Антинори - началото на една винена империя

По ред причини (най-очевидната от които географската близост между Апенините и Балканския полуостров) италианските вина бяха сред първите чужди, появили се по българските рафтове. Кои от тях по-добри, кои не толкова, но и в момента някак си публиката у нас познава много повече вкуса на Италия, отколкото на която и да било друга винена нация. Поне що се отнася до качествени продукти. А с появата на легендите Solaia и Tignanello на Антинори короната от луксозни италиански вина заблестя още по-ярко.

Вероятно помните как миналата зима двете супертоскански свършиха буквално часове след като бяха внесени. И това не е само в България. Треската по Solaia е нещо нормално, защото самото вино се произвежда в много ограничени количества, освен това от реколта до реколта разликата може да е огромна. Истината е, че всички вина на фамилия Антинори са много добри, но едва след като попаднах в три от техните тоскански имения може да се каже, че успях да ги разбера и почувствам напълно.

За самата Тоскана може да се разказва дни наред и пак ще е невъзможно да бъде описана нейната неподправена атмосфера и природната й красота. Хълмовете, върху които са се разстлали лозята на фамилията, са основната част от пейзажа. По върховете им кокетно са накацали старинни фермерски къщи от камък, днес реставрирани и превърнати в луксозни вили с апартаменти за гости. В една такава постройка, съхранила духа на миналото, бяхме настанени и ние, а вместо картини по стените, достатъчно беше да дръпнем завесите от прозорците. Гледката, която се разкрива, е далеч по-живописна от четката на най-виртуозните майстори.
Малко неща на този свят могат да се сравнят със

Залезите в Тоскана
Залезът е една особена смесица от тъга и възторг, както и любима част от денонощието на всички романтични души, но дори романтиката да не ви е в кръвта, ако станете свидетел на тосканския залез, има вероятност да се разделите с голяма част от вродения си прагматизъм. Освен това някак съвсем естествено виното се появява като задължителна вметка в тази картина (в случая любезно оставено от домакините в хладилника на всеки апартамент). Прибавяме към това деликатния аромат на цъфналите розмаринови храсти и маслинови дръвчета навсякъде в околността и получаваме формулата за почти пълно щастие. (Пълното, казват философите, било непостижимо).

Лозята
Открай време името Антинори се свързва с Тоскана и особено с нейното най-престижно наименование за произход - Chianti Classico. Една немалка част от лозята между Флоренция и Сиена са собственост на семейството, в самото сърце на Кианти. Целият комплекс от ваканционни вили, тенис-кортове, басейн и ресторанти, пръснати между лозята, се простира общо върху няколко километра мек хълмист терен и се нарича Fonte de' Medici (<<www.fontedemedici.it>>), наследник на имението, което през XIX век се наричало Fattoria dei Marchesi Lodovico e Piero Antinori.

Лозето, наречено Tignanello, заедно с едноименната изба, е в началото на комплекса, оставайки отляво на черния път, по който се стига до рецепцията. Отдясно по хълма надолу се спускат други лозя, от които Антинори произвеждат т.нар. си втори вина - Santa Cristina (червено) и Villa Antinori (бяло). Самото лозе Tignanello се отличава драстично от останалите насаждения по това, че отдалеч почвата изглежда много по-бяла. Бяла почти като в Шабли. Съответно първата ми мисъл беше, че това се дължи на варовиковата основа, но истината се оказа доста по-различна и абсолютно изненадваща. Барбара Луизон, нашата домакиня в именията на Антинори в Кианти, ми обясни, че при купажа на Tignanello преобладаващият процент е санджовезе, който е малко по-къснозреещ от другите два френски сорта - каберне совиньон и каберне фран. Както при всеки къснозреещ сорт, и при него има риск да не се стигне до пълното му узряване при една неблагоприятна реколта.

"Понякога нищо не зависи от винарите, колкото и да се стараят. Майката природа е тази, която решава дали да има достатъчно слънце, по-малко или повече влага през годината, слана, градушка или мъгла, и затова се наложи да помислим как да направим така, че да сме зависими в по-малка степен от капризите на времето", продължава Барбара и докато говорим, неусетно се озоваваме в самото лозе. От горната му част, която е на около 1000 м надморска височина, се разкрива приказна гледка към съседните хълмове. Учудването ми беше голямо, че вместо върху бяла варовикова почва се намирахме насред лозе с нормална по цвят и плътност земя, но в основата на самите редове бяха насипани не много едри бели камъни, които бяха причината погледнато отстрани, Tignanello да се белее. "Ние с вас сме стъпили върху решението на проблема, за който говорихме досега, разказва Барбара, опитвайки се да надхитрим природата, ето какво измислихме: извадихме всички големи камъни от хълмовете наоколо и ги натрошихме на дребни парчета. След това ги измихме до бяло и ги изсипахме по дължината на редовете в изкопи, широки 30 см и дълбоки 50 см от основата, така че да се изравнят с повърхността". Попитах я защо са го направили и ето какво ми обясни тя:

"От 1971 г., когато за пръв път се появи Tignanello, до сега се промениха много неща в подхода към виното. Преди няколко години Пиеро Антинори и екипът агрономи започнаха да експериментират и стигнаха до извода, че могат да използват почвата, за да постигнат по-добро узряване на санджовезе. Как? В тази почва, която ние наричаме алберезе, под повърхността има много от белите камъни, които виждате. Нашите винари и агрономи се досетиха, че, поставяйки ги в основата на реда, те ще отразяват слънчевите лъчи и така гроздето ще събира светлина както отгоре, така и отдолу. Не става дума за затопляне, ние нямаме нужда от топлина, а от светлина, защото хлорофилът е този, който кара сложната система на лозата да функционира, да натрупва полифеноли и т.н. С две думи, санджовезе ще узрява малко по-рано, което често е от критично значение за неговите качества, а оттам и за качеството на виното (в случая - Tignanello). В същото време поставихме по дължина на изкопите напоителни тръби и така се оказа, че можем още прецизно да контролираме и да ограничим допълнителната влага, защото камъните задържат вода в по-сухо време и съответно много добре се оттичат." Някой някога беше казал, че гениалните неща са прости. След този смайващ разказ не ни остава нищо друго, освен да се съгласим...

Напояването
И все пак как стои въпросът с напояването? В Кианти, както и във всяка друга област на Италия, в която има контролирани наименования за произход, допълнителното напояване е забранено за регулациите DOCG и DOC, но няма проблем да поливате, ако лозята ви са в по-непретенциозната категория IGT (което съвсем не значи по-ниско качество; напротив, напоследък сме свидетели на все повече изумителни IGT вина, сред които въпросните Tignanello и Solaia например).

"Напояването е важно през първите три години от засаждането на лозичките. Задачата, която сме си поставили, да поддържаме лозята в отлично състояние, налага да изкореняваме всяка година малка част от тях, която да засаждаме с млади лози, тоест понякога трябва да използваме допълнително влага (чрез стандартна капкова напоителна система). Като изключим това обаче, прибягваме до това много рядко", обяснява Барбара. Италианското законодателство е такова, че за да бъде едно вино DOC или DOCG, има задължителни изисквания и за сортов купаж; в случая с DOCG Chianti Classico изискването е виното да съдържа минимум 85% санджовезе.

Историята на Антинори
В началото на XIII век предците на днешните маркизи Антинори се заселват във Флоренция, пристигайки от малкия град Каленцано. През 1285 името Антинори се появява в документите на еснафа на тъкачите и търговци на коприна, а по-късно и в гилдията на банкерите. Антинори били също и винари, но първите доказателства за това датират от 1385 г., когато Джовани ди Пиеро Антинори се регистрира в гилдията на винопроизводителите. Винарството и търговията постепенно се разрастват като бизнес за семейството и през XVI век името Антинори вече било известно в Европа.

Виното остава основното занимание и страст на фамилията през вековете и през 1898 е основана Fattoria dei Marchesi Lodovico e Piero Antinori - лозята, фермите и прилежащите им постройки в сърцето на Тоскана се превръщат в модерен за времето си комплекс с много добре организиран бизнес.

През 1506 г. един от наследниците на Джовани, Николо Антинори, купува Palazzo Antinori в центъра на Флоренция. Сградата от тогава до неотдавна остава резиденция на семейството; в момента в нея се помещават офисите на компанията, а на приземния етаж ви посреща изискан винен бар.

След 26 поколения във винения бизнес днес фирмата се управлява от Пиеро, по-големия от братята Антинори (по-малкият е Лодовико) и трите му дъщери: Албиера - най-голямата, Алегра - средната, и най-малката Алесия. Срещнахме се с Алегра Антинори, която се оказа една забележителна млада дама с впечатляваща прямота и енергичност. Тя ни разведе из Guado al Tasso - едно от най-интересните им имения, и докато бяхме заедно, през цялото време имах чувството, че около нея времето тече някак на бързи обороти.

Именията
Първо влязохме в избата на Guado al Tasso (Алегра и останалите италианци го произнасят гуадалтасо, сливайки гласните), където всичко е ново, измито, подредено и притихнало. Но в огромните редици дъбови бъчви ври виното, диша, развива се и се оформя - може би най-голямата магия, ако се замислите... Забелязвам, че използват различни видове дъб, събрани от най-различни краища на света: френски, американски и унгарски, на няколко различни производители от всяка страна, с различна степен на изпичане, но винаги чисто нови, както научавам веднага след това. И винаги специално произведени за Антинори. На всяка бъчва, независимо в кое имение се намира, е отпечатан гербът и името на фамилията. Част от бъчвите после повторно се пълнят с вина като Villa Antinori и Santa Cristina, но по-голямата част се препродава на други производители на вино и оцет. Безспорно това е огромна инвестиция.

"Правим нещо като пъзел, разказва Алегра Антинори. Когато оберем гроздето и го преработим до чист гроздов сок, го пълним в бъчвите, където то се превръща във вино. Правим различни опити, като поставяме вино от един и същи парцел в различни видове бъчви. След това отговорният винар на имението решава от коя партида бъчви какъв купаж ща се направи. То е нещо, като да нарисуваш картина или да сглобиш пъзел от най-различни елементи, но с уговорката, че много добре умееш да боравиш с цветовете или познаваш тези елементи". Питам я как стои въпросът с йерархията при тях, кой взима генералните решения за всички имения и кой всъщност диктува на тези отговорни винари какво и как точно да правят. "Как мислите, че се управляват толкова много изби? Единственият начин е като има независимост в някаква степен. Всяко едно от именията, които са наша собственост, има свое собствено ръководство, с главен технолог, главен агроном, и екип, който сам взима решенията.

Общите решения за компанията се взимат от баща ми, всичко останало е поверено в ръцете на екипите на различните винарни, като всяка има своя собствена йерархия и правила", разказва средната от сестрите Антинори.

Guado al Tasso се намира на стотина километра югозападно от Флоренция, на по-малко от 10 км от крайбрежието на Тоскана в района Bolgheri DOC. Самото селце Болгери е съвсем миниатюрно, страшно чаровно и с не повече от 600 души население, но земята около него е сред най-скъпоструващите инвестиции на Ботуша напоследък. И няма как да е иначе. Само за справка, повечето от легендарните супертоскански вина като Ornellaia и Masseto (днес собственост на Фрескобалди, но основани от брата на Пиеро - Лодовико Антинори), прочутата Sassicaia, новите звезди като Lupicaia, Avvoltore и т. н. също са с произход Bolgheri. Целият район е само 800 хектара, от които 300 са лозята на Guado al Tasso. Това го прави най-голямото имение в района. Първото вино на избата, което се продава под същото име, притежава всички най-хубави черти на типичния болгери тероар. Guado al Tasso предлага сочни плодови аромати на касис, пикантен препечен тон, свеж акцент на ликорис в съчетание с деликатна горчивина, напомняща тъмен шоколад. Танините му са изключително кадифени и загладени и издават мощна структура и потенциал. Макар да е купаж от традиционните сортове каберне совиньон, мерло и сира, Guado al Tasso е игриво в устата, изразяващо темперамента и топлината на Тоскана.

Верментино, характерен за Лигурия и Северна Тоскана сорт, от много години се отглежда с голям успех в Корсика и Сардиния, а освен това е и основният бял сорт в Guado al Tasso, от който се прави Vermentino di Bolgheri DOC - свежо, елегантно бяло вино.

Scalabrone Bolgheri Rosato DOC съответно е розовото вино, което Антинори произвеждат от санджовезе, мерло и сира. "Розето е било най-разпространеното вино тук преди години, обяснява ни Алегра. Болгери и регионът са доста близо до морето и традиционната храна съвсем естествено включва морски дарове, освен обичайните за нас плодове и зеленчуци. Освен това местните с удоволствие ловуват, а кое е виното, което можете да пиете и с риба, и с дивеч? Е добре, няма такова, но ако трябва да избирате между бяло, червено и розе, определено всеки би предпочел розето. Ето защо това е бил естественият избор и до неотдавна хората свързваха този район с производството на розови вина, след това Болгери се прочу с добрите си бели и едва през последните десетина години всички заговориха за потенциала на местните червени и за невероятния тероар на Болгери", продължава тя. Докато говорим и дегустираме вината, питам Алегра дали при този семеен бекграунд, плод на столетия традиции, тя и сестрите й са имали избор да станат инженери или нещо друго извън винарството.

"Баща ми ни възпита много близо до земята; първият урок, който научихме, беше да ценим наследството си и аз нито за миг не съм имала колебания, както и Албиера. Алесия също наскоро окончателно реши, че иска да се занимава със семейния бизнес и сега е най-активната от нас. Аз например вече не мога така често да пътувам, защото имам семейство и малки деца. Опитвам се да им отделям колкото се може повече време, водя ги навсякъде с мен - в лозята, в избата, в свинефермата...така както баща ми се отнасяше с нас."

Тя допълва, че и трите сестри винаги са таяли респект към баща им, който по нейните думи е изключителен човек и в същото време, споделя тя, е земен и естествен в отношенията си с хората. След това разказът й отново се връща назад във времето:
"Това, което е Tenuta Guado al Tasso в момента, е част от някогашно огромно феодално имение с общо 4 048 хектара, разпростирало се на 7 км по бреговата ивица. То е принадлежало на фамилията Делла Джерардеска. Те са имали седем замъка, четири от които все още съществуват, с общо 86 кули, построени преди над 1000 години, за да ги защитават от сарацинските нашественици.

Лозята на Tenuta Guado al Tasso са били собственост на баба ми Карлота дела Джерардеска Антинори. Тя се омъжва за дядо ми, а нейната сестра пък става съпруга на маркиз Марио Инчиза дела Рокета. Всички наоколо сме братовчеди". Ето как разбираме, че Solaia, Ornellaia и Sassicaia всъщност са роднини.

На следния ден сме обратно във Fonte de Medici, от където поемаме към още едно от именията на Антинори - Badia a Passignano, отстоящо на около 3-4 километра от Tignanello. Избата е разположена в най-красивата сграда в околността - замък, строен в началото на Средновековието, който някога е бил собственост на основателя на валомброзкия орден, реформиран клон на бенедиктинския орден и впоследствие превърнат в манастир (Вadia - абатство, ит.). Огромните каменни стени и дълги преплитащи се коридори в подземието и приземния етаж след това пък са служили за убежище на селяните от околността по време на бомбардировките през Втората световна война. Когато Антинори купуват замъка през 1987 г., го преостъпват като безвъзмездно дарение на църквата.

Сега основната сграда отново е манастир, обслужван от неколцина монаси, но избата е приютила солидно количество Антинори-бъчви и все така се използва по предназначение. Виното в тези бъчви носи същото име като избата и е единственият продукт на имението, но дали заради това, че е чисто санджовезе, или от някаква местна характеристика на почвата, то е силно концентрирано, с непрогледен мастилен цвят и много сложен аромат, в който се долавя печено месо, зряла черна череша, сладка ванилия (френски дъб) и какао. Тоест стои някак едновременно и модерно (плодово), и традиционно италиански. Може да се каже, особено за реколта 2001, че е едно от най-добрите съвременни вина в категорията DOCG Chianti Classico.

