Хора

Жан-Люк Тюневен: От гаражното вино до гран крю за 20 години

Михаил Ванчев 22 юли 2014, 13:17

За себе си Жан-Люк Тюневен - собственик на Шато Валандро /Chateau Valandraud/ в Сен Емилийон, Бордо, казва, че е банкер, на когото не му е провървяло. Разказва, че е роден в семейство на "черни нозе" - така французите наричат своите сънародници, които са живели в колониите и след това са били прогонени оттам обратно в родината.
Шегува се, че в името му има предопределение - да прави пари от вино /тюн на жаргонен френски са пари, мангизи, а вен, разбира се, е вино/. Винената съдба на мосю Тюневен го изстрелва за 20 години от производител на гаражно вино до висотите на Premier grand crus classe. Той се гордее и с двете.
Може да е само мое впечатление, но мисля, че мосю Тюневен не е от любимците на винарската гилдия на Бордо. Може би защото не е потомствен винар. А е постигнал невероятното. Казах му, че и ние в България не можем да простим на преуспелите. Е, тогава имам шанс да ме разберте добре, заключи мъдро мосьо Тюневен.
През 2014 година лозята на Жан-Люк Тюневен са общо 10 хектара. Годишното му производство на превъзходното Chateau Valandraud не надхвърля 20 000 бутилки. През 1995 година точно то получава от Паркър по-висок рейтинг от Петрус. Другите негови вина са: Virginie de Valandraud, 3 de Valandraud, Château Valandraud Kosher, Blanc de Valandraud N° 1 and N° 2, Bad Boy, както и трапезното L'Interdit de Valandraud.

- Господин Тюневен, ако заговорим първо за Вашата банкова история, дали няма да развалим вкуса на виното от Шато Валандро?

- Честно казано аз попаднах случайно на работа в банка, защото не ме биваше да уча. С много усилия родителите ми ме записаха в курсове за банков чиновник, защото иначе щяха да ме пратят в армията. За късмет ме взеха на работа в Креди Агрикол. Мислех си, че ще остана една година, но останах тринадесет. Беше ми скучно: продажба на пари, покупка на пари, продажба на акции, покупка на акции... И понеже нямах добро образовние, нямах и шансове за банкова кариера. Затова казвам, че съм банкер, на когото не му е провървяло.

Напуснах и стана така, че жена ми ме изхранваше със заплатата си на медицински работник. Започнах да управлявам портфейла от акции на познат клиент, като уговорката ни беше - ако постигна чиста печалба, по-висока от 12%, делим горницата на две. Беше ерата на Митеран, когато борсовата търговия вървеше нагоре. И аз печелех.

Но съпругата ми беше против тази моя работа, защото това не беше занаят, който може да осигури постоянно едно семейство. Тя каза - или си намираш добра работа, или се връщаш при майка си. -

Оттук ли започва Вашата винена биография?

- Да. През 1985 година наех една къща в Сент Емилийон и я направих рестрант. Това беше пърдвият ресторант, в който се предлагаше вино на чаша. И още - моят ресторант беше единственият, в който клиентът биваше обслужван дори в 12 часа в полунощ.

Накратко: печелиш пари, нещата вървят и освен всичко друго срещаш хора от винения бранш - производители, търговци, журналисти. Срещнах Ален Готие - собственикът на Шато Озон и отворих магазин, в който продавах само неговите вина. После отворих втори ресторант, втори магазин за вино. Всяка година правех една или две нови инвестиции. Работех като луд, не ми стигаше денят, не ми стигаше и нощта. Сърдех се защо имам само 24 часа.

През 1988 година станах търговец на едро, а през 1990 година реших да правя вино за себе си. Купих част от една градина и едно съвсем малко лозе от 0,6 хектара. Настина много малко. През 1991 година - още един хектар лозе. Всичко това без никакъв кредит. През 1992 година направихме 4500 бутилки. И какво вино - може би едно от най-добритите в Бордо.Не бях учил за този занаят, но опитвах разни неща и имах шанс. Контролирахме добивите с откъсване на чепки на зелено, почиствахме ръчно листата около чепките, беряхме на ръка, ронкахме на ръка. Приятелите помагаха, ние със съпругата ми много се трудехме, но пък си заслужаваше да направя най-хубавото вино. Разчу се. И изведнъж Мишел Бетан - това е френският Паркър - го дегустира и се отзова много ласкаво за виното ми. Бях поласкан. Но по-важно е, че успях да продам виното си на търговец - примьор, по-скъпо, отколкото вина от прeмие гран крю.

