Поръчай това!

Спомняте ли си една велика реклама на бира, в която семейство показва новия си апартамент на своите приятели. Приятелките на жената виждат огромния walk-in гардероб и започват да пищят. Мъжете влизат в хладилник с размерите на стая, пълен до тавана с бира и...започват да пищят още по-силно.
Е, аз бих пищяла така, ако се прибера вкъщи, отворя фурната и там чудодейно ме чака току-що сготвена мусака. Или пълнени чушки, или огретен. Или каквото и да било домашно приготвена вечеря, с която да изхраня останалите членове на семейството. Все още не съм намерила начин как да осъществя мечтата за ежедневна мусака. Да поканя майка ми да живее у нас? Не, благодаря.

Свалям една идея по-надолу очакванията - добре, нека не е готова вечеря, но поне да изисква от мен единствено няколко прости последователни действия и наличието на сол, черен пипер, фурна и котлон. Имам ги. А вече имам и gastronomy.bg.

Преглеждам менюто с рецепти. Всичко звучи супервкусно и отвъд скромните ми готварски възможности. Като за първи опит решавам да не се хвърлям нависоко с Печена пъстърва с орехов сос и пълнен картоф с червен лук, кисели краставички и царевица. Дайте нещо за простосмъртни, като например Пълнени тиквички със зеленчуци, каперси и овчи кашкавал. На сайта няма пълната рецепта (разбираемо), само съставките, които ще получа, уточнение какво трябва да имам вкъщи, време за приготвяне и енергийна стойност.

Избирам брой порции, адрес за доставка, начин на плащане и дата и час, за когато съм решила, че аз-на-едни-пълнени-тиквички-няма-да-се-дам. Тук е добре да уточним, че няма как да отидете сутринта на работа, в ранния следобед да изпаднете в ежеднвената 'какво ще вечеряме днес' паника, да цънкете на поръчай и доставката да се случи докато сте още в офиса или точно когато се приберете вкъщи.

"Ало, здравейте, аз съм готова и мога да тръгна с поръчката към вас, ако сте на адреса". Приятен женски глас ми напомня по телефона още по-приятната новина, че (поне) днес за меню и пазаруване за вечеря няма да се мисли. Ще си чакам блажено кашончето от gastronomy.bg и после всичко ще се получи "лесно, бързо и удобно", както обещават те. 20 минути по-късно Сара пристига в дъжда със Spark-а, няма драма със зелената зона, нали е с електрическа кола. Аз нямам угризения, че заради едната вечеря съм натоварила софийския въздух с още няколко килограма фини прахови частици. "Хайде, приятно готвене", подава ми голяма книжна торба и се качва обратно на електричката. Бих ѝ предложила да се разменим - аз да покарам из града, тя да се качи да сготви, но няма как да стане.

В книжната торба има малко кашонче с всички необходими продукти и готина листовка със стъпките от рецептата. И снимки, които изглеждат вкусно и малко ме спичат, защото няма начин и моите тиквички да станат така. Каквито станат, такива. Да започваме. Според шеф Дико Томчев, автор на всички рецепти в сайта и познат ни от Ателие, Uno и Chef’s, сега кулинарен консултант в Unilever, трябва да съм готова след 60 минути. Вадя продуктите от кашончето, изчитам инструкциите. Няма нищо сложно, в доставката има всичко необходимо в точните количества, от мен само сол, зехтин и черен пипер. И тия две ръце, разбира се.

Първоначалните ми съмнения в постигането на високи резултати бързо се изпаряват. Рецептата е интересна, но наистина лесна. Престрашавам се дори на минимална доза импровизация. Няма да слагам черен пипер заради децата, ще запържа заленчуците в гхи, вместо в зехтин или олио. Даже си включвам таймера. Готова съм за 35 мин. 1:0 за мен. Толкова съм ентусиазирана, че нямам търпение децата да се приберат от училище. Ще вечеряме час по-рано. Дори няма нужда от салата, все пак това са тиквички пълнени със зеленчуци. Аз съм отличничка.

Добре де, преигравам малко. Но наистина сготвих бързо и много лесно и всичко беше така както трябва да бъде - от поръчването, през доставката до крайния резултат. В gastronomy.bg няма претенции за гениалност, просто е безкрайно улеснение за хора, които или ненавиждат да обикалят между рафтовете в хранителните магазини, или винаги забравят мащерката и каперсите, не са сигурни дали имат галета вкъщи, не обичат да търсят и измислят рецепти, да прекарват голяма част от деня в мислене и подготовка за ежедневното готвене. За хора, които знаят, че е по-добре да се храним с домашно приготвена храна и проверени продукти, но не искат да превръщат готвенето в свое призвание.

Връщаме се на масата в очакване на най-тежката присъда. Е, как е? "Мамо, знаеш, че не обичам тиквички чак толкова много, но това е доста вкусно." Но...стига ми тая награда. Само съжалявам, че го играх на сигурно и не се хвърлих на пъстървата или на Scotch Eggs с пюре от целина, моркови и мащерка. Другия път ще поканя и гости. Всъщност сега се усещам, че толкова рядко каня гости именно защото не ми се занимава да мисля какво ще им готвя, кога ще пазарувам и най-вече дали ще ми се получи. И трите извинения вече не важат.

Gastronomy.bg е толкова добро като идея и изпълнение, че бих искала аз да бях въвела тази съществуваща на други места по света услуга и в България.

Като казах, че другия път ще поканя и гости, да спомена и "full service" възможностите на gastronomy.bg. В сайта има и предложения за вино, десерти, чай, кафе и дизайнерски аксесоари за кухнята. Заявката е мащабът да се разширява стига повече хора да припознаят услугата като нещо, което носи улеснение и удоволствие. Сещам се, че точно ден преди да изпробвам цялото преживяване се оплаквах на приятелки, че "нищо не ми тежи в живота така, както грижата за прехраната на 4 човека 3 пъти дневно". А сега искам вече и гости да посрещам. Много вдъхновяващо.