Хора

Страст и бизнес

Петър Стоянов 20 декември 2012, 13:19
Сър Джордж Фистонич Сър Джордж Фис

Сър Джордж Фистонич е истинска знаменитост в света на виното. Произхождащ от сравнително бедно семейство на източноевропейски емигранти, той успява съвсем сам да създаде и да наложи като световно разпознаваем бранд своето новозеландско вино. Вече над 50 години на пазара и безброй награди по-късно, този винар продължава да вдъхновява. В разговора ни с него страст беше най-често споменаваната дума. Страстта към виното - от засаждането на лозата до последната глътка, към виното като начин на живот.

"Родителите ми бяха хървати, които емигрират в Нова Зеландия, за да стартират нов живот. Всички в родината им правят вино. Аз израснах в среда, в която майка ми и баща ми пиеха вино и на обяд, и на вечеря. Асоциирах се силно с хърватските винари, но баща ми реши, че виненият бизнес е прекалено безперспективен, така че се захванах с дърводелство. Но каквото и да правех, исках да съм в лозята, да бера грозде и да правя вино. Така че, когато бях на 19, реших да тръгна по собствен път. Наех 2 хектара лозя и основах Villa Maria. Същата година се ожених, направихме си 3 деца с жена ми. Най-голямата ми дъщеря, Карън, в момента е управител на фирмата." Така Джордж започва разказа си, описвайки в няколко изречения как се стига до създаването на Villa Maria – най-популярната новозеландска винарна и същевременно най-награждаваната през последните десетилетия на местна и международна почва марка от далечната островна държава.

Да правиш вино през 60-те години на ХХ век в Нова Зеландия обаче е твърде далеч от традициите. По-скоро можем да го определим като ексцентрично занимание. По това време там се произвежда основно бира. Вината са малка част от пазара на нискоалкохолни питиета, при това са представени основно от несофистицираните десертни шери и порто. "А аз харесвах сухите червени вина, затова започнах да произвеждам такива."

Само с желание обаче трудно се стига далеч. Затова младият предприемач "поема няколко риска, за да започне работа". Той купува малък винен бизнес на изплащане за срок от три години от пенсиониран морски капитан. За целта чичо му помага с малко средства. Взима кредит, работи като строител и като продавач на коли през уикендите, за да изплаща вноските и да се издържа.

"Най-важното нещо за старт е да си осигуриш достатъчно добро грозде. Добрият винар може да е едновременно химик и енциклопедия за виното, но най-важното нещо са страстта и вкусът, способността да опитваш и разпознаваш доброто вино. Срещал съм много винари, които са взели всичките изпити с отличие, но за тях това е само работа. Те не я чувстват в сърцето, а в крайна сметка страстта е най-важна за крайния резултат, а хората правят компанията."

Качество и находчивост

Голо желание обаче никога не е достатъчно. Първите 10 години са трудни. Двигател на фирмата са само двамата със съпругата му. "През 1963 г. спечелих второ и трето място в престижното и единствено за времето си винарско изложение в Нова Зеландия, което ме постави на картата", описва първия си успех Джордж. Тогава той осъзнава, че качеството ще е неговата мисия и цел. За целта подема нестандартен за времето си подход спрямо производителите: "В началото на 70-те години на ХХ век винената индустрия се взриви – шардоне, каберне совиньон и т.н. Ние се разширихме с нови лозя. Но нямах много пари, затова купувах грозде от други стопани. Лозарите са фермери и наблягат на големите насаждения за повече продукция. Изкупната цена на плода беше еднаква. Във Villa Maria обаче имахме страст към качество, затова въведохме нова система – плащахме повече за качественото грозде и така променихме статуквото."

Джордж Фистонич определя новаторството като ключов елемент от развитието на фирмата. Новаторство във всички посоки. Това е компанията, която за пръв път използва професионални култиватори в лозарството в Нова Зеландия. Тя е и пионер по отношение на маркетинга. В началото Villa Maria прилагат политика на безброй дегустации – стремят се да присъстват на възможно повече вечерни партита, появяват се дори на годежи. Хората от винарната присъстват, черпят, вдигат тост и си говорят с останалите за виното. Създават дори клуб на виното. Целта е да образоват потребителите - нещо съвсем ново за времето си тогава.
Фистонич търси нови възможности и в дистрибуцията: "В тези години нямахме магазини за вино и специализирани заведения, а пазарът се диктуваше от три много големи търговски вериги. Това, което се случи, е, че правителството започна да издава разрешителни за винарни в хотели и за магазини за вино. Така аз започнах да продавам на тези нови магазини и по някакъв начин получих голяма подкрепа в това си решение – всички застанаха зад мен."

Джордж отваря и първия в страната ресторант в изба и започва да работи с ресторантите по различни промоции.

През 1991 г. обаче предприема ход, който нарича "най-голямата си иновация и най-големия си риск". Компанията е първата, която преминава към бутилиране на вино само с винтови капачки. Фистонич е убеден, че корковите тапи са причина за влошаването на качеството на виното в определен процент от бутилките. "Нашата мисия бе да произвеждаме качествено вино и това значеше да се откажем от корка." Признава, че е било трудно и революционно решение и в първата година са търпели сериозна критика. Но като доказателство за своята правота изтъква, че процентът на производители по света, които използват винтови капачки, оттогава се е увеличил неимоверно.

