Места

Французи за седмица-две

Албена Шкодрова 20 ноември 2013, 21:28
Така се натъкнах на Ким Кук, дизайнер на храна, и Морис Алекси, главен готвач в Елисейския дворец, и получих шанса да изгоря една тенджера в тяхната кухня – край куп колосани кърпи и пред готварска книга с любимите ястия на Марсел Пруст, разтворена върху пюпитър и съпроводена от бележките на Морис. За да поддържат замъците си в днешно време, французите са намерили два начина: те или ги превръщат в музеи, или дават части от тях като житове. Предполага се, че собственикът на замъка Уарон е станал прототип на Маркиз дьо Караба от Котарака в Чизми. Неговото шато сега се поддържа от държавата и има зашеметителна колекция от модерно изкуство. И е... безлюдно, защото не е едно от цитираните в големите пътеводители места. Книгата, издадена от Ким Кук и Морис Алекси - негови рецепти, неин дизайн. Приборите, на които човек може да разчита в почти всеки френски жит: отделни ножове за стек, тирбушон, нож за стриди и често - термометър за вино. Прочутият бретански Kouing Aman - нещо като фина карамелизирана баница с много масло.

Аз лично така срещнах лице в лице бреските пилета – на пазара, опаковани като за погребение с военни почести, със знамето на Франция на гърдите и опитах как в Брес готвят прескъпото им месо.

Така, в една ферма в Бретан, установих разликата между вкуса на полово стерилизираната и нестерилизираната стрида.

Така се натъкнах на Ким Кук, дизайнер на храна, и Морис Алекси, главен готвач в Елисейския дворец, и получих шанса да изгоря една тенджера в тяхната кухня – край куп колосани кърпи и пред готварска книга с любимите ястия на Марсел Пруст, разтворена върху пюпитър и съпроводена от бележките на Морис.

Така пробвах Блу д’Оверн, Пелардон, Комте, Епуасе де Бургон, Сен-Нектер и десетки други френски сирена направо от ръцете на производителите им.

Така се запознах със "сламените" вина на Жура, с праволинейните производители на Лоара, с жизнерадостните розета на Лангедок, с шардонето от Шардоне, с импозантните "Шатоньоф дю пап", на които възрастта им отива, и със списък вълнуващи етикети, на които човек не попада извън Франция.

Да не говорим, че така се озовах в подземния замък Брез, видях единствения оцелял портрет на прототипа на Синята брада, ходих на разходка с фазан, взех разхлаждаща баня заедно с щастливата тълпа на тротоара в нажеженото Бордо и се запознах с Божидар и компания, които прекарват летата в бране на кайсии и грозде в района на Ришельо. Няма изобщо да споменавам за тамплиерите, градините на Виландри, дизайнерските консерви с риба, най-голямата дюна в Европа и десетките блажени преживявания из ресторантите на Франция.

Накратко, последните години прекарвам доста от ваканциите си в тази страна. Не съм намерила тракийско златно съкровище в двора си. Намерих нещо друго – в интерес на истината пак с ровене, само че не с лопата в пръстта, а в интернет. Оттам научих чудесно

Полезната френска дума gîte.

Някога тя е означавала просто "подслон". По-късно с нея са кръстени ваканционни къщи, отдавани под наем. Отначало те са били сравнително семпъл начин за настаняване, но днес разнообразието от категории съответства на това във френските домове и луксът достига до "четири житни класа" – всичко от гигантски, старателно поддържани градини, реставрирани замъци, самостоятелни басейни, ултралуксозни интериори до обзаведени до последния детайл кухни.

Френските житове са изключителна възможност да откриваш сякаш неизчерпаемите изненади и удоволствия на Франция в условията на пълен разкош и комфорт, и то на съвсем поносими цени. При това, при желание, с помощта на местен човек - някой, който знае всички вълнуващи гледки и вълшебни ресторанти и може да ти спести разочарования и разходи.

