Гурме

Кампания: Кой се опитва да съживи българските национални храни?

Бакхус 30 октомври 2008, 09:42

В предишния брой попитахме къде могат да се намерят истински качествени български боб, бяло саламурено сирене, лютеница, кебапчета и изобщо всички онези храни и напитки, които мнозина българи посочиха за достойни национални символи. Четете редакционните текстове и мненията на читателите на www.bacchus.bg.

Slow Food: Хората имат право на вкусна храна

Slow Food e неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта й е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат. Така потребителите се превръщат в съпроизводители, тъй като с избора си стимулират малките производства в различни части на света. Днес организацията има над 85,000 членове в 132 страни.
В България  представител на движението е д-р Десислава Димитрова, биолог, която вярва, че каузата на Slow Food е шанс да се съхранят българските традиции и природа.

Какво прави Slow Food в България?

Главен начин, по който работи движението, е да основава конвивиуми - това са обединения на хора, членове на Slow Food, които се стремят да запазят кулинарните традиции и подкрепят местните производители.
По този начин се стремим да опазваме агро-биоразнообразието, като един от начините е включването на български продукти в Съкровищница на вкусове на Slow Food. В България вече имаме комисия, която подбира продукти за тази "съкровищница" - традиционни гастрономически продукти с икономически потенциал, застрашени от изчезване.
Друга посока на работа е създаването на Предизиумите - механизъм, с който се опазват и стимулират икономически общности от местни производители, за да се популяризират продуктите им. В България действат два президиума засега - за опазване на "зеленото сирене" в село Черни Вит, и на каракачанската овца в село Влахи.
Разработват се и различни образователни програми, предназначени за хора от различни възрастови групи, като усилията са фокусирани особено върху децата и младите хора.

Каква е ползата от участие в конвивиум на Slow Food за един български производител?

Създаването на конвивиум помага за осъзнаването на идентичността на общността, която поддържа един или няколко продукта. Според мен това е много важно за страна като България, където хората трудно създават стабилни общности, обединени около обща идея. А и регистрирането на конвивиум дава възможност на българските производители да станат част от световната мрежа на Slow Food и да осъществяват контакти със свои колеги от други страни.

През 2006 г., например, беше създаден Конвивиум "Родопи-Смилян", който обединява производители на традиционни продукти от с. Смилян, включително и Смилянския фасул. Регистрирането беше само формален акт, с който една зряла местна общност стана част от Slow Food. Разнообразиха се дейностите, свързани със Смилянския фасул. Местната кредитна кооперация, която ги подкрепя, успя да получи правна защита на думата "Смилянски" и запазен знак на продукта. Това дава надежда на местните хора, че ще успеят да защитят продукцията си и да намeрят адекватен пазар.

Членството в Slow Food дава възможност и за реализация на малките производства на международния пазар (често организиран в мрежата на Slow Food ), като се получават и по-добри печалби.

В началото на тази кампания писахме в "Бакхус" за "Родопски боб", произведен в Китай. Има ли Slow Food начини да противодейства на подобни безобразия?

Това е проблем, който не се среща само в България, но за съжаление у нас конкуренцията често пъти е нелоялна. Подобен подход се наблюдава и при други продукти. Един от начините да намалеят тези случаи е ние, потребителите, да имаме по-активно отношение като например да избягваме да купуваме такива стоки и да правим своя съзнателен избор като се осведомяваме за произхода на храните. Такава е и една от мисиите на Slow Food - да научи гражданите, че имат право да изберат качествена и вкусна храна.

След като "смилянският боб" има вече КНП, как на практика ще се защитава от фалшификации?

В този случай голяма роля играе местната кредитна кооперация и самите производители. Пътят е много прост: реклама и много разяснителна работа сред потребителите. Съществуването на конвивиум "Родопи-Смилян" подкрепя усилията на производителите като се опитва да им осигури пазар, за реализирането на техния продукт.

Агролинк: Био & Еко
Основаното през 1999 г. екологичното сдружение "Агролинк" обединява специалисти, експерти и фермери в мрежа на партньорство и сътрудничество за подпомагане на биоземеделието. Окуражава и подкрепя производителите и селските общности в България, за да развиват органичното като най-устойчив тип земеделие. Сдружението отделя специално внимание на местата с висока природна стойност и агробиоразнообразието. Вече девет години допринася за повишаване на познанията на обществеността за органичното земеделие, органичните храни и тяхното значение.
Сред многобройните проекти на "Агролинк" беше международната конференция  "Партньорство в биологичното земеделие и качеството на храните" в София през септември 2007.  Сдружението организира и редовни празници на биологичното земеделие, като тази година събитието на 13 септември в столичната Борисова градина беше с рекордно участие. Изложителите бяха два пъти и половина пъти повече отпреди като свидетелство за нарастващия интерес към биологично чистата продукция.
Председател на "Агролинк" е д-р Светла Николова.
www.agrolink.org

Представяте ли си френска компания да внесе сирене от Китай и да го продава за рокфор? А в Дания да пакетират монголско масло като датско? А италиански супермаркет да пробутва японски оризови нудли за спагети? Защото България го прави - българска фирма е внесла боб от Китай и Таджикистан, и го продава като ЛУДОГОРСКИ и ДОБРУДЖАНСКИ в една от най-скъпите търговски вериги на София. Още по темата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK