Големите творци и храната: Франсис Скот Фицджералд

Зима е, време за сгряващи питиета, вечери пред камината и четива, които ни връщат към романтичността на Belle Époque. Като истински литературно-кулинарни лакомници след кратките разкази на А.П.Чехов съвсем в реда на нещата е да задоволим глада си с още по-голяма хапка - този път ще влезем в света на романа.

Световната романистика на ХХ век има няколко високи постижения, сигурен съм, че ще сме единодушни - едно от тях е "Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд. Тук определението култова творба си е съвсем на мястото, не само защото е повлияла върху стила на редица известни писатели, но и защото се превръща в най-знаковото произведение за т.н. "изгубено поколение" - младите и непокорни хора, търсещи своите нови идоли и надежди след Първата световна война. Настъпва ерата на джаза, съчатана с бохемстване и безкрайни нощни партита. 20-те години на миналия век в САЩ са време на разгул, но и на съвсем целенасочен бунт срещу наложения от властите сух режим.

А всичко забранено, както историята е показала, е още по-сладко.

Eто защо в този епизод ще говорим както за храна, така и за алкохол. Връзката на младия Франсис с неговата голяма любов - Зелда Сейър, освен изпълнена с обрати и конфликти, се превръща в основния стимул за творчество на Фицджералд. Как да впечетли капризната и свикнала с лукса Зелда, освен да напише роман, който да го направи богат? Едва 24-годишен, той издава "Отсам рая" - първата му успешна книга, която го прави финансово независим и популярен сред читателите в САЩ. Както във всички творби на Франсис и в тази главният герой носи много от неговия характер, а автобиографичните препратки са навсякъде.

В този роман-предтеча на бестселъра "Великият Гетсби" егоцентричният студент в университета Принстън - Еймъри Блейн, прави опити за социално оцеляване извън уюта на богатото семейно огнище. В "Отсам рая" са и първите описания на храната в американските улични заведения от 20-те години на миналия век:

"Привлече го фирмата на някаква сладкарница. Това вече бе нещо познато, така че влезе бавно и си избра едно високо столче.
- Шоколадов сладолед - поръча той на един негър.
- Двоен шоколадов? Нещо друго?
- Ами да.
- Палачинка с бекон?
- Ами да.
Сдъвка четири и намери, че са много вкусни, после изяде още един двоен шоколадов сладолед и едва тогава се отпусна непринудено".

Закусвалните са мястото за намиране на приемлива среда на т.н. "зализвачи" - модерните млади момчета.

"Веднъж на ден Еймъри се гощаваше в "При Джо" с огромен сандвич, корнфлейкс и картофена супа, най-често заедно с Кери и с Алек Конидж. Последният беше мълчалив и доста надменен зализвач от "Хочкис", който живееше в съседния пансион и споделяше същата принудителна самота като Еймъри".

Невинните пиянски нощи и забежки с момичета на главния персонаж в този роман ще се пренесат до голяма степен и във "Великият Гетсби". Разбира се, там нещата ще са изпълнени с лукс, изящество и трагизъм, толкова типични за самата натура на Фицджералд. Лонг Айлънд в щата Ню Йорк - всичко материално е издигнато в култ, който се срива пред очите на читателите, показвайки безсмислието и несъстоятелността на "американската мечта". Голяма част от повествованието протича на непрестанните партита и градински увеселения в имението на Джей Гетсби.

Алкохолът, храната и маниерите на стара Европа са на особена почит

сред американската бохема, а думата "модерно" описва до голяма степен това, към което всички богати хора се стремят.

"Бутилката уиски - вече втора - сега минаваше от ръка на ръка. Не пиеше само Катрин, която "се чувстваше добре и без абсолютно нищо". Том позвъни за портиера и го изпрати за някакви много известни сандвичи, които сами по себе си представлявали цяла вечеря".

Неслучилата се връзка между Гетсби и любовта на живота му Дейзи карат милионера да компенсира нещастието си с пирове, които той организира за своите приятели и съседи:

"Всеки петък пет кашона портокали и лимони пристигаха от един магазин за плодове в Ню Йорк - всеки понеделник същите тези портокали и лимони се изкарваха през задния вход във вид на пирамиди от кухи половинки. В кухнята имаше машина, която можеше да изстиска сока на двеста портокала за половин час, ако едно малко бутонче се натиснеше двеста пъти от палеца на някой прислужник. На дълги маси, украсени с апетитни ордьоври, печени бутове, шпиковани с подправки, се нареждаха нагъсто пъстри салати и красиво гарнирани прасенца и пуйки, изкусно изпечени до тъмнозлатист цвят. В главната приемна поставяха бар с истинско пиринчено перило, зареден с различни видове джин, уиски и ликьори, забравени толкова отдавна, че повечето от гостите бяха твърде млади, за да могат да ги различат един от друг".

Въпреки че самият Фицджералд се стреми към идеалите на консуматорското общество чрез описанието на това разточителството, той не му спестява своята социална критика. Зависимостта на Франсис към алкохола е въплътена в неговите персонажи и прозира почти на всяка страница в романа:

"Влязох в стаята й половин час преди сватбената вечеря и я заварих да лежи на кревата, прелестна като юнската нощ в роклята си на цветя и пияна като маймуна. В едната си ръка държеше бутилка Сотерн, а в другата писмо".
"Най-после дойдохме до стаите на самия Гетсби, спалня с баня и кабинет, където седнахме и изпихме по чашка Шартрьоз, който той извади от един бюфет в стената".

Несъмнено цар-алкохол е неделима част от декаденството, станало характерен белег за цялото изгубено поколение. Епохите се менят, но любовта на Фицджералд и съпругата му към всекидневните запои остава, освен това Зелда е все по-лабилна психически, което окончателно съсипва техния брак. Романистът се вкопчва в писането като в спасителен пояс. Неговият най-зрял роман "Нежна е нощта" излиза през 1934 г. и описва срива на семейните му отношения.

Този път Франсис залага на действие развиващо се в Европа, а в любовния триъгълник са замесени д-р Дик Дайвър, неговата съпруга Никол и изгряващата актриса Розмари Хойт. Шампанското Veuve Clicquot е любимото им питие, а алкохолните вечери продължават с пълна сила:
"- Розмари? - В последвалото мълчание той огледа рафта, на който бяха наредени второкачествени френски алкохолни отрови - бутилки "Отар", ром "Сен Джеймс", "Мари Бризар", "Пънч оранжад", "Ферне Бранка", "Шери Роше" и aрманяк".

Храната сякаш е извън потребностите на главните герои, ако присъства, тя по-скоро е обект на наблюдение. Показателно в това отношение е едно коледно пътуване, завело ги в швейцарските Алпи:

"Когато се свечери, те се спуснаха към селото с една от малките шейни, които тук бяха онова, което са за Венеция гондолите. Най-напред отидоха в един хотел със старомодна бирария в швейцарски стил, с кънтяща дървена ламперия, с безброй часовници, буренца, еленови рога. По дългите маси бяха насядали групички, които се сливаха в една обща компания, ядяха фондю и пиеха греяно вино с подправки".

Въпреки че са ситуирани в Европа, хранителните навици на персонажите в романа са свързани с американската кухня. Дори в Рим те намират кой да им приготви нещо по техен вкус:

"Розмари настоя Дик да обядва с нея на другия ден. Отидоха в една малка тратория, обслужвана от италианец, работил някога в Америка; и ядоха шунка с яйца и вафли. След това се върнаха в хотела. Дик бе открил, че не е влюбен в нея, нито тя в него, но вместо очаквания ефект това я правеше още по-желана в очите му".

В една реплика от "Нежна е нощта" можем да открием закодирана цялата житейска философия на Фицджералд:
"- В наши дни толкова много способни хора пропадат.
- Кога не са пропадали? - възрази Дик.
- Надарените хора винаги се движат по ръба на пропастта".

Близо век след излизане на романа ситуацията не се е променила и ако на някoго от вас му се прииска да се пренесе във времената на "Великият Гетсби", нека просто си отвори бутилка Сотерн в памет на лошото момче на американската литература, Франсис Скот Фицджералд.

Очаквайте следващата ни литертурно-кулинарна спирка, ще мускетарстваме с Александър Дюма - баща.