Особеното на френските житове е, че според изискванията, които са регламентирани на национално ниво, те трябва да са в близост до дома на собственика и той е длъжен да е наоколо, за да помага. Човек има избор да се възползва или не. Най-големият сайт, който предлага къщи - Gites de France.com, определя целта на този вид туризъм като "да осигурява удобна, гостоприемна среда за почивка; да удовлетворява нуждите на хората, които търсят автентично, истинско преживяване...; да подпомага съхраняването и популяризирането на френската провинция и културното й наследство".

Звучи досадно приповдигнато, но истината е, че житовете правят точно това – те са разширили хоризонта на безчет белгийци, холандци, германци и дори французи отвъд Айфеловата кула и Триумфалната арка.

Цени от... 40 лв. за двама

Френските житове не са по-евтини от най-евтините български къщи, давани под наем. Но сега ще хвърля бомбата - добрите френски житове са по-евтини от добрите български. Тяхното съкрушително предимство е, че човек получава изключително много повече срещу парите си. Понеже цялата държава е една живееща и дишаща, започнала отдавна и случваща се през цялото време история на храната и виното, и изобщо на добрия, воден със стил живот, наемането на къща тук почти винаги е гаранция за изключителни преживявания. То е забележително по-евтино от наемането на хотел, особено за семейства, които имат повече от едно дете, и също несравнимо по-удобно.

Разбира се, трите вида френско крайбрежие – северното на Атлантика, в Нормандия и Бретан, и още повече южното - при Кот д’Аржан, и Средиземноморието като цяло са на доста по-високи цени през лятото. Подобно на цяла Европа Франция страда от драмата на масова ваканция, концентрирана в четири седмици в края на юли и началото на август. Извън тези дати обаче могат да се намерят направо евтини и по български стандарти предложения.

Цените извън високия туристически сезон падат до 130 евро на седмица, а дори и през сезона може да се намери чудесна къща с две спални за 300 евро. За последната седмица на август например сайтът предлага дълъг списък от места на намалени цени – къщите в Нормандия започват от 130 евро (за двама, за седмица – в крайна сметка това прави по-малко от 40 лв. на нощ!), в прескъпата Корсика се е появила къща с две спални за 295 евро и изобщо в дългия списък от над 200 предложения преобладават тези с цена между 200 и 300 евро на седмица за цяло семейство. Сред тях имението с басейн на Кот д’Азур, в което могат да се настанят шестима, изпъква със своите 900 евро. Но ако то се наеме от компания, цената му никак не надхвърля тази на среден български хотел в сезона. Всъщност излиза по-евтино от разни полухубави хотели по българското Черноморие.

Така или иначе, цените варират изключително много според мястото, лукса в къщата и броя на леглата, а разликата между висок и нисък сезон често е двойна.

Избор между 43 000 къщи

Според данни на Gîtes de France 43 000 души дават къщи под наем в страната. Това означава, че почти няма място във Франция, където човек да не може да намери подходящ жит във всеки един момент от годината.

Първата къща, в която попаднах чрез Gites de France, беше в Бургундия (450 евро в началото на май, две спални). Тогава нямахме опит с подбирането. Резервирахме в последния момент преди една необичайно топла седмица в началото на май и ни спечели басейнът. Къщата беше ферма от XVII век, превърната в две жилища – с дебелите носещи греди, оставени декоративно да се виждат в стената, и с покрив, покрит със сбита слама. Спомням си, че собствениците ни посрещнаха с бутилка вино и пресни яйца в хладилника и като ни видяха как пристигаме разногледи от детски рев в пет следобед, бързо донесоха цяла вечеря – хляб, козе сирене, киш, домати и лук.

