Това е една философска тема за размисъл, защото разликата между двете е изключително тънка. В единия случай става дума само за сортове, които имат потенциал, а в другия - за виното на бъдещето. Да се предскаже какво ще е то, е много трудно, особено когато се касае за един от най-динамично развиващите се сектори. А и, както казва един наш винар, невъзможно е да погледнеш в бъдещето, без да се поучиш от миналото.

Ние напълно поддържаме тази теза, което ще рече, че сортове-класика винаги ще бъдат на мода, така както е с някои парфюми, дрехи, музика или филми. Никога светът няма да престане да пие добро шардоне, совиньон, ризлинг, каберне, мерло, сира или пино ноар. От известно време хората, които обичат виното, наистина се оглеждат за по-интересни местни сортове, за имена, които звучат екзотично и най-вече носят нови усещания. Дали обаче всяко вино от коцифали или лагреин, например, става за пиене? Дали името е достатъчно и къде остават тогава най-важните от винарска гледна точка неща като стил и произход? Именно това са въпросите, на които ще се опитаме да намерим отговор в този брой.

Много от мненията за различните сортове на познавачите в тази област се покриват, тоест можем да говорим за очертаващи се тенденции. Има разбира се и лични мнения, с които ще имате възможност да се запознаете. На базата на всички тях ние направихме приблизителен
 
Списък на сортовете с бъдеще по азбучен ред, така както ги виждаме:

Албариньо - от Галисия, Северозападна Испания, заради финия му аромат на море
Алианико - от Южна Италия, заради пищните, комплексни вина, които дава, със здрава структура и интересни аромати (особено ако гроздето е расло върху вулканична почва)
Вердехо - от Руеда, западната част на Испания, заради фините, балансирани вина с отличителен аромат и вкус (най-често на чемшир)
Вионие - емблемата на белите от Рона дава вина със завладяващо сочни плодови аромати, плътност и чудесен потенциал за стареене
Дуриф - подобен на сира сорт с произход долината на Рона, но различен като генетика, той е известен в САЩ като пти сира: заради елегантните и фини, специфични аромати
Пти вердо - един от класическите сортове на Бордо, който не се радваше на такава популярност като останалите си събратя, но спечели сърцата на ценителите с добре структурирани, плътни вина
Пти мансенг - белият сорт на Журансон има гигантски потенциал за отлежаване и производство на бели десертни вина заради добрата му киселинна запасеност
Тиморасо - бял сорт, който се отглежда между Лигурия и Пиемонт: заради елегантността му, високите киселини и съответно голям потенциал за отлежаване
Фиано (грекето) - защото е интересен, оригинален и защото вече е доста засаден не само в Южна Италия.

Все повече се налагат доскоро не толкова популярни имена като грюнер велтлинер от Австрия, асиртико от Гърция, малбек от Аржентина или карменер от Чили. Те също могат да бъдат отбелязани като сортве с бъдеще, макар и вече наложени от една страна. Забележете обаче, че всеки от примерите върви заедно с конкретно място, с точно определен произход и тук е моментът да наблегнем тъкмо на това: факта, че не винаги само сортът е важен...

Как стои въпросът с България?
Противоречиви са оценките за т. нар. местни сортове, но въпреки това на общия фон на недоверие в потенциала им категорично изпъква гъмза. Следват мавруд и мелник, които също се радват на популярност и доверие, но не получиха толкова възторжени оценки като звездата на северозапада. Интересно е, че нито един от белите български сортове не е посочен като способен да даде добри вина самостоятелно. Ние обаче вярваме, че има добри примери, върви се в тази посока и ни предстои да пием хубави бели български вина. Всъщност защо само бели?!