Брюж: Слънчево, с пралини

Тъмна, топла, кадифена... лятна нощ? Не. Пралина. Ярък, ароматен, свеж... коктейл? Не. Шоколадов бонбон. Разхлаждащ плодов... сок? Не. Шоколад. Летен шоколад с вкус на рози, жасмин или портокалов цвят, на ягоди, малини, диня и мента, който приема формата на цветя, плодове, пеперуди, пчели и други летни буболечки. Или пък, по-дискретно, носи белега на своя сезон с цветовете на лайм, червени горски плодове, морска пяна или теменужки. Краят на май е и Брюж, една от шоколадовите столици на Европа, сякаш е избухнал с всичките тези форми, аромати и цветове. Духа обичайният за сезона остър белгийски ветрец, но хората напълно го игнорират. Боси, с голи рамене и къси поли и панталони, те се качват на лодки, слизат от лодки, и дори успяват да се позапотят, докато тичат на тълпи между шоколадовите бутици на града, поръчват си ястия с шоколад в ресторантите, снимат се пред шоколадови фонтани, купуват си бижута с формата на шоколад, кошници за шоколад, формички за шоколад, и най-вече – пакети, кутии и кашончета с шоколадови бонбони.

Как шоколадът се е превърнал в такава мания и защо някой ще иска да похарчи за пет бонбона в бутик толкова пари, колкото за половин килограм не по-лоши бонбони в някой супермаркет, е загадка, за която обяснение имат само социолозите. Купуването на кутия скъпи шоколадови бонбони, подобно на купуването на скъпа дреха, е акт на освобождаване. Акт, в който мисълта "днес ще си позволя нещо, което обикновено не правя" е тази, която носи удоволствие и адреналин. Една афродизиакална мисъл вероятно, която допълва химическите въздействия на шоколада и заедно с майското слънце, с оживените полусъблечени тълпи в Брюж и с веселия старинен декор на градската архитектура правят дните тук опияняващи за мнозина.

Летните колецкии шоколад са сравнително нова идея и градове като Брюж, Париж или Брюксел, където има традиционна и целогодишна шопинг треска за бонбони, са сред нейните пионери. Всеки от близо 50-те магазина за шоколад на малкия фламандски град – от дизайнерските, подобни на бижутерски магазини, до доста долните магазинчета с шоколад, излят във формата на полови органи, има своя пролетна серия.

Galler, бутикът, чийто собственик започва бизнеса си сравнително неотдавна след, като се отегчава от търговия с цветя, e малък и минималистичен. Бонбоните – скъпи и с великолепен дизайн, са в опаковки, подсказващи добра класа, и това като че прави Galler един от най-привлекателните бутици за хора, които се опитват да заявят своята свобода за един ден.

Пролетната му серия е Les Florales: роза, жасмин, теменужки и портокал в излят под формата на монети шоколад. Както самият Jean Galler ги описва, "деликатни като листенца на цвете", "бонбони, които разцъфтяват от сливането на свежи цветя и шоколад с оригинална текстура и изненадваща лекота".

Срещу неговия дискретен, елегантен бутик е този на "гиганта" Neuhaus - искрящ, тържествен и шик. Наредени на стройни планинки, бонбоните тук като че стопяват – жени в червени униформи с голяма скорост ги редят в кутиите и торбите на незнайни купувачи, оставили дълги списъци с поръчки на касата.

Дехидратираните късчета малини върху тъмния шоколад, изстудените шоколадови кремове зад витрината и колекциите с пролетни бонбони – тук по-семпло кръстени на английски Flowers by Neuhaus, са знаците, че през пролетта на хората им се иска нещо различно от лешници, марципан и канела. И по-точно: жасмин, портокалови цветчета и виолетки.

The Chocolate Line на оживения, сенчест Симон Стевенплен, прилича на свръхпроизводително място с вкус към здравата търговия и добрите обороти, и със смътно усещане за мода. Малко напомня натъпканите римски сладоледаджийници с хаотичната си работна атмосфера, бъбривите клиенти и продавачи и суматохата като в кафене. На витрината му се виждат най-екстравагантните попълнения в шоколадовата линия: васаби, къри и черни маслини. И... шоколадово червило.

Пролетната колекция е по-милостива към клиентите и съдържа бонбони с лайм, малинов и ягодов пълнеж, каберне и ябълки. На опаковките се вижда цялата генеалогия на The Chocolate Line: групова снимка на 15 шоколатиери (двама от които - с височина от метър и двайсет заедно с високите си шапки и на възраст, позволяваща осъждане за експлоатация на непълнолетни) и на останалата част от семейството, общо около 30 души.

От другата на същия площад е Dumon Chocolatier, друга от високите топки на Брюж. Неговите два бутика не са от най-старите в града – отворени са през 1996 и 1999 г. Елегантният им интериор, прозрачната витрина, през която човек може да наблюдава изливането на бонбоните и тяхното апетитно изстиване във формите и в сладкарските тави, и най-вече – богата и елегантна на вид и вкус колекция бонбони привличат голяма част от преминаващите по улиците тълпи.

Сред пралините, марципаните и шоколадовите блокчета се виждат и традиционните лебеди – бонбоните, станали символ на Брюж точно както Манекен Пис на Брюксел. Конски и кучешки глави, лалета, кестени, ягоди, палитра, мелница – ако се вгледа в бонбоните, човек започва леко да се разколебава къде е границата между автентичните шоколадови ателиета, които работят за съвършенството на своите бонбони, и другите, които просто обслужват туристите. От друга страна, трябва ли да има непременно такава граница – в този град бутиците като че често се стремят и към едното, и към другото и това е радостно отличие от небрежното отношение, на което човек често се натъква на подобни "туристически" места.

The Old Chocolate House, само на 30 метра навътре поMariastraat 1, изглежда една стъпка по-приземен към ежедневието: просторен бутик с комплектовани бонбони, шоколади и марципани от всякакъв вид, с непретенциозен дизайн и привлекателни цени.

Пролетната колекция е тип детска: пеперуди, калинки, мравки, скакалци и жаби и серия наивистични цветя. Шоколадът обаче е с изненадващо добро качество, също както и бисквитите, сладкишите и бонбоните, всички – в жизнерадостни, макар и не най-изискани опаковки.

Отвън, отново на улицата, по която движението се носи на вълни, леденият белгийски ветрец напомня, че в някои страни има по-добри климатични условия шоколад да се яде и през лятото, отколкото в други. Удоволствието от гмурването в кутия с пралини, подобно на това от карането на велосипед, са сред приятните компенсации на Белгия за не особено топлите лета.

Макар че усещането за горещина е нещо относително – припомня в този момент новата вълна от хора – зачервени, разгорещени, по чехли и огромни фунии сладолед. Шоколадов, естествено.