Сладко-горчиво Торино

През 1880-а, след "Приключенията на Том Сойер" и преди "Принцът и просякът", Марк Твен публикува пътепис на име "Скитник в чужбина". В глава XLVII разказва: "Торино е прелестен град. Булевардите са невъобразимо широки, павираните площади са грамадни, сградите – внушителни и красиви... Тротоарите са с големината на средностатистическа европейска улица и са покрити с двойни аркади, крепени от дебели каменни колони. Можеш да се движиш от единия до другия край на тези просторни ходници, като през цялото време си на закрито, по продължение на пътя ти се точи низ от чудесни магазини и приканващи гостилници." Десетилетия по-късно гледката и усещането са практически същите: простор, ведрост, богатство, култура и цели 18 километра портици в центъра, под които се редят чудесни места за хранене и пазаруване. Двайсетина години по-рано, на 17 март 1861-а, Торино става столица на обединена Италия – само за четири, но изключително важни години. От разпада на древен Рим апенинските територии са се развивали успоредно: Сицилия, Неапол, Флоренция, Венеция – множество кралства и републики са водили самостоятелно политическо, икономическо и културно съществуване, говорили са различни езици, враждували са или са се съюзявали, но винаги временно. През 1861 г. те за пръв път и със сериозни трудности започват съвместен живот именно "под шапката" на Торино.

Той е главният град на Пиемонт, област, която и преди, и сега е доста по-напред по финанси и стил от Южна и Средна Италия. А "Пиемонт" значи "в подножието на планините": Алпите красиво се извисяват като назъбен синьо-бял фон в близката далечина. Бик, изправен на задни крака, символизира Торино (от taurinus, "бичи" на латински) и ще го видите навсякъде: под формата на герб, чешма, талисман... Казват, че голям късмет чака онзи, който на площад "Сан Карло" случайно мине през гениталиите на металния бик, вграден в настилката пред прочутото кафене "Торино" – поверието води до масирани "случайни" разходки на торинци и туристи през площада.

Като се започне с Египетския музей, най-"заредения" след този в Кайро, мине се през периодичните превръщания на града в международен център на едно или друго (домакин на ХХ зимна олимпиада през 2006-а, първа "световна столица на дизайна" за 2008-а) и се свърши с "Гран Балун", най-големия битак на открито в Европа, който от 25 години се прави всяка втора неделя от месеца по и около улица "Борго Дора", Торино е място на десетки любопитни събития, легенди, нови идеи и стара слава, както и място на приятни хранителни сюрпризи. Тук ще развенчаете детската си заблуда, че "гризини" идва от "гриза" – хрускавите хлебни пръчки всъщност са типично торински и названието им "грисини" е диалектно описание на тяхната издължена форма. Пак тук – докато се оглеждате за местната паста аньолоти (правоъгълни тестени "възглавнички", пълнени с печено месо) и отпивате от неповторимото местно червено вино бароло, сте морално задължени да пробвате поне две блюда, с които се слави Пиемонт: баня кауда (в съд, подобен на този за фондю и пълен с гореща "баня" от зехтин, чесън и аншоа, се топкат сурови, печени или варени зеленчуци – земна ябълка, червено цвекло, лук, зеле...) и vitello tonnato (тънки ивици мариновано телешко във фин сос от риба тон).

Има много причини Торино да се посети без специална причина, но тази година те са даже повече от обикновено. От март до ноември, в ролята си на някогашна първа столица, градът е в центъра на юбилейните тържества по случай 150-ата годишнина от обединението на Италия – подробна информация за събитията ще намерите на eng.italia150.it. Едно от тях са "царските вечери" във Венария реале – най-големия от крайградските дворци на Савоите, използван сега като художествена галерия: всеки месец срещу вход от 60 евро някои от най-изтъкнатите италиански готвачи ще приготвят дивен банкет за десетки желаещи. Допълнителна примамка е инициативата "честитка от изкуството" на Министерство на културата, в рамките на която през 2011-а всеки гражданин на ЕС получава безплатен билет за всеки държавен музей в Италия, ако реши да го посети навръх рождения си ден.

