О! Чипровци

Защо Чипровци?

Защото в този град нищо не е каквото изглежда. На малкия централен площад погледът не се задържа дълго никъде – мраморен плочник, обновената сграда на кметството и голям паметник в стил соц реализъм. Хората говорят наречие, близко до източния сръбски говор, и нищо не подсказва, че през ХVII вeк Чипровци е интелектуалната среда, която сродява България със Западна Европа и в която протича крехкият български Ренесанс.

Интегрирана в Отоманската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейските изкуство и философия. С две изключения: адриатическото крайбрежие на Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци. През ХVII век градът и околностите му са заселени с католици, които развиват прогресивна градска култура. Тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев - единственият автор на ренесансова поезия в България. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат.

Нещо все пак остава и то е естетиката на чипровските килими, в която изследователите откриват елементи на Ренесанс. Разнообразните орнаменти и композиции и склонността към импровизация, богатството на символиката и емоционалната им изразителност силно контрастират със сдържания и много по-декоративен геометризъм на килимите от Котел - друг процъфтяващ център от същата епоха.

Така че оставете зад гърба си площада и поемете по стълбите към тесните извити улици. Попитайте за жени, които продължават да тъкат килими, и те най-вероятно с радост ще ви покажат наследството от несъстоялата се българска история.

Не пропускайте:

Историята за красавицата Милка, на която е кръстен познатият швейцарски шоколад

За чипровската Пепеляшка научаваме от Ева, която работи в туристическия информационен център. Според историята, която или идва от градските хроники, или от градския фолклор, Милка е родена в началото на ХХ век в близкото село Железна. От бедната й среда в Северозападна България разказът внезапно скача в Париж, където тя е избрана за европейска царица на красотата. Там в нея се влюбва богат италианец, с когото живеят щастливо до края на живота си в Швейцария, до една от фабриките му за шоколад. Днес върху емблематичните лилави опаковки е изписано именно нейното име. Или поне така казва Ева.

Историята на турлаците и естествените багрила

В съседната къща до информационния център ще видите автентични носии и предмети от бита на турлаците – етнографска група, населяваща северозападните планински райони на България.

А в двора има малка ботаническа градина и пана с хербарии – дюля, орех, брош - растенията, които дават цвят на чипровските килими. Така в тях от първата до последната нишка няма нищо изкуствено.

Историята на леля Мара

"Влизайте, деца, не се събувайте" - гласът на жената пред стана е мек, а ръцете й са като пеперуди, които в полет оплитат разноцветни нишки в едно. Ева ни води тук, за да научим повече за килимарството и да видим най-сложния килим, "Чипровска корона" . Подът на малката стая е постлан с килимчета и пътеки, печката зад гърба на леля Мара бумти, а ние сме се наредили в полукръг и гледаме хипнотизирани. "Килими вече се правят само по поръчка. Трудът е много и не си струва да го правиш на халост". За около един квадратен метър отива месец усилена работа, понякога се налага да работят едновременно две или три жени. Пръстите й не спират, от време на време затъпква вълнената нишка с тупицата и скоро пред нас е изтъкана най-старата чипровска форма, канатицата . Според леля Мара това е символът за закрила на бащиното огнище.

Качваме се на втория етаж , тя отваря стария гардероб и вади "Чирповската корона" - килима, който не е за продан. Всяка жена тъче по един за зестрата на дъщеря си. Това е нейният.

"И пак да дойдете", изпраща ни леля Мара до вратата като близки гости, нас - случайните натрапници.

Историческия музей

Експонатите в студените зали на музея разказват за стигналата до Истанбул и Одеса слава на чипровските миньори, златари и грънчари. Пред музея са руините на стара католическа църква, "Санкта Мария", до която мирно съжителства и православната църква "Възнесение Христово". На източната й фасада е изписана годината 1677, но се предполага, че тогава е била преустроена.

Още да видите

Чипровския манастир "Свети Йоан Рилски", на четири-пет километра извън града към Монтана, както и руините на Гушовския манастир. В близост са Чипровският водопад, както и местността Сврачи дол, в която има специално изградени заслони за пикник. Главните върхове на Чипровската планина са Миджур (2168 м), Мартинова чука (2011 м), Копрен (1964 м) и Вража глава (1936 м).

Как да стигнете

Възможностите от София са две: "Царският път" е през Ботевград и Монтана, разстоянието е приблизително 180 км, ще имате възможност да видите язовир "Огоста" в покрайнините на Монтана. Като наближите Чипровци – попитайте за пътя.

Другият път е през прохода Петрохан – спестявате около 50 км и печелите живописни завои и гледки, но не и време. И двата маршрута отнемат около два часа и половина.

Къде да отседнете и ядете

В града има няколко къщи за гости и механи, в които може да опитате традиционни ястия: "Бялата къща" 0888727664, 0885215800 и "Гостоприемницата" 0888299994