Вкусът на Дунав

Русе е красивият  провинциален град. Този, който се буди рано и мирише на чисти празни улици, без задръствания, но с много трохи от триъгълни банички и боза стар стил. По широките булеварди кацат гълъби, надвиквани единствено от гларусите и тежките охкания на старите дълги платформи по Дунава. В покрайнините се отмятат найлони и малките рибарски колиби първи казват добро утро на отсрещния бряг. Алеите на парка се напичат със слънце отрано, големи отбори майки с колички или някой и друг аматьор бегач ги пресичат открай докрай.

На обед жегата измита улиците от хора. Само някъде големи кестени крият пластмасови маси със студена бира и пържен облез или тъмни бордюри със заспали котки. Доброто място със сянка и вятър е покрай Дунава, празната жп линия и големите поляни, които в събота се остилат с одеяла за пикник. От покрива на хотел "Рига", опънат високо точно до брега, на изток се виждат ясно всички човки на товарните кранове, индустриалните кораби и мостът на дружбата. В подходящ момент може да пуснете въздушна целувка на туристите от круизите, които винаги акостират за разходка в града. Русе е идеалното място човек да се загуби с удоволствие. Всички улици се спускат към Дунава. Няма задръстени или неугледни препятствия, а много места, на които спирате и забравяте време и цел - от красивите сгради, през старите къщи, чиито дворове понякога са превърнати в заведения, до пейките на площада, стъпалата на статуята на свободата и студените шумни фонтани. Вечерята се сервира след десет, говори се до късно и се ходи по барове след един. Долу покрай реката е друга реалност - пейките са заети с компании, пластмасови бутилки бира, червени точки от запалени фасове... и в тъмата на кея може да викнете здрасти на Румъния, без никой да чуе или да обърне внимание.

Разположен до втората  най-дълга река в Европа, Русе има всякакви предпоставки да е град, в който рибата е на почит и се консумира в изобилие. Знае се, че реката предлага най-големите деликатеси в долната си част. Това означава, че ако във Виена човек се наслаждава на гледките около реката, в Русе може да очаква много повече от това.

Парадоксално, ситуацията не е точно такава. В града няма рибна борса, фестивал на рибата или  някакви други явни знаци, че русенци  отдадено и последователно празнуват  този тип храна. Всъщност мнозина  местни жители твърдят, че нямат спомен рибата някога да е била основно блюдо на трапезата им. И вероятно казват истината, след като най-ключовият източник на риба в града е "Метро".

И все пак, въпреки  че по брега на града не се забелязват рибари, такива има - те ходят  на риболов край близките села Ряхово, Батин и Пиргово.

Настрани "Метро", Русе има своите магазини за риба за познавачи. Единият е в бившите  Хали (вече СБА на централната "Александровска"), други две специализирани места  има на ул. "Княжеска" и на бул. "Борисова".

Особеностите на русенския рибен етикет включват предимно сом, мряна, толстолоб, таранка, облез (местната цаца и идеален пържен партньор на студената бира) и шаран - все дунавски риби, които местните обичат да ядат. Най-често в Русе се хваща мряна (идеална да я приготвите сами на скара или в тиган), платика и сом.

Извън частните кухни, в Русе има едно знаково място, към което всеки местен човек  се запътва, прияде ли му се риба. Снек бар "Приятели". Започвам с предупрежденията, които се надявам да не доведат  до предубеждения, защото на това място храна в чиниите никога не остава. Снек бар "Приятели" не е ресторант с фина атмосфера, клонирани прибори, колосани покривки и изрядни сервитьори. Няма меню, покрив над главата и не се приемат резервации. Там се чака. Понякога и час. Разположен в края на ул. "Баба Тонка" зад самия паметник и точно срещу красивата гледка на Дунава, ресторантът е градина сред кестените, с пластмасови столове и маси. Мястото е винаги пълно без класификация на посетителите. Избирате от един вид салата (от печена чушка, печена тиквичка, нарязани домати, накълцано зеле и краставици) и един вид ракия (поднесена в каничка). Собственикът Иво посреща и изпраща лично и е човек с отношение към живота, хората и рибата. Зарежда всеки ден, понякога готви сам в кухнята и държи около 30 вида "на старт" за тиган или скара. Още преди края на салатите се изсипват впечатляващи плата с ципура, пъстърва, масленка, сьомгова пъстърва все на скара, както и порция панирани калмари. Всичко е вкусно. Когато си тръгваме към 1 и 15, много от масите са още пълни, а на стената на снек бар "Приятели" все така се прожектира концерт на Дейвид Бауи. "Приятели" удря със сигурност минусови показатели по ресторантьорски етикет спрямо интериор (или по-скоро екстериор), но си представете най-натуралното място с вкусна риба до реката на открито, препълнено с хора, и ще забравите за падналата си на земята Furla или къде се търкат любимите ви Replay дънки.

В прекрасно топло  време и при наличието на кола алтернатива е комплекс "Люляка". На 10 минути с кола извън Русе (в Западен парк) , на брега на Дунав, огромни бели тенти покриват ресторантската част, чийто под с дървени летви наподобява палуба на яхта. Тази част преминава в басейн и бар, около които има достатъчно просторна площ от ниско окосена зелена трева в ролята на плаж. Бели маси, удобни столове, гледка на бавна река - атмосферата в "Люляка" е красива и помислена. Менюто включва добра селекция от риба с класики като есетра, шаран, амур, пъстърва, бяла риба и ципура, до леки екзотики като тигрови скариди и октопод. Изпробвани и препоръчани са френската салата от ориз и риба тон, рибената чорба, тарамата и сомът на скара. Винената листа е богата, с вина в различни ценови категории, включително испански и италиански вина и доста голямо разнообразие от Нов свят. Всичко изредено идва в опаковка от премерен стил и стегнато обслужване. За резервации и информация, посетете сайта им luliaka.com <http://luliaka.com>.

Единствено случайно, и то ако минавате покрай кооперативния пазар, може да попаднете на локалния рибен фаст фууд. Gold Fish Dizma (ул. Шипка 8) изглежда като капанче, подходящо за някой морски курорт. Вътре има място за опашка от трима души, плътно подредени пред стъкления щанд, декориран с ярки цветни найлонови ресни. Витрините му изобилстват от тъмножълти панирани риби с насипни цени за 100 грама. Навътре се виждат три огромни тигана за пържене. "Правим и печена, и на скара", ми обяснява жената зад тезгяха. Gold Fish Dizma  изпълнява също така предварителни поръчки и доставки по домовете.

Старата, а и новата градска красота на Русе: бароковите къщи, зелените паркове, широките булеварди и някои любопитни модерни места са забележителни. Това, което го отличава от много други български градове обаче, е реката. Макар и красотата му като че не е използвана много от града, Дунав е онази серия от почти недоловими шумове, изплъзващи се миризми и внезапно разкриващи се тук или там гледки, които дават характер на Русе, правят града разпознаваем. Запечатват го в паметта. И ако има какво още да се добави към местните sights&sounds, то това са  малко повече вкусове. Вкусове от Русе.