Имало едно време в София
"По дирите на изчезналите софийски кръчми"
Павлина Делчева-Вежинова, изд. "Кибеа"
Такава книга отдавна трябваше да се появи и все пак късно е по-добре от никога.
Най-общо казано, тя е ценна, защото възстановява паметта за една изчезнала градска среда, а в една безпаметна България подобни текстове имат особено висока стойност. За нас още по-ценното е, че спомените на автора минават през софийските кръчми, ресторанти, барове и клубове.
Автор на книгата е Павлина Делчева-Вежинова сценарист, редактор и продуцент на много рубрики в БНТ, също и дъщеря на писателя Павел Вежинов. В предговора тя разказва как започнала да пише за софийските кръчми и спомените си за тях в блога си "на шега - ей така, за приятели и без претенции за изчерпателност". Но много скоро интересът към блога стига критичната маса интерес, която по естествен начин го превръща в книга.
Периодът, за който са разказите й, е 70-те и 80-те години, но има и много спомени на други хора от още по-далечни времена, включително и от преди 9 септември. И спомените на Павлина Делчева-Вежинова далеч надхвърлят само това как са изглеждали местата.
Тя пресъздава атмосферата на времето и докато четем, и софийските улици, и кръчмите (повечето от тях вече несъществуващи), оживяват с автентичния пулс, цветове и миризми на една иначе тъмна епоха. |
Взимаме такси до "Щастливеца", "Простор", "Тихият кът" или към "Чепишев", "Шумако", и "Лимончето".
С много подробности научаваме какво е ставало в баровете и особено в клубовете - Руския, Чешкия, на писателите и на журналистите. Защо клубната култура не се запазва ли? "Защото ни липсваше солидарност като отговор на натиска на машината, смазваща достойнството и интелектуалната мисъл Всъщност, каквато интелигенцията - такива и клубовете й." И тези изречения напълно отразяват истината и написани в сегашно време.
За да не останете с впечатление, че София е кипяла от живот и ресторантите й са били един до друг: оказва се, че през 1973 г. столицата с население вече от над един милион е разполагала с 1409 заведения - от ресторантите, през закусвалните и шкембеджийниците до студентските столове. |
И, да, важно е да уточним, че в книгата има ирония, а не носталгия. Или ако е налице, тя е носталгията, която всеки човек изпитва към по-младите си години.
Подобни четива се пишат и четат, за да можем да кажем, по думите на автора: "Да! Помним!"
Статията е част от новия брой на списание "Бакхус". Може да го откриете в Inmedio, Relay, CASAVINO, Кауфланд, Билла, Пикадили, Фантастико, OMV или го поръчайте на [email protected] или на + 359 2 4615 349