен туризъм.
Що се отнася до пазарния натиск - добър пример е Сърбия. Въпреки че нейният "каймак" - нещо между масло и сирене, с мека текстура и често силен аромат - е ценен и вездесъщ, тя успява да се въздържи от индустриализиране на производството му, и затова продуктът е автентичен, макар и с не постоянно качество.
Пишейки всичко това, ние знаем, че има изключения. Струва ни се много важно те да се разпознаят, назоват и окуражат.
Също ни се вижда съществено да се вгледаме в негативната тенденция, да я опишем и анализираме, за да можем да й противостоим.
Затова каним всички, които си искат българските мляко, боб, лютеница или кебапчета, да изразят мнение в сайта на "Бакхус" www.bacchus.bg или чрез е-мейл до [email protected]
С лютеницата проблемът е сходен. Независимо от етикетите "домашна", "българска" или "селска", продаваната по магазините няма нищо общо с истинската. Тук пък дежурният виновник е цената. Ясно е, че бурканче, чието съдържание е изпечено на огън, обелено на ръка и смляно в ръчна мелница, ще струва повече от това, произведено в метална поточна лента. Но луксозните супермаркети успешно продават маслинова паста за по седем-осем лева, а качествена лютеница, макар и на такава цена, не се предлага.
За кебапчетата изобщо няма да отваряме дума, защото вече не можем да си спомним, дали в някой далечен момент в миналото в тях не се слагаше и месо.
Социализмът, бедността на прехода, агресивните търговски интереси на модерния свят, хигиенните изисквания на Европейския съюз - факторите, задушавали българските национални продукти през годините са много. Но ние вярваме, че проблемът не е в тях, а в желанието и уважението към националната кухня, храната въобще, и хората, които я ядат.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK