Дискретният чар на Мозелските вина

В продължение на 200 километра се простират тероарите на строгите, хрустящи от свежест мозелски ризлинги. Сред тази свиваща сърцето красота човек бързо се сеща за обещаващия сигурен провал български фразеологизъм "на баир – лозе". Но точно тези баири са гордостта, и затова – логото на

WeinKulturLand Mosel.

Лозята край Мозел виреят върху най-голямата непрекъсната хълмиста територия, засадена с лозя, в света. Стръмните им склонове започват да развиват качествата си за винокултура преди 400 милиона години, когато се образува основата на почвата. По това време долината е на дъно на океан, от който по-късно идва и огромното количество седименти, оформяйки пластове, дебели няколко километра. Шистите също помагат за характерната минералност на мозелските ризлинги.

Преди 2 000 години обитателите на този район, достатъчно вещи в геологията, топографията и микроклимата, си дават сметка за потенциала на южните склонове. Това слага началото на специфична виникултура около реките Мозел, Заар и Рувер, която се развива и до днес.

Регионът на Мозел е първият винен район в Германия, и сред най-старите в Европа. Намира се в западната част на страната, на френско-германската граница, и на половин час от Люксембург. Долината на Мозел е една от най-топлите климатични виникултурни области на Германия. Студът не прониква заради естествената защита на реката. Зимите са меки, летата – достатъчно топли. Средната годишна температура е 10 градуса. Умереният климат, независимо от 50 градусовата ширина дава благодатен резултат - дълъг период на зреене от април до октомври. Обикновено. В областта помнят и случаи, когато гроздето зрее и през ноември.

10 градуса и ... 2 000 години

Историята на Мозелските вино напомя малко на вица за английските ливади – стават много лесно, само поливаш и косиш. 400 години. Тук обаче става дума за две хилядолетия.

Безбройни археологочески находки и документи сочат, че още през I век римляните вече са култивирали лозя. През 50 година пр. Хр. римските легиони превземат мозелската долина, и през 17-та е основан град Трир – Avgusta Treverorum. Предполага се, че постоянните нужди на военното и цивилното население са довели до засаждането на лозя на толкова голяма площ. В късната античност Трир вече наброява 60 000 души и е един от главните градове на империята, приел включително и резиденция на императора.

След залеза на Рим манастирите започват да играят главна роля за отглеждането на лозята. По-късно монасите от Ордена на цистерианците донасят със себе си вещия си опит за правене на вино от Бургундия. През 18 век епископ Клеменс Саксонски прави радикални промени, които установяват ризлинга като водещ сорт на областта. Така е и до сега.

Идването на Наполеон през 19 век премахва ролята на манастирите за винопроизвоство, и, под формата на имения, лозовите парцели са разпределени между благородници и аристокрация. Отглеждането на лозя не е лека работа, и това най-добре знаят самите работници. Е, точно те вдъхновяват родения през 1818 г. в Трир Карл Маркс да напише прословутия си труд, заклеймяващ експлоатацията на работното място. За щастие произтичащата от теориите му диктатура на пролетариата така и не настъпва по тези земи, и бизнесът остава да процъфтява, превръщайки ризлинга в едно от най-търсените и най-скъпи вина в света. Пие се в

дворците от Лондон до Петербург

и от богатите ценители от Берлин до Париж, които тогава плащат за него много повече, отколкото за вината на известните шата от Бордо и Бургундия.

След края на Втората световна война настъпва втори бум за Ризлинга и до края на 50-те насажденията стават 7 500 хектара, а до края на 90-те – 12 300. Днес Мозел е петият най-голям от 13-те лозови региона в Германия. Ризлингът съставлява 60 процента от него.

Така формулата добър климат и 2000 години отглеждане се оказва успешна не само за ризлинга, но и за останалите сортове в областта: мюлер тургау (кръстоска между ризлинг и мадлен роял, с ниска киселинност и неутрални аромати); елблинг (популярен през Средновековието сорт, който днес се отглежда най-вече в горната част на Мозел, върху варовикови почви); пино ноар, или немски шпатбунгундер (тук, върху шистените почви се получава интересна и елегантна версия на прочутия сорт, винифицира се в барици също и като розе или като бели вина – блан де ноар); дорнфелдер (сравнително нова кръстоска между хелфенщайнер и херолд, много ароматно, с интензивен червен цвят); пино блан (от семейството на пино ноар и познато като вайсбургундер, елегантно и ароматно).

Все пак ризлингът е този, който носи славата на Мозел, и причината вероятно е в това, че този капризен сорт получава тук идеална комбинация от достатъчно, но и умерена топлина. По бреговете на реката, която едновременно умножава слънчевата светлина с фотосоларния си ефект, и предпазва от горещини със свежестта на водите си, той расте със забележителни качества. Захарите и киселините му се балансират в непрекъснатото противодействие на топлина и хлад, и крайният резултат е забележително разнообразие от стилове ризлинг, и все пак всички с достатъчно изразен сортов профил.

В допълнение на това северното разположение на Мозел прави района производител на едни от най-добрите айсвайни. Сладки, и същевременно с изключително висока киселинност, те се правят от грозде, замръзнало в зимните студове. Сред най-добрите им производители се открояват Zilliken.

Но ако айс-вината се асоциират със сняг и лед, все пак преобладаващата част от вината на Мозел носят настроението и дъха на гъста, ярка зеленина, на непожълтяваща от суша и горещина трева. Този делящ ги от повечето вина на Стария свят характер е и причина за тяхната популярност през годините. А може би и за цвета на бутилките им – според традиционното разделение в Германия Мозел в миалото е използвал само зелени шишета за своите вина, а Рейн – кафяви...