Новини

На гости на Ливан

Бакхус 24 ноември 2016, 10:22
Близките и далечни вкусове на Ливан

Ливанското "на маса" много прилича на традициите в България, разказва Тереза Фегали по време на последната вечеря "На гости на Ливан" в демонстрационния ресторант ShowHow на фирма "Томеко".

Вкусовете на Близкия Изток са познати от векове по нашите земи, много ястия от националната ни кухня са тръгнали от земите около Бейрут.

Храната на Ливан e ароматна, с широко използване на пилешко, агнешко и телешко, комбинирано с типична средиземноморска кухня – много пресни зеленчуци и леки разядки.
Тайните на едно табуле

Началото на вечерята е с широко познатата и у нас салата табуле, наричана още ливанска салата.
Вариантът на Тереза си е домашно – ливански, оригинал – магданозът, лукът, ментата, доматите са ситно нарязани, смесени с дребен булгур, лимонов сок, зехтин, сол и пипер.
Всички продукти престояли малко, за да се смесят добре вкусовете и така магданозът леко поема останалите подправки, без да има вкус само на трева.

Тереза обясни, че това е тяхната рецепта за салата, затова за свикналите с приготвяната в България може да е по-различна. Самата Тереза използва и събира рецепти на майка си, баба си, на приятелки и познати. Започва да готви заради "търсенето" на семейство и приятели, които редовно настоявали за ливанска кухня.
Тереза е наполовина ливанка, наполовина българка, живее в България от 15 години, но се връща да гостува в Ливан с удоволствие и кани всеки, който иска приятно прекарване, да заповяда.
Към салатата табуле беше поднесено бяло вино Selection narince&emir 2011. Сортът narince е от Северен Анадол, а emir от южната част, като и двата са турски, разказа Дора Генова, представител на вносителя на виното "Геслин".
Заедно с алкохолните напитки и вечерята за по-добро усещане на вкуса се погрижиха дегустационните води Acqua Panna и San Pellegrino, предоставени от "Авенди".
На мезе

При предястията ливанската традиция е всичко да се сложи в средата на масата, а не в отделни чинии. На нашата вечеря трите вида предястие бяха разпределени индивидуално, но ако отидете в Ливан или на домашно "гости", не се учудвайте от натрупването на много чинии за всички в средата. "При нас най-важното са гостите", разказа Тереза. Според нея в това отношение, както и с културата да се стои "на маса" и да се общува там, България и Ливан много си приличат.
Може би най-познатото предястие от Ливан е хумус – паста от сварен нахут, подправена с тахан, лимонов сок, зехтин, сол и чесън.

По-малко познати са пилешките дробчета – топло мезе със зехтин, сос от чесън и меласа от нар.

Други традиционни хапки са лахм баажин, които се приготвят от кайма с лук и домати, изпечена в тесто като открити пликчета. Иначе в Ливан често се яде сурово месо, обясни Тереза.
Предястията се поднасят с Tekirdag Gold raki.
Особеното на тази анасонова напитка от грозде е тройната дестилация и отлежаването в дъбови бъчви. Това придава леко златист цвят и затова се нарича Gold. Особености на поднасянето: не изстудявайте напитката, защото това ще "затвори" аромата й и не добавяйте веднага лед по същата причина.

Налива се на стайна температура – 40-50 мл в по-висока чаша, добавя се вода със същата температура и чак тогава се слага лед. В Ливан най-често се пие арака, напитка, подобна на турската raki.
В основното ястие телешкото беше поднесено с характерна за някои части на Близкия Изток зелена пшеница, наречена "фрике". Фрикето е от южната част на Ливан и Тереза разказа, че е научила за него от своя приятелка, която е от този район.
Телешкият джолан с леко опушената пшеница и запечени ядки вероятно е рецепта още от времената, когато Близкия Изток е бил символ на просвещение и научни открития, а може и още от библейската епоха.
Зелената пшеница се изпича леко след обирането, което й придава слабо опушения вкус. Самите зърна са все още меки и вероятно климатични и исторически особености са станали причина да се използват преди да узреят напълно.

Към основното ястие опитахме червено вино Selection okuzgouzu&boazkere 2011 от Източен Анадол.

За финала с десерта Тереза успокои "Калории не броим в Ливан!", след богатата вечеря със завършек от ливанско кюнефе.
Сладкишът с прясно сирене е обилно полят със захарен сироп, ароматизиран с розова вода и нероли – портокалови цветове.
Ливан се яде основно на закуска, често в питка хляб. В София го опитахме с Hennessy Fine de Cognac и наистина забравихме да питаме за калориите, защото удоволствието не може да бъде спирано от броенето им. И накрая, за да бъде съвсем по ливански, нашата домакиня Тереза мина на сладка приказка с гостите за храната и приятната вечер, споделяйки им свои рецепти и кулинарни тайни. А ние си тръгнахме от гостуването сити и предоволни.
В София го опитахме с Hennessy Fine de Cognac и наистина забравихме да питаме за калориите, защото удоволствието не може да бъде спирано от броенето им. И накрая, за да бъде съвсем по ливански, нашата домакиня Тереза мина на сладка приказка с гостите за храната и приятната вечер, споделяйки им свои рецепти и кулинарни тайни. А ние си тръгнахме от гостуването сити и доволни.


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK