Вина

Никос Матюдакис - един гръцки приятел на България в Пловдив

Любомир Бояджиев 01 септември 2007, 18:55

Виното
Никос Матюдакис признава, че за трите години откакто е в България е навъртял 62 000 км из страната. И явно се е запознал доста отблизо с нещата тук, тъй като цитира възрастен човек, който му казал, че ако всички вина, с надпис "мавруд" са направени действително от този сорт, то лозята щяха да покриват цялата територия на страната.

"Обичам виното, споделя Никос Матюдакис, но за да му се наслаждавам, а не просто да го пия. За трите последни години съм обиколил много български изби и трябва да призная, че промяната в положителна посока е огромна. Забелязвам развитие особено в манталитета на производителите. Когато пристигнах, имаше предимно сортови вина и съвсем малко купажни. Липсваха добре пипнатите вина. Забелязвам и развитие по отношение на белите вина и с чиста съвест мога да кажа, че в момента има няколко отлични бели вина. За съжаление обаче червените ви вина са доста силни и след месец май трудно се пият. През летните месеци често пия пино ноар на Славянци.

Приликите и разликите с гръцкото винопроизводство
В Гърция, качественото вино се появи на масите на средна класа гърци преди около двайсетина години. До тогава се пиеше или рецина или наливно вино, с не особено добро качество. По традиция в Гърция се пие узо, раки (цикудиа в Крит) или бира. Вино се пиеше по-малко и поради чисто икономически причини, тъй като доброто вино струва скъпо. Едновременно с икономическото развитие на Гърция започна производството и на качествено вино. Ние обаче имаме един проблем и той е, че нямаме достатъчно площи за отглеждане на лозя. Затова и повечето винопроизводители са малки, но много от тях са на доста високо ниво. Разбира се, малките производства си имат и недостатъци. На първо място е липсата на постоянно качество. Малките производители са изключително зависими от реколтите и при една лоша година нямат как да компенсират ниското качество. На второ място има проблем и с количествата.

Гръцките вина не могат лесно да бъдат изнасяни, защото производителите не разполагат с големи количества и цената се оказва много висока. Ако искате да се настаните на външния пазар, трябва да разполагате с големи количества. Аз не мисля, че износът на гръцки вина има бъдеще. На вътрешния пазар в Гърция има и един друг проблем, който е свързан със съотношението качество/цена. Често пъти цената е нереално висока за предлаганото качество. Имам предвид цена от порядъка на 22-23 евро в магазина или 60-70 евро в ресторант! Има ресторантьори, които просто нямат реална представа какво предлагат. А това съществува и в България.

Отношението на гърците към кулинарията
За отношението ни към кулинарията и храненето въобще има социално-исторически причини. Гърция винаги е била отворена навън, разбира се и заради морето, а това създава възможност за смесване на културите във всички области. Не трябва да забравяме, че Гърция е страна със силна емиграция. Освен това кулинарната култура и въобще традициите са били силно повлияни от преселването на милион и половина гърци от Мала Азия след 1923. Като цяло страната се обогатява, тъй като преди 20-те години гърците са били предимно земеделци и моряци. Малоазийските гърци са били хора от промишлеността, търговията и занаятите. Те донасят и своята кухня, пропита от Ориента. Днес се забелязва отново едно завръщане на подправките в гръцката кухня.

Отношението към кулинарията в България
Когато се ходи на ресторант в България, говоря най-общо, се започва със салата и ракия, като това "начало" може да продължи много дълго. А след едно подобно начало вие нямате особено желание да си поръчате нещо друго или ако имате то трябва да е по-питателно и бързо приготвено, като например скара. В Гърция, Турция и останалите по-южни страни традициите са по-различни. Там се започва с мезета, а питието ги придружава, докато в България акцентът е ракията, към която има салата. Разбира се, за това си има обяснение и то е свързано с климата. Когато е по-топло на човек не му се пие силен алкохол. Аз намирам традициите в отделните страни за съвсем естествени. Странно ми е обаче, че в българските ресторанти хляб се сервира само по поръчка. Трябва да призная, че в последно време нещата се променят и добрите ресторанти започват да предлагат винаги хляб.

Ако има някакъв проблем по отношение на кулинарията и ресторантьорството в България, според мен той е свързан с манталитета и образованието. Под образование имам предвид подготовката на хората в ресторантьорската професия. Не само на готвачите, а и на тези, които обслужват. Между другото, това е свързано и с виното.

Често пъти съм обсъждал с приятели и познати проекти за винен туризъм и винаги съм казвал, че този тип туризъм е свързан с подчертано високо ниво. Туристите от високата гама плащат скъпо, но очакват в замяна качество. Виното само по себе си не е достатъчно. Освен него трябват и качествена храна, и качествено обслужване. За един турист със сигурност ще бъде приятно да отиде един-два пъти в механа, но на другия ден ще поиска нещо по-рафинирано. Нямам предвид непременно европейска кухня, а по-изтънчена. Защото тук има богати кулинарни традиции, но липсва по-изтънчената българска кухня.

В Гърция имахме същия проблем и в продължение на дълги години гръцката кухня се изчерпваше с това, което се предлага и днес в таверните. Готвачите обаче започнаха да предлагат по-фини ястия, които изискват по-различна обработка и представяне.

Мисля, че най-добрата услуга, която някой може да направи на кулинарията в България е да бъдат създадени две-три добри школи за готвачи. Трябва да се инвестира в тази посока, трябва да се инвестира в хората. Особено сега, когато все повече чужденци идват в страната и когато сте част от общото европейско семейство. За мен кулинарията е нещо невероятно, защото трябва да имаш въображение, но и да се осмеляваш да пробваш различното. Ако не опитвате в кухнята, няма да има резултат.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK