Новини

Президентът и граховото зърно

Марина Караконова 18 юли 2015, 00:29

На 1 юли 2015 г. в. "Ню Йорк Таймс" посъветва своите читатели да добавят грах в гуакамолето си. Два часа по-късно, по време на дискусия в Туитър за здравната реформа, президентът Обама се включи и с: "Моите уважения към Ню Йорк Таймс, но няма да сложа грах в гуакамолето. Лук, чесън, люти чушки, класика". Последва туит и на кандидат-президента на републиканците Джеб Буш с библейска лаконичност: "Човек не слага грах в гуакамолето."

Граховото зърно в новата приказка на "Ню Йорк Таймс"

Какво се случи малко по-рано. Един от звездните автори на вестника Мелиса Кларк едва ли си е давала сметка, че ще напише най-обсъжданата статия в цялата си кариера. А дори не става дума за статия, а за рецепта за гуакамоле. Нещо повече - рецептата е лека модификация на гуакамолето на Жан-Жорж Вонгерихтен в ABC Cocina. Когато Мелиса Кларк я публикува за първи път преди две години, в същия вестник, и в същата рубрика, мирът и спокойствието по никакъв начин не са помрачени. Новите добавки са две: грах и слънчогледови семки. Обяснява, че това е радикален ход, който обаче ще се превърне в практика, веднага след като опитате резултата. Ефектът е, че грахът добавя приятна сладост, както и че прави зеления цвят много по-плътен и красив.

Мелиса Кларк води кулинарна рубрика в NYT от 2007 г.

Затова как е можела да предположи, че граховото зърно – да, само то, защото никой и дума не обелва за слънчогледовите семки – ще се окаже основен герой като в приказката на Андерсен, и ще се превърне в обсъждана тема в една голяма част от земното кълбо, разцепвайки мненията на две? Или че в рамките на 24 часа тя ще роди хаштага  #GuacGate, новата дума грахомоле, публикации какво е отношението на американските президенти към граха, /Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон били страстни почитатели на зеленчука, Джеферсън отглеждал 15 вида грах в имението си в Монтичело/, и драматични коментари като "Ню Йорк Таймс обяви война на Тексас", или смразяващия "subscription cancelled"?
И защо точно граховото зърно наруши спокойния сън на читатели, президенти и кандидат-президенти, след като всички знаем рецепти и с нар, рак, ягоди, бекон или риба тон?
В Мексико гуакамолето винаги е било повече авокадо с малко сол и лайм, но точно американският стил го превръща в дип, в който се експериментира с всякакви продукти, основните от които са лук, чесън, кориандър, лайм, домат /в по-либералните разбирания/, в различни пропорции.

Човекът, пуснал туита "Добавете грах към гуакамолето. Доверете ни се." от официалния акаунт на вестника е редакторът за социалните медии Майкъл Голд. За Би Би Си той дава най-логичното обяснение за невинния пост, превърнал се, от гледна точка на трафика, в истинска приказка за вестника.  

Наблюдението на Голд е, че "интернет" по традиция е чувствителен към темата "гуакамоле". И обяснението му е, че, също по традиция, хората са ревниви и чувствителни към регионалните и популярни ястия. Прав е - намесата в класиката най-често е окачествявана като богохулство. Следва и второ, пределно прагматично и земно пояснение: туитът му има предизвикателен тон, а времето, в което е пуснат, е, меко казано, много удачно: в навечерието на 4 юли, когато хората търсят рецепти за празника си, и точно преди обяд, когато хората, и без празник, също тъсят рецепти.

Темата бързо роди плакати, мемета, анекдоти и други забавни материали.

Разбира се, ние изпробвахме рецептата – цели три пъти. Компромисът беше, че тук трябва да се използва пресен грах, какъвто вече няма. В първите два попаднахме на консерви грах, твърд като сачма. Третият опит се приближи до истината. А тя е, че грахчетата дават дълбочина на текстурата, и с мекото си пропукване я допълват с абсолютно ненатрапваща се сладост.   

Нашият съвет: Президентът Обама отново е прав – да се придържаме към класиката. Правете си гуакамолето по вашата рецепта /тя, разбира се, е класиката, и най-добрата/. Но в сезона на пресния грах – не пропускайте да си направите едно грахомоле. Грахът, за разлика от бекона, който ще прибави излишна мазнина, или от рибата тон, която обикновено се намира в хладилника под формата на консерва, е логична добавка – и като вкус, и като цвят.
Накратко, да го кажем с едно заглавие: от време на време "Give peas a chance". 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK