Новини

Adiós, avocado!

София Павлова 11 ноември 2021, 10:58

Идва предизвестеният край на брънчовете с тост с поширани яйца (едно време у нас се наричаха яйца по панагюрски, ако някой помни) и гуакамоле: ерата на владичеството на авокадото е на път да приключи. Предизвестен, защото случаят със зеленото растение е класически пример за склоността на човечеството да злоупотребява с нещата, които най-много обича.

Въглерод, вода и оръжия

Първият фактор е околната среда. Авокадото е родом от Централна и Южна Америка, съответно там все още се извършва по-голямата част от производството, което означава, че въглеродният отпечатък, оставен по пътя му от там до, да кажем, Берлин или София, е значителен. Освен дългия път фактор е и нуждата от съхранение на контролирана температура.

Carbon Footprint Ltd, компания, специализирана в компенсиране на въглеродните емисии, изчислява, че пакет от два броя малко авокадо носи два пъти по-голям отпечатък от един килограм банани. Авокадото се нуждае и от значително количество вода, до безобразните 320 литра за 1 плод - за сравнение едно листо маруля изисква около 10 литра.

С премахването на забраната на САЩ за мексиканско авокадо износът от страната нараства значително и производството се увеличава, за да отговори на търсенето. Мексико сега произвежда над 1/3 от авокадото в света. Това води до монопол на този вид култура в голям мащаб, интензивно използване на химикали, експлоатация на труда и промяна на състава на почвите. Най-голямата ирония е, че световното търсене е толкова голямо, че авокадото остава недостъпно за хората, които го правят.

И разбира се, където има пари за правене, има и престъпления. През 2019 г. Netflix поредицата Rotten излезе с епизода "Авокадо войни", като фокус бе абсурдната ситуация в Чили - поради свръхотглеждането на продукта в южноамериканската страна, реките пресъхват, а малките производители са изкарани от играта, за да може картелите в бизнеса да получат достъп до малкото налична вода, която е от ключово значение за отглеждането на плода. Рекетът и насилието се оказват огромна част от реалността зад прилежно подредените зелени авокада в магазина.

Сбогом, гуакамоле. Здравей, уахакамоле

Бакла, зелена люта чушка, лайм и свеж кориандър. Това са съставките на уахакамоле, за което вероятно в идните години ще чуваме много повече, защото е далеч по-безобидна за околната среда версия. Идеята е на шеф Томасиана Миерс, създателка на веригата мексикански ресторанти Wahaca.

Wahaca не е първият ресторант, който премахва или намалява зависимостта си от противоречивото авокадо. В Торонто мексиканският готвач Алдо Камарена наскоро предложи алтернатива с паста от тиквички и тиквени семки. Миналата година главният готвач Сантяго Ластра включи дип от шамфъстък и ферментирало цариградско грозде в менюто на своя мексикански ресторант в Лондон. Още през 2018 г. ирландският ресторантьор Джей Пи Макмеън нарича авокадото кървавите диаманти на Мексико и тогава разработва алтернатива с йерусалимски артишок.

#noavocado
В Instagram този хаштаг набира популярност, като The Guardian отбелязват, че е бил използван над 3200 пъти до момента. Именно снимките по брънчове, качвани от популярни микроблогове в Instagram в последните години, доведоха популярността на авокадото до такива нива, че за производителите става все по-трудно да смогват на темпото, с което потребителите купуват продукта, който после ще влезе под #avo (9.7 млн.) и #avocadotoast (1.2 млн.) в социалната мрежа. Засега все още остават пренебрежимо малцинство тези, които съзнателно се отказват от авокадо тоста, за да го заменят с по-устойчив земеделски продукт, но там, където има отпор, ще има и контраотпор. Следващата стъпка: любителите на авокадото да потърсят какви ли не начини, факти или причини да оправдаят потреблението му, само и само да не трябва да се отказват от него.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK