Гнусно срещу вкусно

"Сега тук ще се бъркат палачинки. Сега тук ще се пекат милинки. Сега тук ще се правят курабийки – каза Пипи. Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата й и се счупи, а жълтъкът потече по лицето й. Другите обаче улови ловко в една тенджера." Ако някои може да се чувстват отвратени от този ексцентричен метод на готвене, за Томи и Аникапалачинките на Пипи са най-вкусното нещо на света. За тях, и за милиони читатели.

Най-интересните детски книги (и не само детски) често са и най-апетитни. Те ни карат да преглъщаме заедно с любимите герои, да променяме хранителните си стереотипи, да свързваме вечерята с мечтанието. Джинджифиловите бисквити на Мери Попинз; "гнервиращите" кифли и захаросаните лешници на Карлсон, който живее на покрива; голямата коледна шунка и ябълковата пита на Емил от Льонеберя, "Тортата в небето" на Джани Родари отварят апетита и на най-злоядите деца.

Детската литература вдъхнови екипа на "Малкото голямо четене" (БНТ, неделя, 19.15 часа, malkotochetene.bnt.bg) да направи през последния месец специално издание - "Вкусно срещу гнусно". Както каза водещата Гергана Плетньова, "всяко от петте ни сетива може да бъде гнусно подразнено или вкусно погалено, когато четем." Този нов поглед към четенето - като йога за сетивата и стимул за вкусовите рецептори, заслужава адмирации. Ползата е двойна: освен опит за провокиране на любовта към книгите той е и коректив на хранителните навици на сандвичовото поколение. На децата, закърмени с "Макдоналдс", елегантно се подсказва, че има и други неща, които стават за ядене. "Като малък не обичах сирене, но след като прочетох как Хайди (героинята от едноименния роман на Йохана Спири) очарова приятеля си с един голям картоф и парче печено сирене, реших да опитам и аз и ми хареса", разказа водещият на "Малкото четене" Васил Дуев. След него и едно от децата, поканени в студиото каза: "А аз проядох мед, след като прочетох с какво удоволствие си го хапва Карлсон на покрива."

От предаването има и допълнителен бонус – то е своеобразен тест за това с какво се запомнят детските книжки: с неустоимите вкусотии или с невъзмутимите гнусотии. Резултатът от отборното състезание не е изненадващ: както в живота, така и в най-сладката част от него – яденето, гнусното впечатлява повече от вкусното. Чаят от брадата на Мъхеста брада ("Маншон, полуобувка и Мъхеста брада" на Ено Роуд), заклещената в супника глава на Емил от Льонеберя, дългите криви нокти на вещиците, които забъркват отровни смеси, провокират детското въображение повече, отколкото бабината питка.

Пълния текст на статията може да прочетете в новия 135 брой на "Бакхус", който е на пазара от петък, 20 май