- Помните ли каква беше цената?

- Може би 100 франка бутилката, докато прeмие крю струваше към 70 франка. В днешни пари е да кажем 15 евро, вместо 12 евро за най-скъпото премие гран крю. Имаше доста спекуланти, които пробутваха слабата си реколта на високи цени.

Аз спечелих уважение и доверие от хората, които разбираха от вино. Те казваха: а, ето Тюневен направи страхотно вино и го продава на добра цена, какво от това, че не е премие гран крю. А аз просто знаех, че ще дойде и това време.

- Кога дойде това време?

- Трябваше още да се потрудя, но имах помощта на Мишел Ролан, а чрез един клиент от Сингапур бях забелязан и от Робърт Паркър. Първата ми оценка от Паркър бе 93 точки - най-добрата оценка в Бордо за 1993 година. След това получих неговите 94 точки - отново най-добрата оценка в Бордо за 1994 година. През 1995 година вече получих 95 точки, но бях на втора или трета позиция в Бордо.

Приблизително тогава японският пазар откри виното на Шато Валандро. И имаше момент, когато в Япония виното ми се продаваше по-скъпо от Петрус. Бутилката струваше межзу 950 и 2000 франка. Учудващо, нали. Аз се радвах.

След това започнахме да се уголемяваме и достигнахме 10 хектара лозя. През 2012 година Шато Валандро получи класация премие гран крю /Premier grand crus classe - B/ . Да, 20 години минаха много бързо.

- Каква е ролята на съпругата Ви за този невероятен скок сред елитното винарско общество на Сен Емилийон?

- Да наистина, скъпата ми Мюриел беше тази, която ми даде първият тласък. Всъщност тя е и кръстница на Шато Валандро. Защото фамилията й е Андро, а "вал" на френски е долина. Честно казано Мюриел не искаше, но тя е добра съпруга и пак ме подкрепи с името си. Помислете си кой има такава съпруга като моята - аз нямах работа, а тя работеше на две места и идваше да помага на лозето.
Мишел Ролан е респектиран от нея, господин Паркър я уважава, защото всички знаят, че тя е притежава невероятна дарба. Тя има нос. Ако виното е болно, ако винарят е поискал нещо да скрие, тя ще го надуши.

- Нека да се уверя, че съм Ви разбрал. Когато казвате, че сте започнали с гаражно вино, Вие наистина сте правили виното си във Вашия гараж, така ли?

- Точно така. Къщата ми е в Сен Емилийон. Направих винарската изба под дома ми, качих вратата на избата на релси, а пък автомобилите си ги държах пред къщи, защото за тях нямаше място. Да, това не беше замък с кули. Не беше шато. Правех вино в гаража си, това е. Бях първият официален гаражист в Сент Емилийон и Бордо. И във тогавашните френски разбирания това означаваше беден винар. Имаше война и аз бях в тази война - "за" гаражното вино и "против" гаражното вино. Робърт Паркър го харесва, а тези, които са "анти Паркър" по навик са и срещу мен и моето вино. Същата история като "новото кино", "новата кухня", "новата архитектура".

Но от цял свят идваха да ме видят, за да използват моите техники на производство на гражно вино. Беше много полемично, но през 2000-та година направихме опити с така наречените "баш". Ще обясня. В Бордо много вали по врeме на беритбата на гроздето. Използвахме фолио, слагаме го в редовете на лозето, за да попречим водата да попие в земята. Къде отива тази вода? Изтича в реката. Поисках разрешение да използвам баш. Но държавният Institut national de l'origine et de la qualité /Национален институт за наименования за произход/ каза "не". Защо не, защо да не мога да огранича количеството на водата в моето лозе?

Не се съобразих с това глупаво "не". И ето - през 2000 година, когато валя много, дойдоха и направиха измервания на влагата в почвата. И декласираха до категория "трапезно вино" един отличен парцел от 1 хектар. Декласираха и един парцел на Мишел Ролан и на още двама други собственици. Тогава дойдоха всички медии - френски, немски, всякакви. Всички заговориха за това, аз изведнъж станах център на внимание и станах някак си симпатичен на публиката.

Направих виното и попитах как да наречем това вино. Те измислиха марката "Забраненото" на Шато Валандро. Това стана най-скъпто трапезно вино в света. На етикета има затворническа решетка и две ръце, които опитват да я разкъсат. Виното много се харесаа на руския пазар. Може би заради Перестройката. И цената му в Москва беше невъобразима. Така че приходите от този парцел нараснааха с 80%.

- Каква е цената днес на "Забраненото вино"?

- Вече не го произвеждаме под това име. Не исках да си създавам проблем с държавата. Защото и да се карам с държавата няма да спечеля.

- Смятате ли, че Вашата винена кариера е осъществената френска мечта?

- Като човек, който постоянно се разхожда по света, аз много говоря за пари. А това не е типично за французите. Като се замисля, аз май правя обратно на това, което прави "стандартния" французин. И, следователно, няма как французинът да припознае в мен осъществената "френска мечта".

Моят живот е едно чудо. Но не съм сигурен, че французите искат точно такива чудеса. Никак не съм сигурен. Доволен съм дори от от това, че все пак французите ме приеха. Защото докато пътувах от гаражното вино до Premier grand cru classe не ме приемаха .

- Ще се върнат ли някога годините от ерата Митеран, когато всяка година сте отваряли по един магазин, по един ресторант, купували сте по едно лозе? 

- Страх ме е да скучая. Страх ме е от смъртта. Мисля за това всеки ден. Не ми остава много време. Смятам, че трябва да дам повече добро. И кое е най-голямото добро ? За мен това е да създавам работни места.

Домът в лозята на Шато Валандро беше запустял и празен. Оправихме го и сега посреща гости, а в него работят трима души. Е, не е най-печелившото ми начинание. Но ще го направя по-голям, за да не губя. Нуждая се да правя неща. Да създавам. Като предприемач за мен не парите са най-важното. Най-важното е да предприемам нещо, да създавам. За да се самоуважавам.

- Какво още ще усъвършенствате във виното си?

- Искам да поработя в насока екологично вино.Ще опитам на 6 хектара. Виждам бъдеще в това. За мен спазването на екологични норми означава, че няма да вредя на своите работници. Всъщност сегашният начин на отглеждането на лозята с много грижи и ежедневна битка срещу болестите и неприятелите не вреди на консуматора. Той се отразява на работника.

Във виното има по-малко химия, отколкото в храната ни. Екологичното вино е по-скъп продукт и имам интерес да го правя. Това е здрав разум.
Сега ще кажа нещо, което не очаквате да чуете от устата на един винар. Казвам: алкохолът е риск, алкохолизмът е риск.

- Кой пие Вашите вина?

- Ако питате за пазарите ми, нека да започнем с най-малкия - Китай. Там нямах шанс. В Китай продаваме 10% от вината си. В Бразилия - също 10%. Русия харесва вината ми, но руската администрация е твърде бавна дори за нас французите. Търговията ми днес не е повече от 100 000 евро, а сме правили по 1 млн. евро оборот. Годишният ми оборот от продажба на вината на Шато Вландро е около 15 млн. евро. От тях 30% са във Франция, 20% в САЩ, Китай, Япония, Бразилия - по 10%.

Останалото е навсякъде. Швеция е голям консуматор на вината от Шато Валандро - имам предвид като относителен дял на наше вино на глава от населението. Там имаме добър представител и два пъти виното на избата беше на церемониите за Нобеловата награда.
От европейските страни продааваме също в Германия, доста добре в Швейцария, за първи път продадохме вино и в Турция през 2014 година. Уви в Турция има много такси, колко много документация. Продаваме в Канада, но не в Белгия, не в Англия. Хайде за англичаните разбирам, но белгийците защо? Нямам отговор.

- А България?

- Посочете ми един добър търговец и аз ще дойда. Макар че не очаквам повече продажби отколкото имам в един магазин в Сен Емилийон. Но за идеята - ще дойда.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK