Вина

Австрия: новият стар играч на винената сцена, II част

Емил Коралов 01 ноември 2006, 11:56

През последните 200 години, когато стане дума за Австрия, със сигурност първата асоциация е музиката - Хайдн, Моцарт, Бетовен, фамилията на царя на валса - Йохан Щраус, Малер и т.н. За Волфганг Амадеус със сигурност се знае, че освен гениален композитор, е бил и голям любител на виното. Тази година, когато цял свят чества 250-годишнината от рождението на Моцарт, излязоха различни писания за него, а между редовете на някои се прокрадваше и любопитната идея, че може би "в съдружие" с "Бакхус" е създал най-прекрасните си произведения. Логично е вината, които са го вдъхновявали да са били австрийски и твърде вероятно от районите, разположените западно от Виена където са днешните Камптал, Кремстал, Вахау и Донауланд.

За разлика от Камптал (подробно описан в миналия 87 бр. на "Бакхус") Вахау е разполовен от река Дунав. Това е може би най-известният австрийски винен район, който освен с прекрасни вина е забележителен с изключителна природна красота и очарование. Хълмовете се издигат отвесно на реката, а в подножието им са разположени няколко малки барокови градчета - Лойбен, Дюрнщайн, Вайсенкирхен, Йохинг и Шпитц. Точно 1000 години преди смъртта на Моцарт, през 791 г., Карл Велики разгромил аварите и предоставил териториите около днешен Вахау на Баварските манастири, които са ги контролирали близо хилядолетие. Като тяхно и на архиепископа на Залцбург феодално владение, Вахау доставял вино произведено от грозде от скалистите си тераси, някои от които се обработват още оттогава. Известното сега наименование Vinea Wachau Nobilis Districtus e записано в документ още през 1285 година.

Това име в момента носи организацията основана през 1984 от Вилхем Швенглер, Франц Хиртцбергер, Франц Прагер и Йозеф Ямек, която придава специфичен облик на винарството във Вахау. Днес организацията има около 170 членове и покрива близо 85% от лозята във Вахау. Горд със статуса си на район с богати традиции и прекрасни вина, Вахау поддържа собствена система на класификация на вината, с три степени на качество. С Шайнфедер (Steinfeder), (името идва от растение, което се среща в лозята), се обозначават най-простите и леки вина с нисък алкохолен процент (до 11%) , които се пият съвсем млади. Следващата степен е Федершпил (Federspiel), като името произлиза от способ в дресировката на соколи за лов, чрез който соколът се примамва обратно към ръкавицата. Тези вина са с по-плътен вкус и имат 12% алкохол. Третият и най-висок клас е Смарагд (Smaragd), кръстен на малките смарагдово-зелени гущерчета, които се припичат насред лозята през лятото. Техният алкохол е над 12% и са с най-голям потенциал за отлежаване.

Климатът е континентален, студеният въздух откъм хълмовете и ароматният въздух от горите на север, увеличават разликата в дневната и нощна температура, особено в седмиците преди гроздобера (септември-октомври), като по този начин засилват аромата на виното особено от по-високите лозя. "Хладният" плод и екзотичните характеристики на вината от Вахау се дължат на тази особена климатична комбинация.

Погледнато откъм реката, почвите във Вахау, които и тук както в Камптал са ключът към първокласните вина, са льос и песъчливи близо до бреговете на Дунав и ерозирал гнайс, гранит и шисти при най-високите лозя, които дават най-доброто вино. Добивите от тези най-високи лозя са по-ниски от 30 хектолитра на хектар и тяхното отглеждане изисква далеч повече усилия и време (над 2000 часа годишно предимно ръчен труд за хектар), отколкото е нужно за лозята в равнината (400 часа).
Въпреки, че Вахау е район с вековни традиции, виненият туризъм значително изостава сравнен с производството и качеството на вината. Практически е невъзможно човек да обикаля по избите и да дегустира, нищо че те тук са много нагъсто. Открояващо се изключение е Schmelz, малка изба с производство 60 000 бутилки, собственост на семейство Моника и Йохан Шмелц. Те са построили дегустационна зала до избата си в Йохинг, която няма да остане незабелязана дори и в Калифорния. Първото нещо, което попитах Йохан Шмелц при срещата ни, беше как му е дошла идеята, въпреки че бях абсолютно сигурен в отговора.

"Преди две години бях в Напа. Върнах се и започнах да строя." Йохан Шмелц, който днес е сред топ производителите във Вахау е започнал кариерата си при друг култов винар - Ямек. След 16 години работа при него прави собствена винарна. "При Ямек научих страшно много, бях свидетел и помогнах за невероятния им възход - днес те са едни от най-големите и най-уважавани производители тук. Техният просперитет ме стимулира и след като успях да купя лозя в Лойбен, реших да се впусна в неизвестното." Начинанието се оказва повече от успешно - миналата година австрийското списание Фалстаф обявява Йохан Шмелц за винар на годината, а вината му се оценяват в повечето случаи над 90 точки. От текущата реколта 2005 Steinriegl Riesling Smaragd, Freiheit Riesling Smaragd, Pichl Point Gruner Veltliner Smaragd, Hцhereck Gruener Veltliner Smaragd са невероятни шедьоври, на изключително атрактивни цени. За съжаление никой в България не ги внася, тъй че шансът ви да ги пробвате е в Австрия.

Не така стои въпросът с Валтер Бухегер, чиито вина може да се купят и у нас. Това е друг изключителен производител, когото имах щастието да срещна при посещението си в Австрия. През 1994 Валтер поема от баща си Леополд управлението на избата Buchegger в Гедерсдорф, Кремстал. Областта е разположена между Камптал и Вахау и името й идва от град Кремс - най-големият град в района точно на границата между Вахау и Кремстал. Дунавският град още от Средновековието играе важна роля във винопроизводството и търговията с вино. Тогава лозарството е било поминък за три-четвърти от населението на града. Редица изящни готически и барокови сгради свидетелстват за историческото богатство на Кремс. Там е и централата на най-голямото училище по лозарство в Австрия отворило врати през 1975 година.

Почвите в Кремстал, са подобни на тези в Камптал - глина и льос в по-високите лозя и пясък и чакъл в по-ниските, близки до реката масиви. Разликата е в наличието на конгломератни камъни, които са на 40 см под льосовата покривка. Поради естествената защита на Валдфиртел, топлият панонски въздух успява да омекоти климата, като в същото време зимните температури са доста ниски, особено в местата далеч от речния бряг. В Кремстал има над 2100 хектара лозя, главно грюнер велтлинер и ризлинг. По-добрите две трети от лозята на Кремстал са разположени на северния бряг на Дунав.

Срещата ми с Валтер Бухегер започна на лозето Геблинг - едно от четирите, в които той притежава лозя ( познатите на българската публика вина Gruner Veltliner Gebling 2004 и 2005 са от там). "Купих това лозе през 2002, това са 40-годишни лозя с грюнер велтлинер и затова още 2002 имах вино от тук." споделя Валтер Бухегер. Срещата ни беше в средата на юли и точно по това време той правеше зелената резитба. "Тази година имахме проблеми с оплождането и самата чепка е доста разхлабена. Това от друга страна не е лошо, защото зърната не са наблъскани и няма да се получи ботритис (бутридис).

Добивите ще са ниски и съм сигурен, че качеството ще е много добро. В нормална година оставяме по една чепка на лозичка. Реже се най-високата чепка, защото тя се снабдява най-зле от самата лоза . Тази година е по-различно - някъде няма да режа нито една." И тук както на много други места в Австрия винарите, които искат да произвеждат качествени вина се отказват от високата формировка на Ленц Мозер. "Всяко ново лозе, което правя е много по-надолу и с по-малко разстояние между редовете - преди беше 1.20 м., сега е 80 см. Когато кореновата система на лозата не може да се разпростре прекалено, има по-малък естествен добив, а това води до повишаване на качеството.

В момента се опитвам да подобря още качеството на старите си лози. Точно сега ме сварвате да върша една много трудоемка работа - освобождаваме чепките от листата, но пък трябва да внимаваме да не ги излагаме на слънце прекалено много и затова ги оголваме частично. Най-доброто грозде винаги е в полусянка." В Австрия напояването не е забранено, но топ винарите рядко го използват. "В това лозе нямам напоителна система, но в някои от другите - имам. Много трябва да се внимава с напояването - аз го използвам само, когато трябва да гарантирам качеството, но не и за да го подобря." Най-добрият ризлинг на Buchegger идва от лозето Мосбургерин, което е обособена част от масива Тифентал, където са и основните насаждения с ризлинг на Валтер Бухегер. Riesling Moosburgerin 2005, Riesling Tiefenthal 2005 и Riesling Loessterrassen 2004 са вината оттам, които ги има у нас.

"Почвата тук е само льос, но имаме много добри резултати с ризлинга - льоса дава по-малко минерални, но подчертано плодови ризлинги. В Тифентал всичко съм садил аз и това са лозя, които ще се използват 50-60 години, ако не се преексплоатират. Преди се смяташе, че след 25 години едно лозе умира, добивите обаче бяха огромни 20000 литра от хектар, сега са 6000."

Пфарвайнгартен е четвъртото лозе, откъдето идва гроздето за вината на Buchegger. Там основно се отглежда грюнер велтинер и двата етикета са Gruener Veltliner Pfarrweingarten и Gruener Veltliner Reserve Leopold. Второто е нещо като експериментално вино на избата. Гроздето е от предварително подбрани през годината чепки от лозето Пфарвайнгартен - онези с най-малко и с най-разредени зърна. Гроздето се бере дори след ризлинга, който по принцип узрява четири седмици по-късно. При винифицирането е направен батонаж - действие, което не е характерно за производителите от района.

Резултатът е впечатляващ. Избата на Валтер Бухегер в момента е в Гедерсдорф, но е пред завършване новата му супермодерна изба в Дрос, където Валтер Бухегер смята да премести производството. Той не се притеснява особено да изневери на корка - част от вината му са с винтова капачка. "Имам вина, които затварям и по двата начина - според пазарите, на които отиват. Убеден съм, че вината с винтова капачка се развиват по-бавно и са по-трайни." И ако за него използването на винтови капачки е все още в процес на налагане, то за последния ми домакин от обиколката във винарните на Долна Австрия, това е практика. За него казват, че е "кръстникът" на грюнер велтлинера, други направо го наричат "г-н Грюнер Велтлинер". Това е човекът, който накара младите консуматори от Европа и САЩ да преоткрият този доста интересен, специфичен и доскоро неизвестен вън от Австрия сорт, като направи вина с подчертан финес, изключителна елегантност и плътност. Този човек е Бернхард От.

През 1995, само на 22 години, Бернхард поема управлението на семейната изба. Две години по-рано, той вече е започнал да работи там и това не остава незабелязано - веднага изхвърля всички стари бъчви и ги подменя с чисти неръждаеми съдове. Днес, само на 33 години, Бернхард От е сред топ винарите на Австрия и няма да е пресилено, ако кажа - и на Европа. Избата и лозята на Weingut Ott се намират във винарския район Донауланд в селцето Фойерсбрун. Районът е разположен между Камптал на запад и Виена на изток и има два подрайона - Клостернойбург и Ваграм. Те са доста обособени и нямат много общо помежду си. Лозята са над 2800 хектара. Ott е във Ваграм. Бернхард От, заедно с още няколко свои колеги производители от Ваграм в момента се опитват да обособят района като отделен и дори някои от тях вече изрично го упоменават на етикетите си като наименование за произход.

За Ваграм е характерна льосовата почва, което го прави особено подходящ за грюнер велтлинер. На места има и глина с дребен чакъл на повърхността, особено по лозята в близост до реката. Климатът наподобява съседния Камптал - малко по-сух и с по-големи амплитуди в сравнение с Вахау и Кремстал. Бернхард От е изцяло фокусиран върху грюнер велтлинер, който е и най-разпространеният сорт във Ваграм. Значение за района имат и ризлинг, совиньон блан, вайсбургундер, пино ноар и цвайгелт, като в Ott правят вино само от първите два сорта и то в доста ограничени количества - под 10% от производството. Най-известните грюнери на Ott са Am Berg, Rosenberg и Rosenberg Reserve - от едноименните лозя, Der Ott - от лозето Шпигел, както и добилото култов статус Fass 4 - купаж от най-доброто грозде на всички негови лозя. Въпреки успеха, на Бернхард От не му е чужда мисълта да спре да произвежда вина, които не го удовлетворяват напълно. "Ще се откажа от Am Berg - никой не иска вина, които са леки, с алкохол 11.5%, без ярка индивидуалност, а претендират да са в категорията крю, категоричен е Бернхард От. Ако някое лозе не е на подходящото място, ще се откажем от него.Целта ми е постепенно да се освободим от "най-простите" велтлинери и да се насочим само към вината, които идват от отделно лозе, защото така подчертаваме продуктите с характер и индивидуалност. Сега имаме 23 хектара, искам да стигна до 30, но само лозя на най-добрите места."

Във винарната Ott през юли нямаше нищо освен съдовете от неръждаема стомана, които ще бъдат напълнени отново след средата на октомври. Бъчви няма, защото в концепцията на Берхард От не предполага виното да ферментира или отлежава в дъб. Бутилки няма, понеже всичко от текущата реколта е отдавна бутилирано (с подвижна бутилираща система, която също не беше там в момента) и разпродадено. Пресата, в която се поставя гроздето също не беше там.

"Това помещение е много важно за нас. Нищо, че сега е празно", обяснява Бернхард От, докато ме развежда в идеално климатизираната зала. Тук започва преработката на гроздето, като пресата е много специална и натискът върху плода е съвсем минимален. Не се използват помпи - всичко е оставено на гравитацията. По време на ферментация имаме възможност за пълен контрол на температурата с точност до десети от градуса, но не го правим освен в редки случаи по време на пика на ферментацията. В останалото време оставяме нещата да се развиват по естествен път докрай. Всъщност огромната част от работата е на лозето. В момента сме в процес на преход към биодинамично лозарство. През 2009 трябва да си вземем сертификата. В момента имаме и грозде, което купуваме, но целта ни е от 2007-ма, да работим само със собствено. В избата сме така оборудвани, че да не правим грешки и да не сваляме качеството, за да не проваляме онова, което сме свършили на лозето. Затова и избата ми е направена по най-простия начин."

България е една от 15-те страни, в които Оtt има присъствие, което си е истински късмет за нашите ценители. Бернхард От е от винарите, които могат да избират на кого да продават и колко да продават. И не му е безразлично къде ще отиде произведеното от него. "Искаме да работим само с малки и истински ангажирани търговци и да достигаме до хората, които ще ни оценят. При мен постоянно идват разни големи търговци, които са готови да изкупят продукцията ми за години напред. Не съм очарован от идеята някакви палети от моето вино да се прехвърлят от склад в склад. Като знам колко труд и сърце съм вградил в това вино, искам да съм сигурен, че то ще отиде където трябва."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK