Еял Тахор - ресторантьор или дизайнер?

Има ли някаква промяна в ресторантьорството, през последните няколко години?
Разбира се, че има промяна, но не бих могъл да кажа, че тя се отнася предимно до кухнята. От една страна има много ресторанти и всяка седмица се появяват по няколко нови, но от друга страна не виждам достатъчно фантазия в кулинарно отношение. Когато се срещам с клиенти като дизайнер се интересувам не просто от това, как искат да изглежда интериорът, а каква е цялостната концепция. Olive’s е много добър пример затова: там създадохме цяла една концепция, при която интериорът е свързан с предлаганата храна. За мен винаги трябва да съществува тази връзка.

Аз създадох концепцията на мароканския ресторант "Анет", който е жест към майка ми, а и ястията олицетворяват домашната кухня. Майка ми е родена в Мароко и самата тя дойде да готви в ресторанта, докато аз пък участвах в обучението на екипа. За мен е много важно във всеки един ресторант да има някаква идея. Мисля, че когато някой е решил да отвори ресторант, най-важната инвестиция трябва да бъде в кухнята. Преди години инвестирах много в самата идея за различната кухня и "Дани’с", който съществува вече седем години, е подходящ пример.

Има ли според теб модни тенденции в ресторантьорството у нас?
Това, което върви най-много в България е пица, салати и скара. Не виждам личния, авторския момент, което е жалко. Освен това прави впечатление, че в България модата има много силно влияние: ако се окаже, че са модерни кофи шоповете всички ще тръгнат да отварят кофи шопове. Тук рядко се появяват готвачи, които да предлагат например нова българска кухня, а има толкова много възможности. Според мен липсва фантазия в тази посока. Проблем в България представлява липсата на достатъчно подготвен персонал. Обикновено хората, които имат добро кулинарно образование са го получили в чужбина и за съжаление се усеща липсата им. По света готвачите често сменят ресторантите, а в повечето случаи накрая отварят и собствено заведение, със собствена кухня.

Има ли бъдеще ресторантьорския пазар в България или ще си останем на сегашното ниво?
Имам още много идеи, които се надявам да осъществя, въпреки че пазарът е много труден. Може би това се дължи от една страна на ограничените възможности, а от друга и на консерватизма. Тук го няма това движение, на което сме свидетели в Солун например. Градът е колкото София, но не може да не ти направят впечатление невероятното движение, разнообразието, културата на хранене и традициите. Нямам предвид гурме ресторантите, а най-обикновените места. Веднага става ясно, че хората там имат усет към тези неща. В България като че ли липсва отношението към храненето и творчеството. А не може да се каже, че тук липсват креативни хора. Според мен дори и хората, които са в този бизнес от години имат неправилно отношение и може би се страхуват как ще реагират клиентите. От време на време обаче тази трудна стъпка напред трябва да се прави. Ресторантьорският пазар е доста труден, тъй като възможностите на хората са все още ограничени.

Къде мислиш, че е причината за това? Клиентите, които са по-консервативни или ресторантьорите, които се страхуват, че другите няма да го приемат?
Мисля, че причината е и в двете страни. Оказва се, че не е толкова евтино да се инвестира в България. Инвестицията в ресторант е нещо много сериозно. Още повече, че има и ограничение за цените: клиентите ги смятат за много високи, въпреки че продуктът, който им се предлага, е по-качествен и наистина си струва парите. Ресторантьорите все още се притесняват от цените, които поставят и това продължава да е сериозна пречка за развитието на бранша. Трябва обаче да се има предвид, че самата обработка на храната съвсем не е евтина. Много е трудно да се печели от ресторантьорство, ако не се разчита на масовата клиентела.

"Да Види" съществува отдавна, но през годините се появиха много нови места, които са на неговото ниво. Има ли постоянни клиенти, които посещават ресторанта?
"Да Види" е скъп продукт, който не всеки може да си позволи. Има клиенти обаче, които идват от години. Вярно е, че днес има много по-голям избор, но и ние се стремим да задържаме високото ниво. Стараем се постоянно да има нещо ново, но както вече споделих, "Да Види" не е масов продукт. Едновременно с това се опитваме да намерим и други ниши, които да са предвидени за повече и по-различни хора. Пример за това е "Анет", който е определено за по-широка публика.

А как се прие появата на "Анет", защото кухнята, която предлага е доста специфична?
Ние се намираме на Балканите, така че културите тук са много смесени. Влиянието на Гърция, Турция и въобще на Ориента е доста осезаемо едновременно в кулинарните традиции и в манталитета. Затова мога да кажа, че хората приеха доста добре появата на мароканския ресторант. Още като отворихме "Дани’с" бях убеден, че хората ще приемат новостите и ще ги търсят. "Дани’с" беше различен продукт и точно това искам да правя. Мисля, че хората приеха доста добре различната кухня в "Дани’с" и различния начин на сервиране.

Като какъв се определяш повече – като дизайнер или ресторантьор?
Мисля, че между двете има много силна връзка. В началото започнах от малкия "Дани’с" и оттам тръгнах към другите ресторанти. При всеки един от тях дизайнът е част от цялата концепция и не може да се разглежда отделно. За мен винаги е бил важен балансът между отделните елементи, например кухня и интериор, но границата между тях е много тънка и нещо съвсем дребно може да наруши равновесието. Когато някой ми каже "искам еди какви си столове", аз веднага ще го попитам какъв тип кухня ще предлага, каква му е идеята за ресторанта. Едва тогава аз, като дизайнер, мога да помисля за стила на интериора. Опитвам се да направя най-добрата връзка между отделните елементи, но това зависи от инвеститора. Някои от тях ми оставят пълна свобода, други не чак толкова... Аз съм дизайнер и решавам нещата концептуално.

Коя е запазената марка Еял Тахор?
Отношението към детайла, от което си личи кой съм аз и откъде идвам. По принцип обаче винаги правя различни неща и не обичам да повтарям. Всеки път очаквам новият ми проект да е различен.