Валентина Монтанари: "Успехът се дължи на страст и маркетинг"

В Италия има десетки хиляди семейни изби. Каква е причината според вас именно Gaja да пробият и да постигнат толкова много?
Моят отговор е, че не всеки взема толкова на сериозно това, което прави. Действително в нашата страна има страшно много семейни изби, в които например сестрата се занимава с търговия, а братът и бащата - с производство. Нужна е изключителна воля и енергия, за да се развиваш обаче, за да не тъпчеш на едно място, да инвестираш в нови лозя, в нови изби и т.н. Усилията са буквално денонощни. Разбира се има значение и добрият маркетинг. Тоест, ако мога да обобщя с две думи: страст и маркетинг.

Каква е разликата между вината на Гая от Пиемонт, Марема и Монталчино?
Разликата е главно между Тоскана и Пиемонт и тя се състои на първо място в климата: Пиемонт е доста по-хладен от Тоскана. Ландшафтът също е по-различен. Разбира се има разлика между регионите и в самата Тоскана: Монталчино е едно, а Марема, която е на морския бряг, предлага съвършено различни условия и съответно - вина. Но все пак аз си мисля, че генерално разликата се открива в тосканците и пиемонтийците като хора.

Тоест?
Тосканците са много по-отворени като хора. Аз го усещам много силно, защото, въпреки че се чувствам тосканка, живея там и се гордея с тосканските си корени, имам и малко пиемонтийска кръв. Баба ми беше пиемонтийка и може би заради това, че тя беше много важен човек за мен, се оказа после, че Пиемонт също изигра важна роля в живота ми.
Пиемонт и особено Ланге, е наистина една от най-добрите зони за производство на премиумни вина в света. Ако сте били там, сигурно знаете как изглежда природата наоколо - хълмове с лозя се простират докъдето поглед стига, заобиколени от внушителните рамене на Алпите. Изключително красиво е през всяко време на годината, но може би есента е най-магическа. Трудно е да се разкаже с думи.

Докато Тоскана е съвсем друга - тя е слънчева, весела, пълна с маслинови дръвчета... има си своя, различна красота. Диалектът, който пиемонтийците говорят, е друг. Ние в Тоскана например изпускаме "к"-то в някои думи. Например не казваме "кока-кола", а звучи нещо като "оа-оля".

А какво мислят италианците за разликата между небиоло и санджовезе - двата типични сорта съответно за Пиемонт и Тоскана?
Според мен те имат една основна прилика и тя е, че се пият от столетия насам от италианци и практически са част от нашата кръв. Разликите обаче са очевидни: небиоло е далеч по-фино и сложно, докато в санджовезе ще откриете повече танини, то е по-завладяващо. И двете имат комплексен характер, само че по по-различен начин. И двете са чаровни по свой начин. Сега си мисля, че съпоставянето на двете вина е един вид тест. Когато аз самата за пръв път опитах небиоло, определено ми бе трудно да го осъзная веднага. То е по-трудното за разбиране, за него трябва да си с по-тренирано небце. Но не бива да ги съпоставяме, защото всяко вино практически е отделно за себе си.

Вие имате изби на две места в Тоскана, но основната е в Пиемонт. Какъв човек е Анджело Гая? Типичен пиемонтиец ли е?
И да, и не. Преди всичко друго той е винар. Просто е имал изключителното щастие и късмет няколко поколения преди него прадядо му да започне да купува лозя в Пиемонт, за да притежават днес той и семейството му 100 хектара. А това е страшно много. Със сигурност е много повече, отколкото да притежаваш 100 хектара лозя в Тоскана... е, ако изключим такива зони като Болгери, да кажем. Най-голямата заслуга за това е на баща му, който всъщност започва селективно да инвестира в закупуване само на най-добрите лозя около Барбареско. В момента притежаваме 14 масива, които без съмнение са едни от най-добрите в апелацията. Ето защо и нашето барбареско е най-важното, така да се каже представително вино на компанията. Мога да илюстрирам значението му с един пример: в Пиемонт често го наричат не барбареско, а "гаяреско".

