Професия ресторантьор: Иво Проданов и Станислав Сираков

Първият вече не съществува, но за това пък през декември Иво и Станислав отвориха новия Memory, до "Четвъртък пазар". "Затворихме "Скадарлия", защото се задушавахме там - отесня ни", споделиха двамата предприемачи. "Градът имаше нужда от голям ресторант, който да събира ценители на виното и добрата храна." Наистина Memory е съвсем различен от "Скадарлия" и "Хемингуей" - просторен, с големи панорамни прозорци и в същото време уютен. Намира се в центъра на Пловдив, но успоредно с това е изолиран от градския шум. "Кухнята е доста променена. Наблягаме на средиземноморската кулинария, която се приема добре, не само в Пловдив, но и в цяла България", аргументират избора си двамата собственици. Преди да стигнат до идеята за този ресторант Иво Проданов и Станислав Сираков изминават доста дълъг път като ресторантьори.

Началото в края на 90-те

"Бяхме амбицирани да направим ресторант. Успяхме да вземем един комплекс, който имаше ресторантска база и мотел. Решихме, че ще развием ресторанта", разказва Иво Проданов. "Казахме си, че в Пловдив няма добър сръбски ресторант и отидох в Лесковац да търся готвач. Така попаднах на колоритния майстор Миро, когото доведох в България и той започна да ни учи как се правят кебапчета и хубава скара"... Тогава решили да се преместят и да направят съвсем отделен сръбски ресторант. "Взехме едно стайче." продължава Иво Проданов. "Веднъж дойде Стефан Данаилов и каза: защо не го кръстите Скадарлия? Това е най-големият ресторант в Белград. А ние имахме разполагахме само с 20 места, които се запазваха за седмица напред. Решихме, че трябва да намерим по-голямо място и ни обзе много приятна тръпка."

Така стигнали до мястото на бул. "Дунав", където до съвсем скоро се помещаваше ресторант "Скадарлия". "Миро реши да започне свой бизнес в София, ние му пожелахме успех, а той бе така коректен да намери свой заместник също от Лесковац. Междувременно, признава Иво, се запалих много по вината, до голяма степен покрай Неда Проданова."

Така през 2001 г. дошъл ред и на също толкова успешния "Хемингуей", който и до днес продължава да е един от най-добрите пловдивски ресторанти. Името "Хемингуей" било избрано от Станислав, тъй като търсили нещо, което да олицетворява бохемския живот в Пловдив. "Градът е известен с художниците си и въобще с артистите. В ресторанта има картини на Митьо Киров, на Енчо Пиронков. Търсехме името на някой известен бохем и Станислав каза: Хемингуей пасва идеално на това място", спомня си Иво Проданов.

Промяна в курса

Идеята зад "Хемингуей" обаче е по-различна от тази при "Скадарлия". "Решихме да изместим сръбската скара и ако имаме някакви кулинарни претенции да ги защитим в новия ресторант", признават двамата ресторантьори. "Нямахме готови готвачи и наехме две момчета, които започнахме да обучаваме. Постепенно менюто се променяше и в крайна сметка скарата стана съвсем малка част от него. В "Скадарлия" не можехме да си позволим подобно нещо, защото в цяла България го знаеха като сръбски ресторант."

На няколко пъти по време на разговора ни Иво и Станислав споделяха, че са самоуки и всичко, което са постигнали е плод на натрупания опит и грешките. "Искахме да предлагаме по-авторски неща, а не да следваме течението на сръбската скара. Не знаехме обаче дали публиката в Пловдив е подготвена за подобно нещо и в началото наблягахме повече на старите градски рецепти. Прословутият "патладжан на леля Радка" продължава да е едно от най-търсените неща в "Хемингуей". През цялото време обаче менюто се е променяло, тъй като на пазара се появяваха нови и нови за българските вкусове продукти и подправки."

Попитах Иво и Станислав за отношенията между ресторантьорите и клиентите и влиянието на едните върху другите. "Връзката ни е взаимна и взаимно се учим. Ние се опитахме да наложим винена култура в Пловдив и мисля, че успяхме. Във втория по големина град в България не се пиеше хубаво вино. Нещата обаче се промениха и сега винените предложения са много разнообразни. Хората търсят информация за вината и са доволни, когато по адекватен начин им се обясни какво представлява еди кое си ново вино. Все повече клиенти идват на винените вечери, които организираме. Увеличава се и кръгът от любители на добрата храна." И двамата споделиха, че ресторантьорството постоянно се развива и върви към по-добро. "Бизнесът напоследък се отвори, границите паднаха", категорични са и Иво и Станислав. "Хората започнаха да пътуват повече, виждат къде се намира България спрямо Европа, търсят вече различни вкусове и разумно съотношение качество/цена."

Така стоят нещата и с двамата партньори. Те следват своя естествен път, тръгвайки от България, през Балканите, за да стигнат до Средиземноморието и идеята за Memory, но без да забравят корените си. Затова желанието на Иво и Станислав е Memory да бъде място, което да напомня за миналото.