Много се е писало за произхода на виното и производните му алкохолни напитки. Наскоро в България също имахме възможността да се докоснем до една жива легенда, наречена Godet. Историята на този коняк започва през ХVІ век, когато холандецът Жедеон Годе пристига във френското пристанище Ла Рошел, за да купи прочутото тогава бяло вино от областта Шарант. Освен заради вкусовите му качества виното било ценено, защото било единственото бяло вино, което можело да се транспортира по море в бъчви, без да се развали. За да намалят разходите за транспорт, Жедеон Годе и съдружниците му решили да намалят обема на виното, като го дестилират. При пристигането на кораба в Лондон обаче холандските търговци установили, че вкусът на дестилата се е променил, но въпреки това англичаните много харесали новото питие. И тъй като то нямало име, холандските търговци, сред които и Жедеон Годе, решили да го нарекат с холандското брандивайн, или горено вино. През ХVІІ век трудното за произнасяне име било заменено от краткото бренди, което се използва и до днес.
1890 се оказва съдбоносна за лозята в Шарант, тъй като филоксерата ги поразява изцяло. Холандците от фамилията Годе решават да помогнат на французите и променят наименованието бренди на коняк, по името на селце в Шарант. Така през 1896 наименованието коняк се появява за първи път, за да просъществува до наши дни. Наследникът на Жедеон Годе - Жан-Жак Годе продължава семейната традиция и вече 11-о поколение поддържа репутацията на коняците Godet. Ето, какво сподели пред "Бакхус" Жан-Жак Годе, който твърди, че във вените на фамилията му тече повече коняк, отколкото кръв:

Има една изключително емоционална страна в това, което правя. Ние правим коняк не просто за да печелим, а защото обичаме, това е в кръвта ни. Тук е и разликата с големите производители - аз никога няма да съм милиардер, защото правя нашия коняк в зависимост от настроението ми. Става въпрос за нещо изключително емоционално, тъй като, за да направиш един добър коняк, е нужно много чувство. Ако работите само с цифри, никога няма да получите истински добър коняк. В действителност не знаем дали коняците Godet са добри, но със сигурност имат характер. Точно тук е ключът към всичко. Желанието ми винаги е било да споделям с хората моите емоции. Има хора, на които тези коняци не се харесват. За мен обаче е удоволствие да срещам хора, които оценяват моя коняк, защото това ги кара да усещат нещо. Това е за мен най-голямата отплата. Не бих се чувствал по-щастлив, ако някой ми даде купища пари вместо тези емоции.

Как сте успели, вие и вашите предшественици, да запазите това семейно богатство през толкова векове?
Наистина става дума за богатство, което много трудно се опазва. Всеки ден около нас има хора от големите групи, чиято единствена мисъл е да ни купят. Защото те знаят, че зад името Годе стои качество, признато по цял свят. Единственият мой проблем обаче е, че не мога и не искам да превърна моето предприятие в мултинационално. Изпитвам огромно удоволствие от това, което правя, вече повече от трийсет години. Най-голямата радост за мен е, че въвлякох в това приключение и децата ми, които споделят същото удоволствие. Надявам се, че те ще продължат мисията ни.

Това означава, че характерът на коняка Godet, за който споменахте, отразява характера на фамилията Годе…
Напълно. При нас нещата винаги са били ясни, знае се какво харесваме и какво не. Не правим обаче проучване на пазара, не водим преговори и въобще не правим компромиси…

И може би не се съобразявате с тенденциите и вкусовете на пазара?
Точно така, за мен модата е нещо нетрайно, тя отминава. Моята мисия е да запазя и продължа това, което прадедите ми са създали. Ако продължа да спазвам правилата, които те са въвели, ще преживея всички кризи. Доказателството е, че днес ние сме последното семейно предприятие в производството на коняк. Всички останали направиха компромиси - както икономически, така и по отношение на вкуса, на пазара. В един момент те изгубиха душата си, а когато стане това, губите всичко.

А какво е по-различното при вас, което ви помага да оцелявате?
Проблемът на коняците Godet е, че не се харесват на всички. Предимството обаче е, че щом един потребител опита този коняк, той вече не иска да пие друго. Той е готов да измине километри, да влезе в пет-шест магазина, за да намери точно този коняк. Аз изпитва уважение към тези хора.

Много се говори напоследък за кризата на френските вина, които са с дълбоки традиции, но, изправени пред атрактивната продукция от новия свят, са принудени да правят компромиси, за да оцелеят. Може ли да  се направи паралел между тази криза и вашето положение, като производител на коняк, който не желае да прави компромиси с традициите?
Тази гледна точка не отразява точно реалната ситуация. Имам два лозови масива в Сент Емилион в Бордо и мога да кажа, че и при вината, както и при коняците, философията е същата. Трябва да знаете къде искате да отидете и какво искате да правите с виното. Ако искате да спечелите пари още утре, можете да го направите, но това няма бъдеще. Ако правите качествено вино с разумна цена, вие винаги ще имате клиенти. Проблемът на френското вино е, че качествената скала се състои от много добро и много скъпо, средно и много скъпо, средно на разумна цена и лошо вино с висока цена. Тези, които страдат днес, са производителите на лошо вино с висока цена и на средно, но много скъпо. От момента, когато съумеете да прецените точната стойност на виното ви, клиенти винаги ще има.

Това означава, че тези, които се оплакват от кризата…
…са тези, които произвеждат лошо вино. Освен това в даден момент, особено в края на 90-те, са злоупотребили с положението си и с марката бордо. Давам ви един прост пример: имам съсед в Сент Емилион, който през 1992 продаваше бутилка вино за 10 евро. През 1998 същото вино, което беше съвсем обикновено, се продаваше вече за 20 евро. Той беше намерил купувачи и толкова по-добре за него. Днес обаче потребителите са много по-запознати, имат повече информация и нямат никакво желание да дават по 20 евро за вино, което не е качествено.

Проблемът следователно идва от производители, които вредят на вече утвърдените наименования…
Да, а те са много - около 35% от производителите са именно такива.

Как тогава виждате нещата в бъдеще?
Нещата започват да идват на мястото си. Вътрешната професионална камара на винопроизводителите от Бордо реши да стане много по-строга по отношение на правото да се използва наименованието. Отсега нататък всяка година комисия ще дегустира вината на всеки производител и ще установява дали тези вина отговарят на наименованието например Сент Емилион. Ако отговарят, значи са добри и оттук производителят ще трябва да определи точната цена. Важното е да се отделят лошите вина, които носят наименованието Сент Емилион. А за съжаление има такива вина. Ако има някаква криза, тя се дължи на производителите, които са злоупотребили с модата на вината от Бордо в средата на 90-те. Камарата в Бордо вече създава контролните комисии и със сигурност ще има винопроизводители, които ще пострадат, защото са мислели, че могат да минат между капките. Има производители, които продължават да залагат на количеството, а за да получиш добро вино, ти трябва нисък добив.

А къде отива влиянието на вината от новия свят?
През последните десетина години производството на вино по света се увеличи по феномален начин. Потреблението също. Появата на вината от новия свят обаче преобърна нещата и потребителите днес имат възможност за много по-голям избор, отколкото преди 20 години. Едно време изборът беше между бордо и бургундско. Днес обаче имаме вина от Чили, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, България, Унгария - всички те са нови играчи, които предлагат изключително конкурентни цени и поставят в затруднено положение френските винопроизводители, но внимание - става дума за посредствените. Всичко това обаче ще си дойде на мястото и съм сигурен, че още през 2006 нещата ще изглеждат различно.