Именията ни Ca'Marcanda в Кастаньето Кардучи (Болгери, Марема) и Pieve Santa Restituta в Монталчино пък са прекрасни примери за две напълно различни, но отлични зони за производство на вино в Тоскана. Те са отскоро в семейството: Ca'Marcanda е купена през 1994, а Pieve Santa Restituta - през 1996 г. Правилото е същото - подбирани са само най-добрите места и оттам следва естествено най-доброто вино. Искам да подчертая, че това, което обединява всички вина на Гая, е хармонията и елегантността! И зад всяко от тях има история, случка, важно събитие в живота на семейството. Например лозето Darmagi в Барбареско, чийто кръстник неволно става бащата Джовани Гая. Там през 1978 синът Анджело засадил на мястото на свещеното в Пиемонт (и особено в Барбареско) небиоло каберне совиньон. Всеки път, щом минел оттам, баща му поклащал глава и отронвал: "Darmagi" (дармаджи на пиемонтийско наречие значи "колко жалко"). Или пък Rossj Bass, кръстено на по-малката му дъщеря Росана (годината на засаждане на това лозе с шардоне е годината на нейното раждане), а най-известното италианско шардоне Gaja & Rey носи имената на голямата дъщеря - Гая и прабаба й Клотилде Рей.

Нека все пак да започнем отначало...
Да, най-добре е. И така през 1859 Джовани Гая основава избата в Барбареско. Още тогава той произвеждал т. нар. vino fino, тоест качествено вино - нещо, което за времето си също е било рядко срещано и ценено. След това го наследява синът му - Анджело, дядото. Той се жени за Клотилде Рей, която изиграва много важна роля, тъй като повече от всичко е държала на качеството! Така е възпитала и сина си, а след това и внука си. Затова той й посвещава две вина - Gaja & Rey и Sori Tildin.
Както сигурно забелязахте, от самото начало всички синове в семейството се наричат през поколение или Джовани, или Анджело. Баща му, както вече казах, започва да купува лозя там, а също така купува малко земя в съседното Бароло - в Сералуга и Ла Мора. Знаете, предполагам, каква е разликата между бароло и барбареско. И двете са небиоло, но бароло е някак по-мощно, по-мъжествено, а за барбареско казваме, че е по-нежно, по-женствено.

Гая е може би най-важното име в италианската винена индустрия; вие сте единствената изба, носител на впечатляващите четири звезди (или 41 точки) в Gambero Rosso. Какви са според вас причините за този успех?
Причините са много. Гая са първите в Пиемонт, които започват да използва френски барици и то още в края на 60-те и 70-те години. Но дозирано и само от най-добро качество. Имам предвид, че всеки може да напълни вино в такъв съд, но ако то отлежава прекалено дълго, става неприятно. Можете да опитате, ако искате. Небиолото е такъв сорт, че не му се отразява добре повече от 12 месеца отлежаване в нови френски барици. Следващите 12 месеца то прекарва в традиционните за областта големи дъбови бъчви. Иначе в нито една от нашите изби не се прави нещо, което да е необичайно или непознато като винарска практика в целия останал свят. Опитваме се просто да бъдем изключително прецизни, това е. Виното зависи от качеството на гроздето, а то от своя страна зависи от природата и от даденостите на мястото. Там полагаме най-големи усилия, т.е. лозето е ключът. Е, разбира се, има моменти, в които нищо не можем да направим, защото не е възможно да вървиш срещу природата. И тогава просто не бутилираме. Тази философия е най-ценното наследство, което господин Гая приема от своя баща, той от неговия и т.н.

Днес всеки знае как да направи добро вино. Но ако искаш да направиш нещо истински специално, трябва да си много, наистина много внимателен и прецизен във всяка стъпка.