Младите български винари: Свилен и Иван Кисьови

Кое е виното (или вината), което най-много са ви впечатлили?

Много вина са ни впечатлявали, но никога няма да забравим испанското вино Clio*, рек. 2004, което ни плени с изразителността си, с много силното присъствие на тероара, с изключителното си тяло и баланс. Другото вино, което никога няма да забравим е един от световните образци - Ornelaia, макар че има и страхотни южноафрикански вина, които също заслужава да споменем. Изобщо всички вина, които са натоварени, мощни и зрели. Към това се стремим и ние.

Световенуайнмейкър, с когото искате да направите вино?

Ние в "Катаржина" работим с различни френски консултанти, но най-много ни се иска да направим вино заедно с Мишел Ролан - най-големият, гуруто на винопроизводството не само в Европа.

Какси представятеедно 100-точкововино?

Трудно може да се опише едно такова вино, но първото, което ни идва на ум е благородство и хармония.Съчетание от изключителни аромати, концентрирано и многопластово. Представяме си, че е отлежало в първокласен дъб, но той е много добре интегриран и макар виното да предизвиква сложни усещания, да се възприеме от хората веднага като нещо изключително. Както е прието да се казва, просто, но гениално. С всяка глътка да откривате нещо ново.

Представяме си, че е не само високо оценено, но и на съответната цена, защото една много важна част от виното е неговата цена.

Винотоли прави пазара или пазарът прави виното?

Това е много интересен въпрос, но ни се струва, че тук отговорът е: пазарът прави виното. Пазарът формира търсенето, следователно той е причината да работим. Най-доброто вино е продаденото.

Кой е основният проблем на българските вина - посредственото качество или лошата (дори несъществуваща) рекламна стратегия?

И двата фактора са верни, но според нас главният проблем на българските вина е лошата суровина. Сега в момента се засаждат много нови лозя и това ще се промени. Задължително трябва да се започне от това. Да, и рекламата ни никаква я няма, но най-важно е да се промени мисленето на винарите, за да се случат нещата. Когато говорят за тероарни вина или изобщо за качествени вина да знаят наистина какво целят, да знаят за какво става дума. След това вече трябва да се промени и винената култура на българина, но като че ли това е по-лесната задача.

Кога ще се създаде орган, който да представя българските вина в чужбина, да защитава интересите им и да обединява мнозинството производители и кой би го основал според вас?

Нормално би било такъв орган да бъде създаден към някоя държавна агенция или министерство. Все пак става дума за защита на национални интереси. Вероятно инициативата ще принадлежи на производителите, но си е много по-представително, ако в крайна сметка с това се занимава държавата.

Как виждате бъдещето на нашето вино - то принадлежи по-скоро на големите индустриални производители или на малките изби?

Определено това са малките изби. Тази тенденция се очерта и у нас: все повече малки производства стартират успешно, предлагат много добро, качествено вино и това ще се запази и в бъдеще. Това е пътят на българското вино. Времето на индустриалните производители отмина.

Българските сортове - реална възможност за винарите или фиксидея?

Реална възможност за винарите! Сортове като мавруд и рубин са много интересни за хората, които ни посещават особено от чужбина. Те познават добрите кабернета, дегустират мерло, сира, но най-интересно им е да опитват нашите, местни сортове. Работи се много трудно с тях, така е, но наистина са реална възможност. Ненапразно във всички нови лозя се засаждат и местни сортове.

Какви са климатичните или технологични причини за това у нас по-трудно да се получава добро бяло вино?

По-скоро са климатични. Смятаме, че в България не липсват добри специалисти или технология, за да се произведе добро бяло вино. Проблемът е, че при него всичко зависи от качеството на гроздето (и от първите 24 часа в избата, разбира се). Трябва да има резки разлики между дневните и нощните температури, за да се получи супердобро, ароматно бяло грозде, с достатъчно титруеми киселини**, защото после те с нищо не могат да бъдат заменени във винификатора. Но има много нови лозя, садят се добри клонове и ние мислим, че ще виждаме все по-добри български бели вина.

Правилно ли е сегашното регионално винено разделение на България?

Това е един много болезнен въпрос, който доста се дискутира. Той има няколко страни. Да, мащабно погледнато характерът на вината в Северна и в Южна България наистина се отличава. Много са различни. Но и самите райони вътре в това разделение много се отличават един от друг. Да вземем нашият: Свиленград, Любимец и Харманли. Той е много по-различен даже от пловдивския, а какво да говорим за сравнение с Петрич, например. Тоест Южна България е разтегливо понятие - всеки район е уникален, има своята идентичност и тя трябва да се запази.

Кое е виното което сте направили и с което най-много се гордеете до сега?

На първо място ние сме горди, че сме участвали във всички проекти на "Катаржина". Може би се очаква да отговорим, че това са Twins каберне & каберне и Twins шардоне & шардоне, но истината е, че за всеки технолог най-голямото удоволствие е да произведе много добро вино от не чак толкова качествена суровина, тоест и за нас, и за повечето енолози, виното, с което се гордеем най-често остава скрито. Но точно тези вина дават стимул на всeки да продължи напред.

________________

*Clio 2004 - производител Bodegas El Nido (DO Хумиля - Мурсия, Испания), енолог Крис Рингланд (Австралия), купаж от монастрел (70%) и каберне совиньон (30%)

**титруеми киселини - съвкупността от всички видове киселини в гроздето и във виното