Тогава този трогващ жест ме изненада. Десет жита по-късно знам, че той е по-скоро норма във Франция. Вино, прясно мляко, сокове, вода в хладилника, сладкиш от местната фурна, буркан със сладко, дори цяла кошница с продукти от района – от тиквички до дъвчащи бонбони и сапун, тези жестове на внимание са естествени като вдишването и издишването сред французите. Още повече, защото те не идват само от собствениците/домакините. Случвало ми се е съсед да носи кутия с череши за децата, възрастна градинарка да ни връща от пътя, за да ни подаде няколко току-що откъснати кални тиквички през оградата, хора от съседните къщи да ни изпращат с паунови пера и картички с изглед за спомен. Един от многото признаци, които потвърждават какво повърхностно клише е представата за френския народ като високомерен и арогантен.

Този първи жит, който бяхме наели, не беше отбелязан като "самостоятелен" и това означаваше, че собствениците живееха в съседната къща и деляхме с тях градината и басейна. За цялата седмица ги видяхме не повече от два-три пъти, основно – докато обираха листата, попадали по водата. Сигурно затова и следващите два пъти, когато избирахме места, не държахме да са самостоятелни. Едното от тях беше ферма за коне в Бретан  - това беше и най-несполучливият ни избор (650 евро през юли, две спални). Не заради съседството на още един жит и на собствениците, а заради целия комфорт в къщата. Не че докато прекарахме две прекрасни седмици там, страдахме – нищо подобно, всъщност къщата беше по-голяма, отколкото очаквахме, с разкошна старовремска кухня, просторна дневна и остъклена веранда в градината – добра идея, като се има предвид температурата на летните ветрове на този суров полуостров. Просто в сравнение с други места, които човек може да наеме за същите пари, тази беше сравнително скромна и с досадно оръфано спално бельо.

Снимките не подвеждат

Но и при нея, както и при всички други места, които сме наемали през последните сезони, снимките в сайта за резервации никога не са се оказвали подвеждащи. Точно обратното – те често показват само част от разкоша и оставят някоя и друга приятна изненада за момента на пристигането.  Този момент с изненадата, подозирам, се дължи и на културните разлики – премълчаните от снимките и описанията неща в българската реалност често са мизерните. Там са онези удобства, които се подразбират.

Така или иначе, присъствието на собственика често може да е предимство – той познава района, хората, има своите истории, чрез него човек може да погледне Франция почти с очите на местен. От друга страна, особено ако човек има намерение да прекара повече време в къщата, самостоятелният жит може да се окаже по-добрият вариант. Аз лично ги предпочитам след третия ни опит.

Самостоятелно versus споделено

Той беше в част от замък на запад от Орлеан (450 eвро през юли, три спални). Да спиш в замък означаваше, че сутрин трябва да пресечеш отбранителния изкоп с водата, за да отидеш да си купиш кроасани, че можеш да хвърляш залци на патиците в канала направо от прозореца си, да четеш с крака, подпрени върху антична винена преса, която служи за маса в хола ти, и че ако имаш проблем с колата, собственикът на замъка може да те закара до близкия сервиз. 

Собственикът на замъка всъщност ни носеше и пресни яйца, сутрин и вечер покриваше басейна, а жена му идваше от време на време да полее цветята в гърнетата по периферията на градината и да даде царевица на кокошките в ъгловия кокошарник. Това беше добрата страна на нашата несамостоятелност, лошата беше, че съседният жит беше нает от друго, френско семейство с деца, и така общата градина бързо беше превърната в терен за всевъзможни спортни и строителни игри. Децибеловото надмощие на шест деца над четирима родители явно е акумулирало на подсъзнателно ниво устойчива съпротива, която от тогава ме кара педантично да търся фразата Gîte independant в обявите.

Оттук нататък престоят ми из житовете на Франция, поне от моя гледна точка, не притежава никакви несъвършенства. Предимно резервирани в последния момент и затова по-скъпи, отколкото при навреме взети решения, това все се оказаха места, превъзхождащи очакванията ни.

Такава беше къщата в долината на Лоара – необятна, луксозна вила с пълни с кристал и порцелан бюфети, с четири спални и мъртво езеро с каменни патици на три километра от "Шато д’Усе" – замъка, който се предполага, че е вдъхновил Шарл Перо да напише "Спящата красавица" (600 евро през юли).

