Млади, диви и необуздани

"Анжелус естейт" привлече вниманието на ценителите с две вина, които миналата година се появиха на пазара – Stallionи StallionClassic. И двете са от реколта 2009 от съвсем млади лозя, засадени през 2007 и 2008 г. на южните склонове на Средна гора, в землищата на селата Баня и Червенаково, в непосредствена близост до язовир "Жребчево". Въпреки младенческата възраст на насажденията "жребчетата", както станаха популярни тези вина, показват забележителен характер и вече гъделичкат любопитство към потенциала на техния тероар. И двете са в стил "Бордо" – бленд от мерло, каберне совиньон, каберне фран и сира, като при първото мерлото е водещо – и впечатляват с привлекателни и разнопластови плодови и подправъчни аромати (боровинка, череша, трюфел и черен шоколад с ванилена нотка при Stallionи повече горски плодове с пикантни, сладки подправки и фин дъб при Classic) и балансирано, плътно, сочно и елегантно тяло. Явно "Анжелус естейт" е една от новите български винарни, в които вече се случват интересни неща.

Самата изба в момента се строи и трябва да бъде завършена тази есен. Винарското имение е акционерно дружество, в което партньори са фамилия Ангелови и Александър Канев. Участието на Канев е още една причина този нов винарски проект да бъде следен с интерес. Познат на винолюбивата българска публика като изпълнителен директор на "Беса валей" (2001 - 2009), той е сред дузината модерно мислещи български енолози, които през последните десет години опитват да извадят българското вино от, общо взето, неособено привлекателния му образ на западните пазари, създаден през 90-те години. Завършил е енология в Шанжан, Швейцария (1992 - 1996), след което е работил четири години в две швейцарски изби. През февруари 2010 г. в интервю за вестник "Пари" Канев каза: "Заповядайте през 2012 г. в най-добрата винарска изба на България." Тогава това прозвуча малко бравурно, но, съдейки по двете първи "жребчета", оптимизмът му не изглежда излишно самонадеян. Специално за "Бакхус" Канев, който освен акционер е и изпълнителен директор на "Анжелус естейт", се съгласи да разкрие някои детайли от новия проект.

Дружеството притежава 1065 дка лозя в два основни масива с твърде различни като структура и състав почви. В Червенаково почвата е песъчливо-глинеста и обещава много интересни и фини аромати, особено при белите сортове. В Баня почвите са глинесто-песъчливи и каменисти, с високо съдържание на варовик, поради което там се очакват интересни минерални нюанси във вината. Самите масиви са съставени от живописно накацали по билото на Средна гора малки парцели, естествено оградени от синори с дървета и храсти, като всеки си има своя почвена специфика.

"Ако през август се разходите и опитате грозде от един парцел и после от друг, примерно на стотина метра, ще видите, че по характер са различни по много интересен начин", обяснява Канев. Сортовете са мерло, каберне фран, каберне совиньон, сира, пти вердо, шардоне, совиньон блан, траминер и вионие. Използван е френски посадъчен материал, като подложките са съобразени с почвите. Гъстотата на засаждане е 500 лозички в декар с 2 м междуредие и 1 м между лозите. Носещият тел е на 40 см, а формировката е Двоен Гийо. Добивите са ограничени до 400 кг от декар. През 2011 г. всички насаждения ще бъдат в 100% плододаване. Местността е не само красива, но и много чиста и напълно съхранена. През лятото всяка разходка тук оставя ароматен спомен за мащерка, жълт кантарион и разни други диви треви и билки.

Освен тероара има още две неща, заради които Канев вярва, в уникалността на "Анжелус естейт". Едното е свързано с технологията на винифициране, а другото – с архитектурния облик на винарната.

В технологично отношение избата се придържа към класическите методи, съчетани с най-модерните достижения на техниката. Нещо съвсем ново за България е автоматичната оптична сортираща линия, която заменя ръчното селектиране на гроздето, обичайно извършвано на око от двайсетина жени. "Това всъщност е компютър, който работи на принципа на фотоклетката, обяснява Канев. Вие определяте кое зърно е най-подходящо, машината го снима, анализира го според цвят и относителна плътност и след това пропуска само такива зърна. Останалите ги сортира по много интересен начин и така се прави 100 процента селекция на желаното качество." Машината позволява да се задават различни параметри, може да се настрои така, че да допуска известно количество леко стафидирали чепки. "Правил съм си експеримент да седя четири часа на сортировъчна лента и знам, че човек, колкото и да е добросъвестен, по някое време се уморява, губи концентрация и прави съществени пропуски, което се отразява на крайния продукт", споделя Канев. При машината този проблем не съществува.

