С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

10х Храни от криптата

текст Нева Мичева и Албена Шкодрова
20 Декември 2010, 14:42
Share Tweet Pin it Share

1 милион по Сковил

Люти чушки бхут джолокия

Храни със свежи миризми, остри вкусове и поразяваща лютивина са онази особеност на много етнически кухни в Азия, която води мнозина до пристрастяване, а в случай че са приходящи туристи – и до остро чувство на носталгия. Индийските уандалу, тайландският том ям кунг, виетнамските, корейските, китайските, японското васаби – всичките тези лютиви ястия или добавки са сред символите на националните си кухни. Вследствие на общото си пристрастие към лютивото, азиатските народи си делят израза за "стомах, облицован с мед" - такъв се казва, че имат хора, които са способни да ядат от тези храни, без да преживяват незабавни спазми. Лютивото е навлязло в много кухни, твърди се, заради погрешното асоцииране от неговата парливост с тази на огъня – то е използвано често като заместител на възваряването на ястията, средство за дезинфекция. Така че не-лютите храни освен за просто безвкусни са считани някога, а често и до днес, за опасни в по-изостаналите в хигиенно отношение райони. Така за азиатските народи правилото "колкото по-люто, толкова по-вкусно" е така неотменно, както постулатът за красотата на една жена в арабския свят - "колкото по-пищна, толкова по-красива".

Но всяка хубост има своите граници и те се простират някъде в рамките на 8000 единици по Сковил. Това е скалата, по която се измерва лютивината. И ако по нея сосът табаско има между 2500 до 5000 единици, а чушките халапеньо – от 2500 до 8000, има едни техни роднини, които направо избиват летвата и удрят един милион - "бхут джолокия". Тези опасни малки творения на природата се отглеждат в Североизточна Индия, където се използват като лекарствено средство.

През тази година обаче се разпространи новина, че те ще послужат за направата на гранати и ще подменят по-токсичните варианти на сълзотворния газ и други химически оръжия. Тяхната функция ще бъде основно да произвеждат достатъчно задушлив въздух, за да принуждават укриващи се да напускат скривалищата и да се предават или да се разпръсват демонстранти.

Употребата им за направата на оръжие вече е изпробвана във военните лаборатории на Индия. Възможно е по-нататък освен гранати със задушлив газ от чушките да се изработят и спрейове за самозащита.

"И при най-малкото съмнение най-добре хвърли в Сена"

Френски пастети

Френските домашни пастети – един от пиковете на световната кулинария, днес са поле за работа на почти неизчерпаемо въображение. Заешко, свинско, телешко, пуйка, патица, глиган - месо, дроб, бекон, кестени, бадеми, стриди, гъби, пипер, кориандър, кимион, лавров лист, коняци, вина – деликатни или рустикални, фини на вкус или ярки, тези смески често са възприемани като възможност да превърнеш вечерята в пиршество с едно движение на ножа върху хляба.

Позабравеният днес детайл за пастетите е, че те са били обект на почти неизчерпаемо въображение и в средновековна Франция. Тогава обаче насоките на усъвършенстване по-скоро са били в прикриването на "продукти, негодни за консумация от човек", както установява явно дълго обмислян и наболял закон от 1440 г. В задната стаичка на месарницата специалист по този тип храна е кълцал, млял, стърквал и пасирал, докато престанат да се различават иначе непродаваемите продукти от типа на "разлагаща се плът, гнила риба, вкиснало мляко, мухлясало и смърдящо сирене и развалени яйца", както става ясно от първата издадена регулация, цитирана в "Scared Cow, Mad Cow" - изследване за страха от храната през вековете на Мадлен Ферие. Пастетите по онова време във Франция са се водили шедьовърът на отърваването от негодни за ядене меса – от зародиши, намирани в утробите на заклани крави, до котки и още по-ужасни неща, негодни дори за изписване на страниците на "Бакхус". Полицията през XVIII век продължава рутинно да изхвърля в Сена изделия от кълцано месо заради съмнения в състава и качеството му и опасност за здравето на населението. Някои наблюдатели твърдят, че французите и до днес държат известна дистанция от пастетите, но тези съмнения са може би преувеличени, като се има предвид, че добрите пастети са сред най-скъпите деликатеси на пазара. И тук, подобно на ситуацията с рибата фугу, доверието в готвача е ключът към едно удоволствие, изпитвано в условията на повишен адреналин.

Share Tweet Pin it Share
3 Коментара
  • Anonymous
    Jun Yoshida
    12, 05, 31 Януари 2011, 12:05

    Казва се Уасаби, а не Васаби...

    !
  • Anonymous
    факти
    10, 15, 31 Декември 2010, 10:15

    Спрей от люти чушки за самозащита има от доста време. Не е нововъведение...

    !
  • Anonymous
    Wlado
    15, 35, 20 Декември 2010, 15:35

    Подобни интересни информации могат да се получат от PRO7 и предаването Галилео, в което един от тeхните журналисти често пробва границите си си, или просто информира за всякакъв вид ужасяващи храни!

    !

Реклама »