"Зеленото" вино

Джордж твърди, че от години производството на Villa Maria e 100% устойчиво. "Преди десетилетия, когато се появиха различни препарати за растителна защита, това даде шанс на отглеждащите грозде да се справят с болестите. Хората обаче започнаха да злоупотребяват. Ние положихме усилия да разясним на тези, с които работим, че това е грешно. Че трябва да проследяват времето, да мерят влажността. Да пръскат само когато е нужно. Другият път е все едно да вземате лекарства всеки ден, без да мислите дали сте болен или не. В това се изразява нашата устойчива политика и тя обхваща цялото ни производство."
Био продукцията е следваща стъпка в устойчивостта, смята специалистът. За момента около 12% от реколтата им е "органична", но целта им е през следващите 20 години да произвеждат само био вино. "Откриваме, че био производството дава по-добър аромат. Това не става веднага, нужни са 5 години, за да се адаптират растенията. Защото когато, се опиташ да минеш към био производство, все едно отнемаш нещо на почвата – нещо, на което лозята са свикнали."

Глобално разпознаваем бранд

Villa Maria наемат наистина добри винари, както и качествени култиватори, които да се грижат за отглеждането на лозята. Дори български винар работи за тях за две реколти. Те се възползват от специалисти от стария свят, защото в Нова Зеландия, в южното полукълбо сезоните са диаметрално противоположни на тези в Европа.
Работейки с подизпълнители до ден днешен, Джордж се стреми да ги образова, като ги кани на дегустации. Въвежда ги в света на качественото вино, прави ги познавачи. Обяснява им, че тяхното вино също може да стане прекрасно, но за целта не трябва да допускат конкретни грешки.

Заради всичко това винарната на Джордж Фистонич от 1979 г. доминира всяко винено шоу в Нова Зеландия. Разликата между това да си пръв в сравнително малката и отдалечена тихоокеанска държава и да те признаят за световна марка обаче е тайна, която би искал да узнае не един винопроизводител.

Глобалното присъствие на Villa Maria стартира от Англия. Въпреки качеството на продукта си винарната трудно успява да създаде отношения с локален дистрибутор. Затварят им не е една врата, признава Джордж. Тогава му хрумва идея: "Повечето компании наемат мениджъри или специалисти по продажбите, за да пробият на пазара в Англия. Англичаните обаче са с изтънчен вкус. Те познават виното. Затова аз реших да пратя моите винари и лозари да продават там. Местните харесаха да говорят директно със създателите на продукта, те не искаха да комуникират с търговци." Спечелената репутация в Лондон им отваря врати. "Хората идваха в Лондон за местното винено изложение, което беше едно от най-големите, и, виждайки, че си успешен там, искаха да опитат." Първоначалният успех във Великобритания благоприятства неимоверно последващите им партньорства в Европа, а и в Азия. Един от най-големите индийски дистрибутори например сам ги търси, за да предложи сътрудничество. Руският пазар също откликва осезателно. "Така постепенно се оказахме с много силни партньори по целия свят благодарение на качеството и спечелените трофеи от различни конкурси."

"Много дегустации, участие в изложения и трупане на репутация" - това е рецептата на Фистонич за международен успех.

Фамилният бизнес

Въпреки всичко Villa Maria остават единствената от големите новозеландски винарни, познаваеми в световен мащаб, която все още е семейна компания. Това не означава, че винарят не е прагматичен по отношение на семейния елемент: "Италианците казват, че щом в първите 100 години оцелееш, след това всичко ще е нормално. Извън шегата, бизнесът днес вече е твърде сложен, за да може сам човек да се справи." Затова в компанията са изградили хомогенен ръководен екип от специалисти във всяко направление.

Бордът на директорите се състои от петима, от които само трима са всъщност от семейството. Фистонич набляга на факта, че твърде често собствениците на семейни компании допускат грешката да карат своите деца да поемат бизнеса им. Понякога излиза, че те просто не са подходящи. За разлика от дъщерята на Джордж, която в момента ръководи на практика оперативната дейност на фирмата и прави стъпка по стъпка 25-годишна кариера в компанията. Постът й не е даден даром, защото е наследник на основателя. Тя е запалена по виното не по-малко от баща си, има "страстта", както казва той, и дори е омъжена за лозар.
Джордж не крие, че много пъти е получавал предложения за изкупуване. Повечето от местните му конкуренти отдавна вече са собственост на силни чуждестранни компании от бранша. Той обаче предпочита да остане сам господар на решенията си. "Искам да запазя идентичността, да покажа, че в Нова Зеландия може да се създава качествено вино. Дъщеря ми мисли по същия начин."

Най-важните предимства на новозеландското вино

Новозеландското вино е изцяло с винтови капачки. Те гарантират качество на продукта, неговата по-дълготрайна издръжливост с прекрасно отлежаване и без да се компрометира качеството. Нова Зеландия има и уникална география. Дългият остров означава, че повечето от лозята са в близост до морския бряг нещо, което наричаме морски климат. В Австралия например масивите са навътре в сушата, температурите са по-високи, особено през нощта. При нас отнема шест седмици повече гроздето да узрее, шест седмици, в които се създава повече аромат. Плодът е хубав, много изразителен. Това е нещо уникално за Нова Зеландия, разказва Джордж Фистонич.

Какво вино пие винарят

Джордж споделя, че се наслаждава на разнообразни вина. Първоначално посочва Ризлинг и Совиньон блан. В зависимост от храната, подчертава че харесва и Шардоне, Вионие, Мерло, Сира. "Аз наистина обичам всякакво вино", засмива се непринудено той и ние му вярваме. Питаме го за две-три вина на други изби, които са го впечатлили тази година. Без да се замисля, той посочва френското Château d’Yquem, както и Henschke – "много добра австралийска сира".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK