Bruxelles bruxellait

Несправедливо подценяван от мнозина като "скучен", елегантният Брюксел си заслужава да бъде посетен дори само заради ресторантите, които го правят една от най-забележителните - гурме дестинации в света. Оригинална национална кухня и креативен фюжън от модерни влияния  се допълват от рядко срещано внимание към качеството на храната. Добавете към това може би най-добрите бира и шоколад в света, с брандове, по-стари от държавата Белгия. И относително ниски цени.

Отдалечени места като Тайланд или Куба може и да не крият вече тайни за все по-пътуващите българи, затова пък някои изненади са съвсем под носа ни. Една от тях е във втората ни административна столица, Брюксел.

Ако горещата точка на Европа през предходното десетилетие беше евтината, пъстра и залята с бира Прага, това вече е в историята. Мястото, към което напоследък се насочват погледите на новото поколение бохеми, е Брюксел. За него важат и трите качества, приписвани на чешката столица. И все пак веднага изплуват две съществени разлики.   Пъстротата на този град не е ярка и лъскава, а излъчва елегантен декаданс. Въпрос на вкус, но белгийската столица като че повече отговаря на правилото на англичаните, че обектите на добрия вкус са винаги леко захабени от историята. И второ - храната. И в Прага се яде добре, обаче малко градове по света могат да се сравнят с Брюксел.

Изобилна, разнообразна, ухаеща и изкусителна, местната кухня е сред най-големите очарования на опияняващия град, в който фламандци, валонци и нарастващ брой имигранти от всички краища на света са се събрали сякаш специално за да готвят и ядат заедно.

Заведенията на Брюксел са така многобройни и разнообразни, че кратък престой в града оставя у човек усещането за жизнерадостен хаос. Въпреки че почти всяко заведение сервира отлична храна - от местната версия на "Макдоналдс", белгийската гордост на индустрията за бързо хранене Quick, до ресторантите с авторска кухня, - полезно е човек да знае от кои заведения какво да очаква.

Три района на града съсредоточават най-голямото количество ресторанти: малките улички около площада с общината Grand Place/Grote Markt; районът около Place Saint Géry  на северозапад от него, и още по-нататък в същата посока - улиците около Place Sainte Catherine, може би най-модерното място на Брюксел в момента.

Централният площад и особено претъпканата със заведения Rue des Bouchers до него са с противоречива слава. Това е единственото място в Брюксел, където човек трябва да внимава къде сяда, защото някои от заведенията са си "каубойски" - не разчитат на постоянни клиенти и им е все едно дали сервираната храна ще се хареса. Въпреки това тук си остават някои от най-добрите ресторанти в града, които и местните продължават да посещават. Целодневните тълпи туристи са част от очарованието на мястото, а и причина то да оцелява със засипаните си с лед щандове и планини от миди, стриди и раци.

На северозапад, в посока към Борсата, туристите малко намаляват. Beursstraat все още е в зоната на тълпите, но по масите на заведенията по нея човек може да види поне толкова местни, колкото и чужденци. Още малко нататък, отвъд бул. Anspachlaan започва карето на етно-ресторантите. В продължение на стотина метра по Van Praet човек може да види седем тайландски, четири виетнамски, два японски, индийски и арабски ресторант, сред които местните бирарии изглеждат някак загубени и почти неуместни. Супермаркетите продават изключително стоки от Близкия и Далечния изток, а говорът е смесица от тайландски, китайски и лош английски. В центъра на района е брюкселският аналог на Халите - старият пазар Géry, едно от най-актуалните места в града. В сградата му, строена в стила на Айфеловата кула и по същото време - в последните години на XIX в., сега има приятно кафене, заобиколено от сменящи се фотографски изложби. Des Halles St. Géry всъщност е абсолютният център на Брюксел - обелиск, издигнат в средата на залата, бележи нулевия километър, от който се изчисляват всички разстояния в града.

Триста метра на север е най-модерното сред местните място на вечерния живот в Брюксел, районът на Place Sainte Catherine. По самия площад и по две от прилежащите му улици - Vlaamse steenweg и Quai aux briques baksteenkaai, са поне дузина заведения, които не бива да бъдат пропускани от уважаващ себе си гастроном. Освен с отличната си кухня, районът е забележителен и с атмосферата си. На готическата църква в средата на площада й е оставено достатъчно място - за разлика от много други в града, тя не изскача клаустрофобично из зад някой ъгъл с чудовищните си арки, ами спокойно се е разположила в малка градина. Вляво от нея се виждат около 200 метра от Зене - реката, която някога е разделяла Брюксел на острови. Сега тя почти изцяло минава под земята и това е единствената точка, където изплува на повърхността във вид на спокоен, мътнозелен канал.

Белгийска национална кухня
Не е ясно как белгийците са допуснали да се замъгли авторството им над пържените картофи (може би в дъното са англичаните, които нещо са се объркали и кой знае защо са ги нарекли French fries), но никъде в Европа не могат да се ядат по-добри картофки от Белгия, и почти всички брюкселски ресторанти могат да ви убедят в това. Ако искате да ги пробвате, както ги сервират оригинално тук - едро нарязани, с хрускава коричка отвън и меки отвътре, и в хартиена фуния - едно отлично място е малкия fritkot на ъгъла на Madelene и Spoormakers до площад Агора, на три минути от гара Brussel Central. Друго подобно място, за което се твърди, че може би е най-доброто в Брюксел, е Chez Martin на Place Madou, на север от Parc De Bruxelles.
Пържените картофи са обичайна гарнитура за друго много популярно белгийско ястие: мидите, сервирани в характерни дълбоки черни тенджерки, с различни сосове. Любопитното е, че за белгийците институция за яденето на миди в Брюксел си остава Chez Leon, в центъра на най-туристическото място, Rue de Bouchers. Иначе миди можете да ядете във всяка Brasserie, местния вариант на проста кръчма. Цените варират между 18 и 25 евро, но са за много солидна порция. Добри места, препоръчани от местни познавачи и проверени от "Бакхус", са отличният Aux Armes de Bruxelles, също на Rue de Bouchers, Scheltema на Rue
Dominicains, La Roue d'Or в една от близките до централния площад улици, и още една много стара брюкселска brasserie - 't Kapiteintje в района на Place Sainte Catherinе.
Пак там готвят още два от специалитетите на Белгия: змиорка в зелен сос, често от спанак и коприва, и крокети със сиви скариди от Северно море. Тези скариди, които се събират по най-смайващ начин от конници, влачещи мрежи покрай брега, често се сервират и като пълнеж в домати. Тези ястия могат да се ядат във всички brasseries, като един не лош вариант, ако искате да надникнете в Брюксел от миналото, е Falstaff до старинната сграда на брюкселската борса. Днес това място е доста туристическо, и все пак по масите му местните са поне колкото пришълците - елегантния му ар нуво интериор е абсолютната брюкселска класика. Човек почти си представя да завари по масите дядото и бабата, за които пее Жак Брел - онези "от времето, когато Брюксел беше брюкселски". Тук доскоро сервираха дегустационно меню от бири, но сега са се ограничили до класическите. Затова пък наздравиците с Фалстаф, изобразен във вид на витраж на стената, са приятна работа, особено когато са съпроводени с крокети, гарнирани с чипс от магданоз.

Авторска кухня
В Брюксел има раздадени над 30 звезди на Мишлен, и много от тях са именно за авторска кухня. Двузвездните ресторанти (общо четири в града и околностите му) са скъпо удоволствие, затова пък има поредица с по-поносими цени, където вечеря за двама може да се вмести в 80-100 евро без виното.
Един от препоръчваните в гайда е популярният и сред местните La Maison du Cygne, чиито прозорци гледат към Grand Place. След като портиерът вземе палтото ви и настойчиво ви покани да използвате асансьора вместо стълбите, се изкачвате в залата, която през 17 в. се е събирала задругата на месарите. Шеф-готвачът Донал Лорио виртуозно импровизира с традиционните рецепти за дивеч и трюфели, което автоматично довежда тук като постоянни клиенти местните богаташи, пристрастени към лова. Предястия и основни варират между 25 и 50 евро, но си струват напълно, особено като се добави и отличното обслужване. Има и дегустационно меню за 85 евро.
По-милостиви към портфейлите на клиентите са около Place Sainte Catherinе -  от по-евтиния, но отличен и любим на местните познавачи L'Achepot ( основно ястие между 15 и 25 евро) и стилния Viva M'Bomba, където предястията започват от 7 евро, основните са около 20, а и има местна версия на шкембе, до по-скъпите, но превъзходни Switch или JALOA - в последния има и цели менюта, които варират между 50 и 80 евро.

Етно
Смесицата от култури и влияния е сред природните чарове на Брюксел, като град, създаден от два етноса. Разнообразието, обаче, нараства непрестанно, при това регионалните ресторанти са принудени да влязат в крак с общото внимание към храната, за да оцелеят    Така тук са едни от най-добрите далекоизточни заведения в Европа - може би само Лондон надминава Брюксел в това отношение (заслужил славата си е Samourai на десетина минути от централния площад). Сред арабските по-забележителeн  e ливанският Al Barmaki. Тайландските като че нямат своята звезда, даже взаимодействието им с местната кухня е дало по-скоро лош резултат - класическият тайландски "пу пад понг къри" - рачешко месо с къри, - тук се явява с натрошен (а при нашата проверка - и преварен!) цял рак и ароматът му е напълно загубен.

Правилото по Van Praet е, че по-незабележителните на вид заведения са по-автентични и добри.

Докато кръстосва многоезичните, разнолики и всеуханни улици на града, човек някак престава да тъгува за "загубената автентична Европа". Ако оригиналният характер на много големи градове е потънал в миналото, що се отнася до Брюксел, нещата стоят точно обратното. "Брюкселският" Брюксел, Bruxelles bruxellait, си е налице - една ведра, леко опиянена култура, която с елегантност, но и с доза ирония извлича най-доброто от преплитащите се пътеки на етносите. Ако Европа беше Вавилон, Брюксел щеше да е въртящият се панорамен ресторант на върха на кулата.