С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

Маврудът - бранд или сорт

Юлия Костадинова
05 Юли 2007, 19:55
Share Tweet Pin it Share

Асеновград = мавруд. Неизбежна асоциация. Досега маврудът някак оставаше по в страни от вниманието ни, но ето че дойде ред да погледнем право в очите най-популярния български сорт. С такива намерения се озовахме във "Винзавод" Асеновград за среща с инж. Йордан Стефанов, изпълнителен директор на завода, производител на може би най-разпознаваемите български вина.

Предприятието, построено през 1958, днес изглежда пообновено след последните инвестиции на ЕС, но няма защо да се лъжем - духът на предишния режим все още се усеща в огромните производствени бази.

Да започнем от историята...

Построен е през 58, като винзаводът е бил доста модерен за времето си. Постепенно е обновяван и разширяван, докато през 1986 достига капацитет от 21 млн. бутилки. Цялата продукция е била за износ - за бившите Съветски съюз, ГДР, за Полша и Чехословакия. Както вероятно знаете, открай време в пловдивско, и особено около Асеновград, са се отглеждали червени сортове и се считаше, че тук е единственото място, подходящо за мавруд. Разбира се сега географията на сорта е друга; почти на всякъде сеят мавруд. Факт е, че той е доста късно зреещ сорт и не може да достигне добра зрялост във всеки район. Просто трябва да е поставен при много добри условия, иначе безспорно е уникален сорт и е много харесван както у нас, така и навън.
Другият, така да се каже, изключителен продукт на винзавода е създаден през 1981 и това е първото българско уиски. Ние много се гордеем с него, защото цялата идея, разработка и после резултат бяха уникални за страната и много високо оценени от пазара.

Как се управлява толкова гигантско предприятие?
Ами как, доста трудно, разбира се. Аз съм на този пост от 1991, с едно прекъсване. Това беше решаващо за съдбата на предприятието и неговите служители. Винаги е било много трудно. Първо беше трудното време на синдикатите. После политическата обстановка беше силно разклатена, с всяко ново правителство се уволняваха директори и това съсипа много от избите в страната. Има места, на които е много тъжно да попаднеш - разграбени, запуснати, унищожени. Аз мисля, че това беше голяма грешка, но "Винзавод" Асеновград оцеля през всички тези години именно заради това, че екипа се запази. Нито един служител при нас не беше съкратен или уволнен, ако не броим напусналите по свое желание или пенсионираните. Аз държа на всичките си хора, опитвам се да се грижа за тях и за предпирятието. Трябва да се чувстваш ангажиран, да управляваш, сякаш е твое собствено, това е единственият начин. Това са 170-180 души, които иначе щяха да са на улицата.

Как се отразиха промените на качеството на продукцията във винзавода?
Всичко, което казах дотук, нямаше да бъде възможно, ако ние не поддържаме качество. Колкото и добър директор да си, ако правите непродаваема продукция, няма спасение. Това е на първо място. Пазарът в момента е толкова конкурентен и динамичен, че не е възможно да оцелееш по друг начин. Но тогава беше по-важно да запазим предприятието, да продължи да функционира нормално и да поддържаме ниво на продукцията.

Как си обяснявате това, че продавате толкова успешно? Заради старата слава или може би заради това, че мавруд вече е по-скоро бранд, отколкото сорт?
В никой случай не лежим на стари лаври. Винзаводът изобщо не е произвеждал нищо за вътрешен пазар, за да е бил познат на него. Практически ние влязохме на българския пазар след промените и започнахме от нулата. Започнахме да налагаме тепърва марки, да разработваме продукти, етикети. Никога не сме имали сигурност, че ще успеем у нас. Разчитахме много и на въшните пазари, търсехме точните партньори, изпълнявахме техните желания и мисля, че се справяме доста добре предвид това, че сме доста големи като предприятие.

Как ще отговорите на онези, които твърдят, че асеновградският мавруд не е това, което беше?
Много труден въпрос. Моите впечатления, а и това, което чувам, е, че според мнозина именно асеновградският мавруд е едно от вината, които в годините най-трайно поддържа качество. Много производители стартират силно, но постепенно качеството им спада и хората губят доверието си в тях. С нас не е така. Ние правим най-продаваното червено вино. Дори по една статистика, струва ми се от 2004, асеновградският мавруд заема 15% от продажбата на всички червени вина в Billa, без значение български, вносни, всякакви. С две думи аз не съм съгласен с тези хора, а мисля, че пазарът сам показва.
Не отричам, че ние започнахме с много голям запас от вина от предишни години и впрочем това ми е стратегия и досега. Стремя се да поддържаме винаги едно количество вино в бъчви, за да сме сигурни, че поне за две лоши години ще можем да издържим.

А предвиждате ли някакви нови проекти, свързани, да кажем, с по-премиумни вина?
Искам да на първо място в тази връзка да кажа едно голямо благодаря на САПАРД. Защото, колкото и да съм се стремял да внедрявам новости със собствени средства, е доста трудно. Сега вече имаме едно обновено помещение за така нареченото микровинарство. Там, съвместно със шведският консултант Ларс Торстенсон, разработихме вина като "Асена", "Мамут" и "Антанта". Това ни е новата концепция. Започваме и обновяване на лозята. Както и да си говорим, без тях заникъде не сме. Постепенно мисля, че нещата ще стават.

Има ли чист мавруд в момента на българския пазар?
Има. Разбира се, законът позволява до 15% купажиране с други червени сортове. Нашият стремеж е да поддържаме чист мавруд. Но в лоши години, когато маврудът не узрее добре или няма достатъчно цвят и тяло, ние не можем да поддържаме това качество и в рамките на тези 15% добавяме най-често мерло. Чистият мавруд има специфичен аромат и мисля, че той се открива в нашите вина.

Какво мислите за промяната в закона, след която вече България се дели на два региона - Южна и Северна България?
Аз участвах във вземането на това решение, защото съм част от Управителния съвет на Националната лозаровинарска камара. Много го обмисляхме този въпрос, но за мен това е смислено решение за този етап от развитие на българското вино. Аз мисля, че когато вече имаме стабилна основа, когато е ясно какво се случва със собствеността на земята, ще има смисъл от това да се формират точно определени региони и да е 100% сигурно и ясно, че точно оттам си взимате гроздето.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Йордан Стефанов, Мавруд

Реклама »