Технологичният цикъл следва обичайния за качествените вина ред. Гроздето се бере в касетки, охлажда се в хладилни камери за 12 часа, след което преминава през селектиращите ленти и под влияние на гравитацията влиза в съдове за ферментация.

Винарната има петдесет 7-тонни термоизолирани съда от инокс, 15 седемтонни дървени каци със серпентина за контрол на тепмературата и 22 също 7-тонни съда за бяла ферментация. Предимството на каците е, че заради формата им шапката винаги е потопена и няма опасност от засъхване. Така се избягва обливането с помощта на помпи, което е свързано с някои неудобства. Общият проектен капацитет на избата е около 650 тона грозде, но идеята е да се преработват не повече от 400 тона, което означава около 350 000 бутилки годишно. Около 70% от вината ще съзряват във френски барици, като при част от партидите ще се търси необременената от дъба и повече харесвана от някои потребители плодова свежест.

Винарната е уникална и като архитектурен облик. Силуетът е модернистичен и дори футуристичен – напомня за ангелско крило, кацнало на хълма. Избата е на четири нива – две подземни и две надземни. Във вкопаната част е най-голямото помещение за стареене на вината. Проектирано е за 1800 барика. В съседство, също под земята, е залата за ферментация. Особено привлекателна е големия стъклен дегустационен салон, заобиколен от всички страни с бъчви. В него по много интересен начин се вклинява зелена полоса, която извежда към лозята. Част от подземните помещения са засипани със земен насип, който е затревен и озеленен с декоративна растителност. Така сградата въпреки значителните си обеми изглежда ненатрапчиво и естествено вписана в релефа.

"Искахме да избягаме от изкривеното разбиране за шатото като замък сред лозята, в който само средновековните рицари липсват. Тази представа в България вече е преекспонирана и стои малко банално, обяснява Канев, и затова избрахме модернистичния силует." Сградата, както личи от проекта, не прилича на винарна, а по-скоро на обект от бъдещето, поставен сред естествено красивия пейзаж.

Проектирана е в ателието на арх. Тодор Обрешков, който е създател и на още няколко от най-модерните български изби ("Беса валей", "Катаржина естейт", "Кастра Рубра").

За разлика от много свои колеги Канев вярва във винения туризъм. Според него една разходка по пътя на гроздето от лозето до бутилката, съчетана с добронамерена общителност между клиенти и производители, е най-добрият директен маркетинг. Поради което в проекта е предвидено избата да бъде част от интересни туристически маршрути. "Искаме да бъдем различни и да покажем, че това вино се прави точно от това грозде, което расте точно на това място", обяснява Канев. За марката Stallion казва, че първоначалната идея е била виното да се казва "жребчето", но тъй като това име не седи добре, изписано на латиница, екипът се е спрял на английската дума за млад жребец.

Търсена е символиката на зараждащия се нов живот, нещо младо, красиво и необуздано, изпълнено с любов и енергия, едно добро начало, в което първите вина на "Анжелус естейт" изцяло се вписват. "Знам, че от едни съвсем млади лозя трудно могат да се очакват върхови постижения, но ни се искаше да видим какво биха дали на този изключителен тероар", обяснява Канев. Според него полученият продукт е не само много интересен, но дава и доста добра информация за начина, по който лозята ще се развият във времето. Впрочем отношението към младите лозя сред енолозите не е еднозначно. Някои смятат, че точно когато стартира вегетативния си цикъл, лозата има много интересен заряд и дава интересен плод.

Идеята за нещо ново и чисто, едно ново начало, е заложена и в "ангелското" име на самата винарна. Без съмнение, макар и в самото начало на своето развитие, тя се очертава като част от новия, модерен и необременен от сковаващата прегръдка на често пъти доизмислени традиции образ на българското вино.