Да посетиш Бургундия

Повечето от нас знаят как да посетят една изба. Не е особено трудно - качвате се на колата, карате до съответното място, паркирате, влизате в дегустационната и се опитвате да дегустирате колкото е възможно повече от най-добрите вина на производителя.

В Бургундия обаче бизнесът с винения туризъм и дегустациите е доста различен. Една определена вметка, която има важно значение за посетителя, е, че местата, където се прави бургундско вино, в повечето случаи изглеждат по абсолютно същия, непроменян от векове начин. Типичният бургундски винар работи под земята, в тъмна, влажна, схлупена каменна изба, която могат да открият само онези, които притежават тесни познания по архитектура на селски задни дворове, преплетени улици и свързващи ги безистени. Защо дори Domaine de la Romanée Conti, най-известното бургундско винено имение, държи половината от баснословните си вина да отлежават в потайна пещера, до която се стига единствено посредством нещо подобно на люк?

Не са много истински интересните производители в Бургундия, които с охота посрещат посетители. Причината е проста - като цяло такива изби могат (и го правят) да си продадат всяка бутилка, която напълнят. Действително, оказва се почти непогрешимо правило за туриста в Бургундия: вината на онези изби, на които висят опознавателни знаци, че приемат посетители и групи за дегустация, са далеч от най-добрите примери за региона. (Внимавайте, няколко от най-големите търговци в Бон предлагат точно такива туристически капани, които включват най-обикновените вина.)

Така че първото предизвикателство е да си уредите предварителна среща на адрес, където си заслужава да опитвате вино. Да очаквате да дегустирате без предварителна уговорка е почти равно на това Еди Мърфи да ви покани на чай, докато се разхождате в Бевърли хилс. Бургундските винари са доста заети, интровертни типове, които нямат нужда от аплодисмети или допълнителни похвали, както и от странични дейности в програмата си. Един час, който са ви отделили, за да ви покажат вината си, означава за тях един час по-малко грижа за лозята или за същите тези вина - нещо, което всички те правят собственоръчно. Няма да видите тук присъщия за Бордо екип от технолози. Най-много неколцина помощници, които в по-голямата си част идват от други френски градове и области, но името, поставено на етикета, се свързва почти винаги с точно определено име - на човека, извършващ по-голямата част от тежката работа.

Като първоначална стъпка бих ви препоръчала да посетите интернет сайта на официалния представител на вината на Бургундия. Там ще намерите секция, където можете да си организирате маршрут (<<http://www.vins-bourgogne.fr/index.php?site_id=4>>). Друга тактика е да отидете на сайта с бургундските туристически офиси - <<http://www.bourgogne-tourisme.com/bref/otsi.htm>>. Вярно е, че не всяко малко селце разполага с такъв, но Бон, Нюи, Жевре и Мюрсо например имат, така че можете да се свържете с тях и да ги помолите да ви препоръчат изби, които биха посрещнали групи или посетители и се отличават с добри вина.

За нас, винените автори, достъпът вероятно е по-лесен, отколкото за неизвестен турист, но дори и в тези случаи бургундското "добре дошли" е добре премерено. Онзи ден един мой дългогодишен сътрудник и колега във винената преса възкликна с не малка доза раздразнение: "Защо е това, в Бургундия никога не те канят на обяд?!" И е вярно, че в това отношение бургундските vignerons са много повече съвестни стопани, отколкото нескопосни PR личности. Всъщност аз открих, че колкото по-изискан и известен е един производител, толкова по-излиятелно и щедро е посрещането.

Говорейки за обяд, жизненоважно е да напомня, че обедната почивка (която обикновено е минимум час или дори два) е неприкосновена. Малцина са винарите, които ще посрещнат с добре дошъл посетителя, дошъл по обяд, и само изключително кооперативно настроените от тях биха се съгласили на среща преди 2 или след 4:30 часа. Това превръща дегустационните дни там в доста релаксиращо занимание, в сравнение с лудницата в много други винени области, където дегустациите започват в 8 сутринта и могат да завършат в 8 вечерта без нито минута почивка за прием на по-солидна материя. Така че винените туристи в Бургундия трябва да имат наум и това; да си предвидят някъде резервации за обяд (аз съм изброила няколко предпочитани от мен заведения на интернет сайта си), а ако времето е хубаво, можете да се снабдите с продукти, преди магазините да затворят в 12:00 обаче, и да си организирате чуден пикник на някое красиво местенце.

Но дори и да начертаете, организирате и потвърдите всичко по своя евентуален маршрут много преди да пристигнете в Бургундия (уговорки в последната минута абсолютно не са за препоръчване), все още има нужда от домашна работа. Някои селца като Вон-Романе и Жевре имат добри обозначения на картите, включително и за някои конкретни винарни, но това по принцип е рядкост. Обичайно вие сте въоръжени само с адрес, а още по-обичайно съответният производител, при когото отивате, е обозначен с не повече (а понякога няма и това) от скромна табелка с име на пощенската кутия. Можете да спестите доста ценно време, като предварително се запознаете с района на селището, с неговите потайни улички и пасажи (може би по време на обедната почивка?), за да локализирате евентуалните си дестинации.

Но все пак да предположим накрая, че успеете да намерите своите vignerons. Откривате ги и се появявате точно навреме, както и те. Въпреки че почти всички под 40 години говорят английски, а понякога и други езици, имайте предвид, че по-възрастните говорят единствено френски. Затова и общинският уебсайт практично ви напомня да уточните лингвистичните подробности предварително.

След това ви развеждат нагоре-надолу да разгледате и после ви отвеждат в избата или cave с до някаква степен колекционни чаши и неизменната пипета, защото повечето от дегустациите в Бургундия се правят директно от бъчвата. И тук се сблъскваме с една от най-големите професионални спънки за онези, които обичат да си водят записки за това какво дегустират. Бургундската изба е строена така, че няма къде да се подпрете, а в същото време производителят дриблира с проби от най-базисните си вина, като започнем от алиготе или пастугрен (трапезно бургундско вино - бел. прев.) през villages вината, Premiers Crus и Grands Crus (едно след друго) и се оказва страшно трудно да балансирате между чашата и бележника си.

Почти задължително ви снабдяват с плювалник, но се предполага, че това, което остане, се излива обратно - най-често в чашата на винаря, освен ако не демонстрирате прецизни умения да се справите сами с намирането на скрития отвор на бъчвата.

Тъй като вината ще ви бъдат представени във възходящ ред според качеството им (което понякога означава, че големите Premier Cru като, да кажем, Clos St Jacques в Жевре, може да се окажат след някое по-леко Grand Cru - например Charmes Chambertin), е жизненоважно да не изпадате във възторг от първите няколко вина. Запазете суперлативите си за накрая. И още нещо, което трябва да имате наум - белите се поднасят преди червените, но това невинаги е правило там. Много бургундци предлагат да опитате белите им накрая.

Можете да сте сигурни, че и вие самият също ще бъдете прецeнен като дегустатор и ценител; всъщност вие ще бъдете участник в нещо като древен ритуал и ще го усетите веднага. Точно заради това Бургундия е това, което е.

Повече за виното можете да прочетете на <www.jancisrobinson.com>