Хора

Винар по призвание

Текст: Ани Коджаиванова, снимки: Драгомир Ушев 09 юли 2018, 14:58

Малко изби са успявали да направят толкова силно впечатление така бързо като "Царев брод". Буквално след първите публични изяви на бранда през 2016 г. той спечели почитанията и вниманието на любителите на доброто вино, а вина на избата заеха престижни места в класацията на DiVino за най-добрите български вина през 2016 и 2017 г.

Формулата на успеха в случая има две основни съставки. Първата са лозята - насажденията са вече на 17 години и тази зрялост оказва своя благотворен ефект върху качествата на гроздето и виното. Втората е точният винар - този, който не само има отлични умения, но и познава лозята изключително добре, тъй като работи с тях от първата им реколта. Името му е Николай Кръстев.

Началото

Идеята за изба се ражда в далечната 2001 г., когато семейството на агронома Иван Иванов засажда първите декари от лозово стопанство в едноименното село Царев брод до Шумен. Сортовете са съобразени с по-хладния климат на района - това са совиньон блан, траминер, шардоне, ризлинг, пино ноар, а към тях се присъединява впоследствие и почти изгубеният местен сорт гергана, който "Царев брод" успява да възроди.

Иван Иванов отглежда лозята със съзнанието, че постройка може да се вдигне бързо, но гроздето е водещият елемент за една бъдеща изба и лозята изискват време, за да достигнат оптимална фаза от растежа си. Дотогава в продължение на осем години няколко български изби ползват гроздето на Царев брод в създаването на техните вина и една от тях е "Санта Сара", където работи и Николай Кръстев.

През школата на "Санта Сара"

Любопитен факт е, че той е родом от Лом и е израснал в семейство на пивовари, за това и без изненада завършва технология на пивото и виното в техникума в града, а след това продължава със същата специалност в университета в Пловдив.

"Един ден колегата ми и приятел Владислав Георгиев (сега главен технолог на изба "Анжелус"), чийто баща беше главен счетоводител на "Санта Сара", ми се обади и предложи да стажуваме в избата за няколко месеца. Наложи се буквално да избягаме, тъй като от университета не ни пускаха", спомня си Николай Кръстев. По думите му да попаднат на винар като Ивайло Геновски е било страхотен късмет. "Той е голям експериментатор, много начетен и интелигентен човек. Възпита ни за три години, научи ни как, какво и защо", добавя той.

След завършването си Кръстев продължава да работи в "Санта Сара" до 2015 г., когато със собственика на лозята в Царев брод Иван Иванов стигат до извода, че и двамата са узрели за изба. "Познавам тези лозя от първите им реколти и към този момент вече имах идея какво мога и искам да направя с тях", казва винарят на "Царев брод". Дясната му ръка в избата сега е агрономът Мариела Петкова, която му помага и за винификациите.

Време е за "Царев брод"

Избата е построена буквално на метри от лозята - днес 270 дка, което е огромен плюс за бързата обработка на гроздето при гроздобера при точната температура и запазването максимално на качествата му. Гроздовата мъст ферментира в малки съдове, направени индивидуално за всеки сорт. Нетипичните, по-скоро с яйцевидна форма, ферментатори за бяло вино например са правени по дизайн на Николай в "Родина Хасково" с идеята съдът да задържа в по-голяма степен въглеродния двуокис, което създава и свежо усещане за много лека газировка на вината в определени моменти на развитието им.

В момента избата работи с капацитет 45 хил. бутилки и засега екипът не търси разширяване на всяка цена. "На толкова малък и затворен пазар като българския за жалост не можеш да си позволиш пълната свобода да правиш всичко, което ти е на сърце. Идеята е да използваме правилно и оптимално даденостите ни, така че, като посегнат към бутилка "Царев брод", потребителите да получат вино, в което сме вложили максималните си възможности", казва Николай Кръстев.

"Царев брод" се продава основно на българския пазар - в специализирани магазини и ресторанти, като отличителна черта е доброто съотношение цена/качеството. Избата вече реализира и износ - малък, но стойностен, в САЩ и Великобритания.

Виното

Вината на "Царев брод" се отличават с високо качество, което се корени в самите лозя - "те вече са в зряла възраст, вклинени са добре в льосовия слой и благодарение на това гроздето узрява по-оптимално, а вината се характеризират с много по-добри киселини", обяснява Николай Кръстев. От друга страна, неговият почерк, прецизност и умения също се отличават и тези две неща придават стил и разпознаваем характер на вината на "Царев брод".

Основната серия включва едносортови бели вина, бял сепаж, розе и пино ноар. Всички те отлежават пет до девет месеца върху фината утайка. Amber Hаrvest е брандът, който съдържа най-добрата реколта от годината, без ограничение в сорта - в момента шардоне. Високият клас е резервата пино ноар, която отлежава впечатляващите 4 години - в дъб, инокс и бутилка, преди да излезе на пазара.

Етикетите са с изчистен, но много прецизен и подходящ за бранда дизайн. Те са дело на брата на Мариела, който живее и работи като дизайнер в САЩ.

Избата привлече огромен интерес първо с уникалния местен сорт "Гергана", кръстоска между димят и мускат отонел, който успява да възстанови от малкото запазени в региона лозички. "Предизвикателството е, че това е силно ароматен сорт. За това работя с дрожди за червено вино, но при по-ниска температура от нужната им. Така те затварят виното и потискат част от ароматния му профил", разказва винарят на "Царев брод". "Гергана" е пивко и свежо вино, което бързо спечели почитатели както заради интересния си профил, така и заради щипката гордост от местния му произход, подсилена от симпатичния елемент с шевица на етикета.

Сепажът от четири сорта - совиньон блан, шардоне, ризлинг и траминер, също е подпис на избата. Те са брани и винифицирани заедно, за разлика от традиционния купаж, при който сортовете се смесват след винификацията. "Трудното е, че четирите зреят по различно време и трябва да се намери баланс между тях, което не е лесно, но в сепажа има съвсем друга хармония. Той прилича на израстването на две деца - едно е да израстат заедно, друго е да ги разделиш и да ги срещнеш след време", казва Кръстев.

"Царев брод" може да се похвали, че техният сепаж е първото българско вино, което се предлага на чаша в един от най-старите винени барове в Лондон - Pall Mall 65.

Благородният, но значително непознат все още за по-широката публика в България ризлинг е на почит тук. Освен чистосортов в базовата серия избата е единствената в България, която прави от него и ice wine. При тази технология гроздето се бере замръзнало и при пресоването се отделя само концентрирана гроздова мъст с високо захарно съдържание. След 12 месеца в рециклиран дъб резултатът е едно съблазнително сладко вино с много богати аромати, но и много свежест.

Сред новите експерименти на избата пък е Pet-Nat (съкращение от pétillant naturel или "натурално пенливо" на френски) от ризлинг. Този слабо познат тук стил е най-старият метод за производство на естествено пенливо вино, като течността просто се затваря в бутилката, преди ферментацията да е приключила, и така естествено се газира в нея. Напоследък стилът е модерен както в контекста на силния интерес към натуралното производство, така и защото тези вина са свежи, лесни за пиене и с по-натурален вкус. Така че без изненада Pet-Nat-ът на "Царев брод" е "лятно издание" с весел морски етикет и може да се намери само във Варна.

Перлата в короната на белите вина на "Царев брод" в момента е шардонето Amber harvest. То е лежало една година върху утайка без никакви консерванти, а 10% са минали и през дъб. Резултатът е едно много комплексно, интензивно в ароматния си профил вино, добре развито, но без да доминира дъбът. В същото време то е свежо и перфектно балансирано.

Розето от пино ноар на избата пък е звезда - реколта 2016 стана не само най-доброто розе в България според DiVino, но и първото, което влиза в Топ 20 на класацията. То има изключително блед и красив цвят, който се дължи на факта, че виното е резултат от бърза първа преса, без задържане с твърдите части. Това е леко, много сочно вино, което изпълва устата - идеално както за аперитив, така и за храна.

Червените вина са единствено от сорта пино ноар. В базовата си версия то е свежо, пивко и плодово вино, лежало 9 месеца върху утайки в инокс, без дъб. При Резервата обаче нещата минават на съвсем друго ниво - тя е прекарала 2 години в дъб, над година в инокс и в бутилка и резултатът е впечатляващ. Актуалната реколта 2012 предшества избата и е винифицирана в "Санта Сара" и има интересна история. "Така се случи, че заради нужда да бързаме се наложи се да купим разглобени 25-годишни френски бъчви, на които почти една трета от вътрешния им слой бе изстърган и бяха изпечени наново. Но се получи много интересен и успешен експеримент, защото, достигайки сърцевината на дървесината, виното попива много по-голяма мощ", казва Николай Кръстев. И наистина Пино ноар Резерва 2012 е вино с изключителна дълбочина и комплекност и огромен потенциал за стареене.

В момента избата работи и по втората си резерва - реколта 2015, която ще бъде бутилирана следващата пролет, а пробите от последните й месеци в дъба говорят, че тя ще е достоен наследник.

Какво предстои

"Царев брод" скоро ще зарадва винените почитатели с вино от друг изключително рядко срещан червен български сорт - евмолпия (кръстоска между мерло и мавруд), който в момента е в бъчвите. "Решихме да заложим на сорта, защото е студоустойчив и раннозреещ, което го прави подходящ за този район", казва винарят на "Царев брод". В България има много малко останали насаждения, като лозето, от където е взет материалът, е близо до Белоградчик.

Това ще бъде и единият от новите сортове, които избата планира да засади до следващата година - общо 180 нови дка, сред които ще има и каберне фран и пино гри.

В "Царев брод" не са пренебрегнали и идеята за винен туризъм, като планират заедно с други близки изби да работят за развитието на североизточния регион като винена дестинация и да привлекат туристите с общи маркетингови усилия. На помощ пък са им местните забележителности начело с Мадарския конник, старите български столици и цялото спокойствие и красота на тази предморска северна шир.

Тази статия е от новия брой на списание "Бакхус". Повече информация за него може да намерите тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK