Преслав е първата столица на българската държава и както всички добри ученици знаят, се намира в североизточната част на страната, близо до Шумен. Онова, което липсва в учебниците по история и по география е, че Велики Преслав днес всъщност е един много приветлив и чист малък град с красиви сгради от началото на миналия век и спокойни, учтиви жители. Има и не чак толкова приветлива индустриална част, където обаче са се правели и продължават да се правят най-обичаните български марки коняк (всъщност винено бренди, както го наричаха заради уникалността на наименованието Коняк). "Слънчев бряг", "Плиска" и "Преслав" са имена, които говорят много на всички нас.

Преди да започнем разказа си за това къде и как се раждат тези знаменити марки, трябва да отдадем дължимото и на нашият домакин по време на тази обиколка - инж. Стефан Пирев, производствен директор на избите "Хан Крум" и "Винекс Преслав".
Първото място, на което той ни заведе щом пристигнахме в Шумен беше внушителния монумент "Създатели на българската държава". Тук нашият домакин изтъква фактът, че земите, където се е зародила България, са и най-добрия тероар за бяло вино и конячни виноматериали.

От върха на хълма над парка "Кьошковете" при ясно време се вижда целия Шумен на длан. От центъра тръгват стъпала, които стигат чак до върха на хълма (част от Шуменското плато) и така попадате точно пред площадката, където е разположен паметният комплекс. Самото изкачване и слизане е добра тренировка, равняваща се горе-долу на час във фитнес залата, казват местните хора. Времето, в което ние успяхме да зърнем "Създателите на българската държава" обаче приличаше повече на декор от филмите по Артър Конан Дойл. Величествените фигури на българските ханове Аспарух, Крум, Омуртаг и Тервел, заедно с най-легендарните царе от първата българска държава, издялани от гигантски сив гранит потънал в приказна мъгла, сякаш ни пренесоха в един свят на магическо безвремие.  

Минахме през красивия център Шумен и продължихме към село Хан Крум. Там, в енотеката на известната винарна Стефан Пирев ни предложи да опитаме едно шардоне от 2000 година, чийто майстор е самият той. Виното показа забележителен златист цвят с все още ясно доловими зелени оттенъци. "Реколта 2000 беше наистина превъзходна за белите вина в нашия регион и това шардоне мисля, че го доказва", казва Пирев. Действително то демонстрира много запазен и типичен аромат и вкус на шардоне, ферментирало и отлежало в български дъб, при това все още с добър потенциал за отлежаване. Елегантното развитие не беше притъпило ясно доловимата му свежест.

Не след дълго поехме за избата, която беше основната цел на посещението ни. Във "Винекс Преслав" ни посрещнаха Данчо Димитров и Пламен Танчев - майсторите в дестилерията. Самата тя, няма защо да се лъжем, не изглежда никак романтично или вълнуващо, но със сигурност ще се стори много привлекателна на любителите на сладкиши, защото (особено в помещенията, където се съхраняват бъчвите) мирише изключително вкусно на ванилия и коняк. Освен това там винаги е топло, заради котлите с пара, които поддържат постоянно висока температура в дестилационните колони. Данчо Димитров подготвя дестилатите вече близо 30 години и някой ден ще предаде на Пламен всички тънкости на този необикновен занаят.
"В Преслав някога имахме крушовидни казани от класическия тип, но производствените планове и количествата суровина, която трябваше да преработваме ни наложиха да използваме доста по-бързите дестилатни колони", разказва Данчо. "Ние бяхме най-голямата дестилерия в България допреди 15-20 години", продължава той, "колоните са проектирани и конструирани от професор Нушев, преподавател по винени дестилати в Пловдив и инженер Минков. Затова и са известни под името НМ 3000. Другите две много важни за дестилатите на България имена са тези на професорите Личев и Дюлгеров. Последният въвежда промишлената дестилация в Преслав преди повече от 50 години", продължава той, а Стефан Пирев допълва: "Точно така, преди 7-8 години празнувахме 50-годишнината на конячното производство в България ".

Тук беше мястото да зададем един въпрос, който много от несведующите по въпросите на дестилацията хора може би са си задавали - каква влияе формата на съда върху качествата на крайната напитка. Според майсторите в Преслав разлика има и тя  касае както времето за дестилация, така и ароматния комплекс на напитката. Ето какво ни каза Данчо Димитров: "Принципът на дестилация е един и същ от столетия насам. По същия начин, по който се дестилира коняк, се дестилира и спирт, и петрол, и розово масло. Пак става в подобни дестилационни колони или казани. Разликата идва от майсторството да концентрираш всеки от компонентите, което зависи от точката им на кипене. Иначе е ясно: парата се подава отдолу, има така наречените контактни устройства със суровината, в които няма нужда да се задълбочаваме, защото са твърде специфични. После се достига точката на кипене на алкохола и той да се превръща в изпарения, след което тези изпарения се охлаждат, за да изтече вече дестилат от колоната или от казана. По време на този процес има разбира се редица тънкости, защото в дестилацията освен добрите алкохоли, ако можем да ги наречем така условно, има и нежелани компоненти ".

Терминологията в дестилерята е много специфична наистина и затова често се налага да прекъсваме разказа на домакините ни с въпроси. Така разбираме, че брашка например е ферментиралата течност, която ще бъде подложена на дестилация, а сирец е това, което излиза като суров дестилат. Винаса пък е обезалкохолената маса. "Това, което хората наричат "първак" е естероалдехидната фракция, тоест една част от лошите алкохоли, които имат по-ниска точка на кипене от спирта и първи се изпаряват", казват ни Данчо и Пламен, с което дават отговор на въпроса защо първакът не се пие. След първата вълна с "лошите", започват да кондензират парите на  етанола - целта на цялата процедура. Дестилацията завършва с отделяне на висшите алкохоли, повечето от които над определена концентрация са вредни. Това народът нарича "патоки".

"За да се получи един хубав дестилат трябва да се концентрират максимално полезните летливи компоненти - онези, които са с приятен аромат и максимално да се очистят нежеланите", продължава Пирев, "целият майсторлък се състои в това да знаеш каква е целта ти - в случая да получиш дестилат с добър потенциал за развитие. А самото развитие се определя от екстракционните процеси и процесите на микрооксидация протичащи при отлежаването в дъбови бъчви от 300 до 500 литра в продължение на десетилетия".

Звучи много лесно, но почитателите на спиртните напитки, били те коняк, ракия или уиски, едва ли знаят колко е трудно да се получи напитка, която наистина да доставя удоволствие. Всъщност разсъждавайки в тази посока ни се изясни и защо формата на аламбиците е от значение. Различните по форма казани имат свойството да дестилират виното (или ръж, царевица, ечемик и т. н.) за различно време, което прави възможно попадането на разнородни ароматни естери, алдехиди и прочие сложни компоненти, а оттам идват разликите в аромата и вкуса. Явно по метода на пробите и грешките някога в Коняк са постигнали ароматната напитка получена от ферментирало грозде и така са изобретили шарантските аламбици, които и до днес се смятат за най-сполучливата форма.

Оттам насетне е малко по-ясно. Готовият дестилат се налива в дъбови бъчви, които също могат да бъдат милион разновидности. Отлежава в продължение на колкото години е необходимо, за да се смекчи и заобли като всяка година се долива по малко, тъй като спиртната напитка има неприятното свойство бързо да се изпарява и под диригентската палка на технолога и майсторът влиза в купажи с други бъчви, за да се получи накрая бренди със съответната марка - "Слънчев бряг", "Плиска", "Преслав".

Тримата майстори на винените дестилати ни завеждат в помещенията на избата, пълни със стари и нови дъбови бъчви. От дървесината се носи чудно ухание на ванилия, а вътре дестилатите са на най-различна възраст. Например при бренди "Велики Преслав", средната възраст на дестилатите в бленда е над 17 години.

Предлагат ни да опитаме от една от най-добрите партиди дестилат от зората на конячното производство на "Винекс Преслав". Сортът за изходния виноматериал, подобно всички качествени български брендита, е димят. Специалистите го считат за най-подходящ сред местните сортове, "заради високата му киселинна запасеност и сравнително неутралния аромат", обяснява г-н Пирев.

Тъмнокехлибарената течност с тютюневозелени нюанси разкри пред нас великолепие от сладки нюанси на ванилия, тютюн за лула, стафиди, сладко от смокини и карамел. Разбираме, че е на възраст около 45 години; бил сред първите дестилати, заложени във винпрома - 100% натурален продукт, без да е бистрен или оцветяван, той някога е бил дестилиран в старите казани на "Преслав" - също с обла форма, но не шарантски (тоест с форма, прилична на лула). Напитка от най-висока класа, която с ароматите си по неподражаем начин дава отговор на въпроса защо именно коняк се счита за най-добрият приятел на пурата.

Излизаме и забелязваме, че донякъде нерадостният вид на дестилерията отвън се дължи главно на черните й стени, а Стефан Пирев обяснява, че това е един вид специфична плесен, с която са покрити всички изби в Коняк. Тя се дължи на изпаренията на тази иначе благородна напитка и общо взето е задължителна за всички такива места.

Вече е дошло времето да се разделим. Тръгваме си с усещането, че знания за цял един живот не могат да се усвоят в рамките на един ден, но да видиш и усетиш как виното се трансформира в огнена течност с чуден аромат е истинска магия.
"Това, което правим с Пламен и Данчо ще остане за следващите поколения, така както ние сега работим с наследството от предишните майстори в дестилерията", казва Стефан Пирев, "и на мен много ми се иска да имаме какво да им оставим", завършва той.