О! Невски

Защо "Александър Невски"?

Може да е жалко, но най-впечатляващата сграда на София – символът на града, непогрешимият ориентир при всяко излитане и кацане, неизбежният магнит за туристи и епицентър на националните празненства - катедралата "Свети Александър Невски", е на чуждестранен архитект.

Строена от 1882 до 1924 г. в памет на близо 200 000 руснаци, загинали в донеслата независимост на България Руско-турска война от 1878 г., тя винаги е била асоциирана с влиянието на Москва у нас и често – интерпретирана като негов символ. И докато това влияние е будило диаметрални реакции през десетилетията – от интензивна благодарност към Царска Русия до яростни антисъветски настроения по времето на режима, присвоил си етикета "социалистически", катедралата сякаш винаги е стояла встрани от тези емоции.

Една от причините е, че с воинстващия си атеизъм соц режимът се дистанцираше от всичко, свързано с религията, и в един период дори забраняваше достъпа в района на "Александър Невски" по време на празници. Но другата, постоянно видима причина, е в архитектурните нюанси на продължителното руско влияние – в очевидните разлики между ранните образци - изящната Руска църква и разкошния "Александър Невски", и тези от времето на напредналия соц - комплекса около бившия партиен дом и заобикалящите го ледени чудовища на Министерския съвет и Президентството.

Така или иначе днес софийската катедрала е свободно достъпна и е особено полезна за хора, които работят до последния момент преди Коледа – със своята разкошна тържественост тя е в състояние експресно да изстреля всеки от работен в празничен режим – независимо от вяра и убеждения.

Не пропускайте

Да видите катедралата през очите на чужденец

Православните църкви обикновено впечатляват западноевропейските посетители, и особено тези, пристигащи от историческите територии на протестантството, със своя разкош – изобилен, но много различен от бароковата пищност на западно- и южноевропейския католицизъм. "Александър Невски" със своята представителност и изящество почти неизбежно ги вкаменява на входа. Приглушената светлина, импозантните иконостаси и наситените цветове на фреските са сродни с тези на православните църкви, експресивността на рисунките додава изненада дори за тези, които вече са били в гръцката Метеора или в големите класики сред сръбските манастири. Още по-впечатляващ е ефектът от куполите и полукуполите, които падат като каскада от голямата височина на катедралата.

Да разгледате иконите в криптата,

една изключителна колекция, събрана от цялата страна. Донякъде тя напомня колекциите от църковна утвар, меморабилии и съвременно изкуство, каквито се намират в криптите на повечето катедрали в Европа. Все пак експонатите в нея разказват една по-еднопосочна история – те са около 300, подредени са по хронологичен ред и преобладават образците от XVIII и XIX век - в топли, наситени тонове, които западноевропейските изкуствоведи наричат "по варварски пленителни". Но в колекцията има и находки още от IX век. Сред най-ценните средновековни старини са иконата от Несебър (на белобрадия Свети Никола) и дървения барелеф на Свети Георги и Свети Димитър, възседнали своите коне и устремени в атака на врага, произхождащ от Созопол.

Да се вгледате в историята на архитекта Померанцев

Човекът, създал "Свети Александър Невски", в края на XIX век е сред големите звезди на руската архитектура. Видът на софийската катедрала вероятно е повлиян значително от неговото многогодишно проучване на Capella Palatina в Палермо – един от еклектичните образци на арабско-норманския стил в Сицилия, пищно декориран отвътре с византийски мозайки.

След работата си в Западна и Централна Европа той се връща в Санкт Петербург, където става ректор на Висшето художествено училище при Академията на изкуствата. Сред големите му проекти, оцелели до днес, са универсалният магазин на Червения площад – забележителна конструкция, повлияна от работата на Айфел, и няколко ключови сгради в Ростов на Дон и Новгород. В България той проектира и медресето в Кърджали – загадъчната ориенталска сграда, в която днес е историческият музей на града.

Свети Александър Невски, изглежда, се превръща в нещо като обсесия за Померанцев, защото той прави проектите за негови храмове и в Москва и Петербург – първият, висок 70 метра и с 21 купола, е почти завършен към момента на Октомврийската революция, но после е превърнат крематориум, радиоцентър и накрая – разрушен. Вторият, в Петербург, никога не е осъществен.

Пак да чуете Многая лета,

изпята от Борис Христов в паметния запис от 1976 г., в който най-великият български бас се разлива на фона на звуците от камбанарията на "Александър Невски" - класиките затова са класики, защото можем да се връщаме към тях отново и отново, без да ги отписваме като банални.

Къде да ядете?

Ако решите да посетите катедралата за коледната служба, най-вероятно няма да намерите много отворени места, където да седнете. Но по друго време изборът е радващо труден. Нашите любими места са Toba&Co – в стъклен павилион, прикрепен към бившия Царски дворец, днес – Националната художествена галерия (за чай, кафе или мохито); "Рамаяна" (за индийски обяд); "Опера" на ул. "Раковски" 113 (за лек обяд в чил-аут условия); Happy Sushi на кръстовището на ул. "Раковски" и бул. "Цар Освободител" (за вкусно и сравнително безболезнено за банковата ви карта преяждане със суши); Ego, бул. "Цар Oсвободител" 12(за вкусно и луксозно преживяване) и Black Label на "Цар Освободител" 7, който си остава един от най-шик баровете на София (за чаша уиски например).