Непосредствено до входа на Badia a Passignano в кокетна постройка се намира Osteria di Passignano - шикозен ресторант заедно с магазин за вино към него, основан по идея на Алегра (първоначално само като магазин за вино) преди 10 години. Там на спокойствие и в компанията на отлична храна гостите на избата могат да се насладят на всички вина с марка Antinori.

Изненадата
Докато Барбара Луизон ни разказваше историята на замъка, към нас се приближи висок, светъл човек, който любезно ни прекъсна и след като размени няколко бързи изречения на италиански с нея, се обърна към нас с думите: "Здравейте, аз съм българин и работя за Антинори." Това беше нещо наистина неочаквано. Разбира се, беше предварително планирано от Барбара, но поне обясни ладата с българска регистрация, която беше спряла в средата до едно от лозята и доста ни шокира още на пристигане. Антон Чанев, нашият сънародник, ни обясни, че вече осем години работи в Tignanello като супервайзър и отговаря за неколцина винари техници, някои от които българи, разбира се. Ролята му в "Антинори" не е голяма, но поне маркира още една българска следа. След тази изненадваща среща поехме обратно.

Tenuta Tignanello се яви като продължението на това, което предния ден видяхме в лозето. Самата изба е неголяма старинна къща с висок зид и изумителен двор на няколко нива, откъдето се открива гледка към целия масив Tignanello. В единия му край лозето се отличава с по-тъмен цвят и малко по-различнo изложение. Оказва се, че това е парцелът, от който се получава знаменитата Solaia. Оправдавайки името си (Solaia - слънчева, ит.), десетината хектара са обърнати на югозапад и са максимално огрени от тосканското слънце.

Цялото имение общо се е разгърнало върху 350 хектара, от които 147 са лозя. От тях само 47 хектара е масива Tignanello, като 10 хектара са Solaia. От останалите лозя идват другите три вина на имението - Tenute Marchesе Antinori (наричат го още "малкото тинянело"), Villa Antinori и Santa Cristina.

И тук, както навсякъде в Тоскана, преимущество със сериозен процент преднина има санджовезе, следвано от каберне совиньон и каберне фран. Това е и блендът на двете супертоскански, като разликата е единствено в процентите. Tignanello обикновено е съставено от 80-85% санджовезе в зависимост от реколтата, 10-15% каберне совиньон и около 5% каберне фран, докато при Solaia най-често съотношението е 75% каберне совиньон, 5% каберне фран и 20% санджовезе. Изключение прави само последната реализирана реколта 2002, наречена още annata diversa (по-особена, различна година - ит.). В купажа на Solaia рек. 2002 отсъства санджовезе и това абсолютно променя облика на виното. Много се спори по въпроса дали annata diversa е по-лоша, дали характерът на Solaia се дължи на санджовезето в нея или напротив - тероарът, отличното грозде, новата бъчва и прецизното винарство все пак са предоставили на ценителя едно чудесно вино. И тъй като при виното всичко е субективно, отговорът на този въпрос също е много относителен.

Изобщо при вината на Антинори неизбежно изниква въпросът дали са продукт на една огромна корпорация или носят в себе си заряда на уникалността, която притежават бутилките на т.нар. бутикови изби. Повечето от противниците на фирмата използват точно аргумента, че Антинори-вината са много качествени, но им липсва дух. Самата структура на империята Антинори обаче е такава, че всъщност всяко тяхно имение, всяка изба или ферма е сама за себе си и функционира като отделна част от едно цяло. На всеки парцел се обръща внимание, винифицира се самостоятелно и се купажира от различни мастър-блендъри в различните винарни. Всичко това е видимо с просто око и само Пиеро Антинори и дъщерите му си знаят какво им коства. Тоест ето къде е разликата от мащабните, индустриални производства на вино. И ако някой твърди, че Badia a Passignano, Guado al Tasso, Peppoli, Tenute Marchese Antinori или Solaia са конфекция, той просто не е искрен. Най-голямото майсторство е именно да си успешен (съответно печеливш) и в същото време да предлагаш нещо наистина добро.