Без претенция за изчерпателност тук са събрани още няколко от най-светлите и най-тъмните примамки черти на Торино, гастрономически и други.

Сладко

Джандуйото

"Няма нищо по-красиво от доволното лице", гласи торинската поговорка, а недоволни лица в многобройните тукашни сладкарници няма. Торино е царство на шоколада и дегустациите непременно трябва да започнат с джандуйоти – продълговатите меки шоколадови бонбони с високо съдържание на паста от ситно стрити пиемонтски лешници. Джандуя ("Иван с чашата" на диалект) се нарича торинският персонаж в Комедия дел Арте, италианска народна драматична форма, в която всеки важен център е представен чрез свой герой, облечен и говорещ по съответния начин: Арлекино (Бергамо), Панталоне (Венеция), Пулчинела (Неапол).

Алба

градче с 30 000 жители, се намира на 50 км от Торино и е отлично място за екскурзия в екскурзията, като център на две от най-важните производства в Пиемонт: белият трюфел (81-ият международен панаир, посветен на тази ценна гъба, ще се проведе от 8 октомври до 13 ноември, като обичайното колоритно надбягване с магарета се пада на 2 октомври) и шоколадовият крем "Нутела" (с тайна рецепта, която обаче очевидно се основава на познатия джандуя).

Марокино и бичирин

са двата горещи "коктейла" от кафе с шоколад, които трябва да се опитат в Торино. По-известният, бичирин, се отличава по това, че вместо добавка от мляко има такава от сметана. На въпроса "как се пие, разбъркано или както се сервира" барманът отговори "яде се слой по слой".

Моле Антонелиана

е Айфеловата кула на Торино – лесна отправна точка и "лого" на града. Името на чудатата сграда с красивия купол значи нещо като "Грамадата на Антонели" (по фамилията на архитекта Алесандро Антонели). Изграждането й започва с цел да стане синагога, но за четвърт век строеж се променя както обликът й, така и предназначението. Висока 167 м, сега Моле Антонелиана помещава в кухата си вътрешност (няма етажи, а рампа, която се вие нагоре по стените) музей на киното. Дори и да не го разгледате, непременно се качете на панорамния асансьор, благодарение на който ще видите като на длан както сюрреалистичния интериор на зданието, така и – от покрива – удивително красивия Торино отгоре. Немаловажна подробност: в университетската зона около "Грамадата" има барове с весели компании, които не затварят от петък сутринта до неделя вечерта.

Дребни владетелски радости

Ситните сладки са големият специалитет на Торино: миниатюрността им се обяснява с желанието да могат да се топят в чаша с горещ шоколад и с обстоятелството, че някога продължителното дъвчене се смятало за неелегантно. Огромното им разнообразие води началото си от епохата на Савоите. Петвековното управление на тази династия – първо под формата на херцогство, после на кралство – е оставило безброй следи в града и околностите му: една от най-вълнуващите обиколки, които могат да се направят тук е между петнайсетте савойски резиденции, обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство като "пълна панорама на европейската монументална архитектура от XVII и XVIII век". Но не по-малко вълнуваща е и обиколката на савойското наследство по рафтовете в произволно взета сладкарница. Сред любимите местни пастички са бачи ди дама (буквално "момински целувки" – слепени с шоколад полусфери от хрупкаво тесто с добавка от лешници), биньоле (топчести миниеклерчета с лек крем), грозноватите целувки брут е бун от белтък и бадеми, кръглите, подобни на тънки гофрети канестрели (брашно, масло, яйца, захар, ванилия), кръстените на Савоите бишкоти савоярди (с които се прави истинското тирамису) и разбира се, вездесъщият захаросан кестен, марон гласе.