Апартаментът в ретро курорта до Бордо, Аркашон (две спални, 900 евро в края на юли), и вилата на главния готвач на Елисейския дворец (три спални, 850 евро в началото на август) бяха наистина по-скъпи, но си струваха парите до последното евро.

Аркашон е един от онези европейски морски градове, които са израснали около казина в началото на миналия век и дълго време са били символ на изпълнения с прищевки и празнична суета живот на аристокрацията. Той е напълно туристическо място, но за френски курортисти – с дълбок, топъл залив, широка крайбрежна алея с ресторанти и хотели, и оживен пазар, на който възрастни двойки с кученца избират домати, салам, сирене, стриди, редят се на опашка пред километричния щанд с прясна риба, изложена в издевателски гимнастичес-ки пози (например меча на рибата-меч – пронизал собствената й опашка, така че тялото й да стои в елегантна дъга), и след това пият кир под големите вентилатори на пазарския бар, докато слънцето напича през цветните чадъри на площада. Плажът е градски и е превъзходен до десет и половина сутринта, след което се превръща в жизнерадостно, цветно желе с летен характер.

Когато наехме къщата на Ким Кук, разбира се, нямахме никаква представа кои са нейните собственици. Грабнаха ни снимките на дизайнерския интериор и убийствено разкошните легла, а и обещанието за джакузи. То се оказа най-ексцентричното, на което някога съм се натъквала. Къщата, която е на няколко километра от Ришельо, южно от долината на Лоара, е сред градини с ароматни пъпеши, в напълно селскостопанска среда. И докато Ким Кук и Морис Алекси бяха реставрирали съвършено къщата, те бяха едва започнали с хамбара. Половината от него все още стоеше в стария си вид, а другата беше превърната в бетонна плоча под рустикалния покрив, с една стена – нещо като козирка на автобусна спирка, но в голяма автогара. Точно там Ким Кук беше уредила своята "дневна на открито" – пространство, оформено в декадентски стил със събраното от околни антиквари: китайски копринени килими със славеи, старинни бюфети, банджо, сандъци, поразплетен люлеещ се стол, всичките подредени като в стая върху платформата под навеса. В съседство точно с този разкош, върху бетонната плоча беше инсталирано джакузито – едно от най-странните неща беше да се къпеш в него в тъмното, защото то светеше в непрогледната нощ с извънземните тонове на своята програма за цветна терапия. В лишената от човешки звуци тъмнина се чуваше как сливите капят от дърветата в плодовата градина зад къщата и смокинята изстива в тъмното.

Във Франция "нищото" не съществува

Любовта на Ким Кук към антикварните вещи беше превзела цялата къща – от четивата по бюрата, абажурите и ваната с лъвски крака в средата на една от разкошните спални, до вилиците в шкафа. Къщата изглеждаше като създадена за декор на снимките й и точно това ни беше привлякло към нея. Тя обаче, мислех аз, е някъде в нищото – както установих по-късно тази моя идея не беше родена от друго, освен невежество. От Шампан до Прованса и от Брест до Алпите, досега "нищото" не съм го открила още. Всяко място, колкото и произволно да е посочено то на картата, се оказва в съседство до нещо фундаментално забележително – това е обстоятелство, на което във Франция човек просто може да разчита.

Гаранция Франция

Всъщност точно това прави голямата разлика – в тази страна има дълъг списък неща, на които човек може да разчита. История и запазено културно наследство на всяка крачка; класически, елегантен тип красота, която всъщност е само една от разнородните прояви на добър вкус; вездесъща представа за добър живот, която е на цяло стъпало сигурно над почти всички останали европейски народи, и нейният най-ярък израз – отличните храна и вино.