Горчиво

Пелин

Навикът за аперитив с приятели е малка класика в Торино – чаша благоуханен алкохол, придружен с неангажираща разядка от колбаси или сирена в късния следобед. Толкова е вездесъщ, че в определени периоди от годината дори една от най-солидните оперни институции в Европа, Кралският театър (Teatro regio), където са се състояли премиерите на Пучиниевата "Бохеми" и Щраусовата "Саломе", предлага неделни "концерти с аперитив". В основата на този така торински обичай е вермутът ("пелин" на немски) – бяло вино с 30-ина билки и подправки и градус не по-нисък от 16º, смятано за едно от изконно местните "изобретения" и въведено в производство през 1786 г. от помощника в питиепродавница Антонио Бенедето Карпано. Не случайно най-известните марки вермут "Мартини" и "Чинцано" също са торински. Знакови места както за аперитив, така и за гмурване в нощния живот на Торино са Куадрилатеро Романо ("Римският четириъгълник" – античното сърце на града; придържайте се към ул. "Гарибалди" и няма да го пропуснете) и Мураци (зрелищна част от крайбрежието на река По, по която са наредени модни барове).

Плащаницата

Торинската плащаница (Sindone) е продълговат ленен чаршаф, върху който по неизвестен начин (не става дума нито за прогаряне, нито за боя) е отпечатана фигурата на прострян брадат млад мъж с рани, отговарящи на тези на Христос от кръста. Обаче анализите сочат, че тъканта датира от ХIII век след Христа. Двете най-забележителни неща, които се научават в музея на прочутата плащаница, са, че тръненият венец всъщност е бил трънен шлем, покриващ цялата глава, както и че истинската плащаница се намира в Торинската катедрала и се показва на народа с изключителна пестеливост: от началото на ХХ век досега демонстрациите, Ostensioni, са били едва осем, последната от които – през 2010-а. Дори символичните пет евро са висока цена за вход към потискащата поредица от мрачни залички, където перипетиите на парчето плат са обяснени без особено въображение и радост.

Примо Леви

В Торино Еразъм Ротердамски завършва теология; Ницше работи над "Ecce Homo" ("...достоен град в есенни цветове... в добро настроение съм и се трудя от сутрин до здрач... ям като бог и успявам да се наспя въпреки тропота на каретите, които минават нощем..."); швейцарският архитект Льо Корбюзие възкликва: "Градът с най-доброто естествено разположение!" Името, което пресата най-често свързва с Торино, е Аниели – влиятелният клан зад марката ФИАТ с все наследствата, скандалите и непредвидимите им решения. И все пак голямото торинско име е това на един човек с мисия: Примо Леви. Роден в Торино през 1919-а, химикът и писател Леви попада в концлагера Аушвиц през 1944-а. След 11 месеца е освободен и пише едно от най-драматичните и точни наблюдения над човешката природа: "Нима това е човек?". Самоубива се през 1987-а, пак в Торино.

"Бедното изкуство"

(arte povera) е едно от важните концептуални движения в изкуството на ХХ век, формулирано през 60-те в Торино. В ръбестото бетонно здание на иначе занимателната Галерия за модерно изкуство (GAM) ще видите произведения на някои от типичните му представители, работили с нехарактерни, често отпадъчни материали, с желание да скъсат с всяка традиция. Една от добрите идеи на галерията е периодично да преподрежда творбите от фонда си в четири направления. От март 2011-а темите са: Душа, Информация, Меланхолия, Език.

Лаваца

Недълго след като начинът на живот на Торино очарова Марк Твен и Ницше, на улица "Сан Томазо" 10 някой си Луиджи Лаваца открива магазинче за подправки. Сред екзотичните му стоки има и кафе. Век по-късно марката "Лаваца" е позната по цял свят, а на същия адрес има фирмен ресторант, в който се предлагат както разнообразни смеси кафе и печива от собствена фурна, така и експериментални обедни и вечерни менюта, вдъхновени от пиемонтската кухня, а и не само. В Торино се намира централата на "Лаваца" и най-голямата им фабрика, пак там се координират производството и разпространението на екстравагантните им календари, снимани от фотографи от калибъра на Хелмут Нютон, или прочутите серии от кафени чашки с оригинален дизайн.