Пътуващите пазари са едно от големите удоволствия на Франция. Обикновено всяка една точка в страната е заобиколена от населени места, които се редуват да приемат пъстрото сборище от месни, млечни, рибни, зеленчукови сергии, от продавачи на цветя и хляб, сладкиши и буркани със сладка. Това означава, че човек може за седмица да разгледа целия район, просто докато си пазарува за обяд. Тази практика доставя голямо удоволствие и на местните и всяко настаняване в жит обикновено е съпроводено от устно или дори писмено изброяване къде са пазарите през следващите дни, кой сред тях е най-живописният, кога и къде се появява най-добрият майстор на андуйет, крепиньет или някой друг местен специалитет.

Качеството на храната, купувана от пазарите, също е постоянно високо. Разбира се, че и тук е добре да се подбира, души, попипва, но отрупването на масата с пастети, сирена, хлябове, салати и вино става изключително лесно.

Другото нещо, на което човек може да разчита в житовете, е пълният комплект прибори за готвене и ядене – често с отлично качество. Белезите на местната хранителна култура личат в детайла: освен обикновените ножове почти винаги има и ножове за стек (често – с култовата марка "Лайол"), нож за стриди, термометър за вино, центрофуга за салата, покривки. Тиганите и тенджерите са тежки и истински, почти никой не си позволява да обзавежда ваканционните къщи с евтин алуминий от супермаркета.

Тези детайли не са описани в обявите за житове, но много други са и, разбира се,  внимателното им прочитане е нужно, за да избере човек това, което му харесва. Всъщност даването на ваканционни къщи под наем е така развито, че съществува официална класификация не само за лукса в житовете, но и за тяхната функция. Тези, които са за класически тип ваканция – на море, в планината или за селски туризъм, са означавани като  Rural. Други, които се намират по пътя на ключови туристически пътеки или колоездачни маршрути, се казват Gîtes d’Etape. Отделна, специална категория са къщите, които обслужват конни ездачи  - Gîte Equestre. Друга, много популярна разновидност на самостоятелните житове са Chambres d’Hotes  -  обикновено стаи, но понякога и цели апартаменти, в които обаче човек живее практически в дома на домакина и получава закуска. Този френски вариант на B&B e обикновено много по-персонален, въвлича в разговори със собствениците, а понякога и хранене в тяхната компания.

Едно друго полезно отличие, което през последната година Gîtes-de-france.com прави, е на категорията "места с чар". Това са обикновено изключително привлекателни на вид къщи, с много характер, често в замъци, и невинаги особено скъпи.

Това беше начинът тази година да попадна на жит в крепостните стени на средновековната Сан Сузан в Майен: разкошно реставрирана къща, под чийто балкон склонът се спускаше почти отвесно към малката река в подножието и гледката обхващаше близките 30 километра зелени хълмове и гори (430 евро през юли, две спални). Житът, но също и селото във вътрешността на крепостните стени, полазено от замечтани художници със стативи и омазани панталони, и цялата околност от пътеки покрай реки и мелници, под черно-зелено-златните тунели на старинната, дискретно опитомена гора изразяваха самия стандарт за френска красота. Онази красота, за която във Франция има гаранция. И не в смисъла на нелепия български фразеологизъм "Гаранция - Франция".

Разбира се, евтините житове не са достатъчни да уеднаквят стойността на едно пътуване до Франция с почивка някъде из България. Те са вид настаняване, което изисква кола, а и цените на храната са практически два пъти по-високи. Все пак с тях пътуванията, които за мнозина са почти невъзможни заради скъпите хотели, стават достъпни. Особено голяма разлика те правят за семейства с повече деца.

Една от най-хубавите им страни е, че предотвратяват почти всеки допир до досадните прояви на масовия туризъм. Когато пътува с тяхна помощ, човек рядко се натъква на групи, които следват човек с плюшено лале. Спестява си и обкръжението от хора, които се снимат с картини в музеи, или заемат нелепи пози на поляната, за да излязат на снимка все едно са подпрели, хванали или на път да смачкат някоя архитектурна забележителност.

Изобщо житовете са алтернатива. С гаранция.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK